Преди няколко дни се появи клип, на който експремиерът Кирил Петков е във вихъра на танците. Видеото е от Бургас, където от няколко дни на предизборна обиколка е групата на „Продължаваме промяната”. Докато се разхождали, те попаднали на импровизирано улично салса парти. Очевидци твърдят, че една от танцьорките дръпнала Петков, а той, както се вижда и от кадрите, отзивчиво се впуснал в танца с нея.
Всъщност нищо интересно няма в тази информация – нито трябва да започнем да подскачаме жизнерадостно, защото Петков щастливо се носи в ритъма на танците (както направиха поддръжниците му), нито трябва да цъкаме възмутено как подскача, прегърнал непозната дама, забавлявайки се по улиците (както веднага направиха опонентите му). Дали е кризисен пиар, дали е евтин популизъм, дали е импулс, дали е нещо друго, той (може и щаба му) си знае, но по принцип лошо няма. Пиша „по принцип”, защото точно в този случай, за съжаление на Петков, не беше уцелил момента.
Интересен е въпросът от коя дата е видеото, съответно танците на експремиера. И не за друго, а защото петък – 26.08, беше обявен за Ден на траур в цялата област Бургас. Както знаем (въпросът е дали и Петков знаеше), при опит да спрат автобус с нелегални мигранти, те бяха буквално пометени от превозното средство, управлявано от бежанец.
Според някои, танците са от неделя, което означавало, че няма проблем. Дори обаче да приемем, че това е така, буквално няколко дни след подобна трагедия, дали на някого му се струва уместно политик, бил на една от най-високите длъжности в държавата допреди броени седмици, да потропва жизнерадостно с крачета, докато градът, областта, а и цялата държава все още се опомнят от ужасяващата катастрофа, отнела живота на служителите на реда.
Петков нееднократно е демонстрирал именно това – неадекватно поведение, което по никакъв начин не е съобразено с актуалностите. Помним, че за пример в борбата с корупцията ни беше дал президента на Руанда Пол Кагаме, отговорен за избиването на стотици хиляди в страната си. Помним, а скоро ще усетим и върху нас, обещанията му за кораби с евтин втечнен газ. Помним и как след срещите му в рамките на Мюнхенската конференция, сътвори дипломатически скандал, качвайки снимка, публикувана и от македонския премиер дни преди това, на която обаче Димитър Ковачевски липсваше. Снимката на тримата с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен беше така изрязана, че да не си личи кой е третият човек на нея. Помним, че след това се опита да замаже гафа, като доомаза положението, откровено лъжейки, че: „Снимките пристигат директно от европейските институции“, което малко по-късно беше опровергано директно от аудио-видео центъра на Европейската Комисия: „Брюксел не е направил снимката на българския премиер Кирил Петков и държавния секретар на САЩ”. Помним и лъжите му, касаещи гражданството му, погазването на Конституцията и прочее.
Някои вероятно дори не знаят, други са забравили, но поне някои още помним и разкритието, което направи преди време председателят на „Екогласност“ (коалиционен партньор на БСП) Емил Георгиев. Той обяви, че е получил предложение от двама бивши служебни министри да съдействат за явяване на вота, казано по просто – да му вземат партията. Ставаше дума за Асен Василев и Кирил Петков. Помним как и двамата се опитваха буквално да си напазаруват необходимите им депутати, за да съберат нужните 121. Петков най-безпардонно даже беше заявил в „Панорама”, че нямало пазаруване на депутати, само насочване в правата линия: „Единственото, което сме обещали на хората, е, че ще доведем битката докрай“.
Помним как се въртеше по темата за Македония, опитвайки се да избяга от историческите факти и истината, акцентирайки само на бизнес отношенията между двете страни. А лъжите му, че бил дал хиляди долари за спасяването на алпиниста Боян Петров, които лъжи опроверга лично съпругата на Петров, забравили ли сте?
Или сте забравили за срещата му с представители на превозвачите, от която те си тръгнаха обидени, защото експремиерът им беше заявил, че той определя какво и как ще се говори в кабинета му и ако не им харесва, да напуснат. Разпространеният малко по-късно запис, потвърди случилото се: „Ако искате, винаги можете да си тръгнете. По всяко време сте поканена, ако Ви е досадно, да излезете. Вратата е там… Повярвайте ми, ако не искате да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Няма! Аз ще решавам тука как ще говоря и какво ще говоря!”.
Всъщност ние всички също имаме вина – имаме вина, че предимно бързо забравяме, че бързо прощаваме, че обръщаме много по-голямо внимание на безумията, изречени от някого, забравяйки действията му. Да, нелепи са словоизлиянията и несвързаната му реч, идиотизмите, които плещеше. Но никакви литмуси, куролации, алангрота не могат да се сравнят с нещата, които направи. И иска да прави още – „7 месеца се учихме и вече знаем как се управлява, направихме ужасно добри първи стъпки”.
А толкова харесваният от Петков Бойко Рашков, който вече официално премина към ПП, включително ще оглави тяхната листа в Перник? Същият Рашков, който пак Петков предложи за шеф на антикорупционната комисия. Същият Рашков, за когото освен всичко друго, в последните дни се говори, че със заповед е разпоредил мигрантите да се пускат в България. Същият Рашков, който докато беше вътрешен министър беше оставил на самотек много свои задължения. Например пътната безопасност, но не само.
Но сякаш, умопомрачени от безумните и безспирни словоизлияния на Кирил Петков, забравихме същественото. Сякаш Петков успя да ни повлече и завърти бясно, карайки ни да следваме до припадък обърканите му стъпки. И сега иска втори танц.
Танцувай, Киро, танцувай, ние да му мислим какво ни чака…
Автор: Виктория Геогиева
Източник: Tribune.bg