Той е сам в големия град. По чужда воля е далеч от родния край. Чужди хора са го откъснали от семейството, непознати го мразят. Води чужди битки, мрази по инерция. Иска да забрави миналото, а бъдещето го плаши.
Ежедневното бръснене го побърква. В началото бе далеч по-тежко, но някак успя да го автоматизира.
Говори по задължение, но се вълнува. Ах, това потене. Кърпата му е като извадена от пералня. Гневи се на неща, далечни за него, но така трябва.
Записва мисли на Макиавели, без да ги разбира.
Прекланя се пред Стамболов, но не е сигурен защо.
Обещал си е да поразрови гугъл за Бисмарк и Де Гол, но все не остава време.
Реагира с „Хм“, когато прочете „Приказка за стълбата„.
Често се сеща за тефтерчето на Левски. Но къде да използва „Народе!!!“, като още се спори, какво е имал предвид Дякона? Май не става за цитиране.Пък може и да е на латински. Дори „феодалните старци“ на Дянков в БАН не са сигурни.
Пази се от въвличане в дискусии по теми, които не разбира. Даже от всякакви дискусии. Така го посъветваха още първия ден в стаята на парламентарната група. Не воюва с журналисти, но не ги обича. Освен онова момиче, дето…Но и нея не обича. Толкова стрес за…кажи-речи нищо. Предвидим е. Писаха, че бил отборен играч. Онова момиче. Това му хареса. Дано и друг го напише.
Вменени са му огромни отговорности, а за децата си той е „нещастник“. Така го нарече жена му, малко преди да го поставят в листата. После му се извини, но децата го запомниха. „Нещастник“. Кънти ли кънти в главата му проклетата дума. Особено в петък, когато пътува към семейството. Какво повече да направи?
Шофьорът му го моли за голяма услуга. Работа за племенницата. Била добро момиче, с едно „вишо“ и два езика. Ах, как се пази точно от това – да занимава Лидера с лични въпроси. Личен шофьор – личен проблем. Така му отговори Лидера при предната молба. Само до това му е и на него. Пък и го предупредиха още в началото. Разбира се, казал е на шофьора, че няма проблем. Засега. Той ще го измисли.
Страхува се от телефона. Особено, когато го търси някой кмет от избирателния му район. Те всички знаят, че в петък се прибира. И искат пари, пари и пак пари. Особено онзи, дето извади парите за кампанията. А той трябва да занимава Лидера. И да го ядоса. Всеки път става едно и също.
Иска му се да си изключи телефона. Но не го прави. Може да го потърсят за интервю. Или пък Лидера. В колата слуша парламентарен контрол. Не издава емоции пред шофьора. Държи се на положение. Само веднъж се изложи – след банкета за Независимостта, не помнеше как се е прибрал, а и шофьорът не каза нищо.
В събота ще иде на лов. За какво я взе тази пушка. В понеделник може и да не ходи на работа. Ще дари стария си лаптоп на библиотеката. Само децата да му изтрият файловете с Макиавели. И правилата на Лидера.
Автор: Милен Ганев
Иточник: Fakti.bg