„Основните разделителни линии преди изборите са външно положени. Някой се опита, в контекста на българската история – успешно, отново да раздели българите на русофили и русофоби и да паразитира върху това разделение. Българските политически партии нямат собствена идеология, приемат идеологията на този, който е силен на деня, говора в геополитическо отношение. Затова измислят такива разделителни линии, върху които да паразитират като вампири“.
Този коментар направи пред БНР социологът проф. Иво Христов.
Според него тези разделения вече вървят в областта на енергетиката.
„Отново сме най-верните на поредния Голям брат. Водещите политически партии, които се очертават, ГЕРБ и ПП – спорят кой е по-голям католик от папата, т.е. по-голям евро-атлантик. Две клики – едната е на старите господари на българския жалък политически елит, а другата е продукт на по-новото време – като два хищника се борят за остатъчния политически „елит“ – млад и стар“, добави проф. Христов.
„България се включва в световните процеси като обект, а не като субект. Максималното, което българският политически елит се опитва да направи, е да се прилепи колкото може по-близо до дувара, за да го подмине вятърът на историята. Политическите ни елити оцеляват, като паразитират върху остатъчния български ресурс, като гледат да не разгневят външнополитическите ментори, които могат да им направят живота черен“, коментира още той.
Прогнозата на социолога е, че изборите на 2 октомври няма да решат нищо и след зимата ще има нови.
– коментира той.
В предаването „12+3“ проф. Христов коментира кончината на Михаил Горбачов, пръв и последен президент на СССР, като подчерта, че още е рано да се даде обективна оценка на направеното и ненаправеното от него.
„Колкото повече минава времето, толкова повече натежават негативните оценки. Свободата, която беше дадена, беше в огромна степен туширана от огромните поражения, които бяха нанесени с рухването на социалистическата система и на СССР. Преките и косвени физически, човешки щети, които народите на СССР понесоха, са почти сравними вече с тези от Втората световна война,“ обясни социологът.