Късно е за заклинания. През лятото на 2020 г. „изядох“ доста „шамари“ от протестърската страна заради категоричната ми позиция, че допълнителното овластяване на Румен Радев ще има тежки последици за българския национален интерес и за геополитическата ориентация на страната.
„Е-е, какво толкова ще направи за едно служебно правителство…“, иронизираха тези, които бяха решили да тръгнат след юмрука.
През есента на 2021 г. предупреждавахме, че втори мандат на Радев ще задълбочи политическата криза в страната и ще засили нейната подчиненост на Москва. Обвиниха ни, че подкрепяме „кандидата на ГЕРБ“. Герджиков не бе кандидат на ГЕРБ, а кандидат, когото ГЕРБ бяха принудени да подкрепят заради липса на шансове техен кандидат да се представи прилично.
Аргументът – „Да не искаш ГЕРБ да се върне“ – трасира гладкия път към свръхконцентрирана власт на Радев и компанията му, въпреки представителния статут на президента по конституция. ГЕРБ нямаше как да се върне.
Но днес Радев трябва да решава сложни казуси като „македонския“. Няма да ги реши. Не само защото е зависим от източен натиск. Но и защото няма политически потенциал да плува срещу течението – да бъде лидер.
Спомнете си как пасуваше и търпеше всичко, поднесено му като неглижиране от страна на някога могъщия Бойко Борисов – години наред. Вдигна юмрука едва след като прокуратурата влезе в офисите му за да измъкне руски шпионин.
Вдигна юмрук когато видя, че хората ТАКА И ТАКА са излезли на протест и нямат намерение да се прибират.
Българските президенти от предишни мандати трябва да се съберат и колективно да подкрепят схема за достойна защита на българския интерес в европейски контекст – включително и по поредната криза на „македонския въпрос“.
Е, Първанов няма да се присъедини – сещате се защо.
Петър Стоянов вече категорично предупреди – внимавайте да не създадете край Вардар омраза към България, която ще тлее десетилетия… Сега Плевнелиев също заема позиция. Дали това ще накара Радев да се замисли?
Едва ли. Независимото мислене и независимото действие е възможност именно за плуващите срещу течението. За лидерите – каквото и да означава това.
Автор: Огнян Минчев
Източник: „Епицентър“