„Дайте му мъже на този СЕМ, че да миряса“! Това написа във Фейсбук един обикновен мъж и го разцепиха от обвинения в сексизъм, мачизъм и долна мъжка свинщина.
Човекът обаче си е напълно прав. Липсата на мъже в екипа на СЕМ е дискриминация по отношение на силния пол. Може би българският мъж трябва да се вземе в ръце и да защити честта на силния пол, така дълго низвергван от медийната регулация в България.
От медийната какво? Ааа, да, добре.
СЕМ-ката на раздора този път предизвиква повече смях, отколкото сериозна реакция. Защото този орган от самото си създаване до ден-днешен нищичко не е регулирал. Гадости се леят от всички канали и ефири, но едни женици си вземат там едни заплати и слабо ги интересува дали населението иска денонощно издевателство под формата на тъпотии.
По-непотребен орган трудно може да се измисли и нека им е грях на онези депутати, които решиха да го създадат. Помислите бяха благородни, повелята – европейска, реализацията – нашенско-конюнктурна. Защото не се знае какво трябва да имаш, ако искаш да се курдисаш за медиен чиновник – експертиза или епикриза.
Какво всъщност работят чиновничките там? Току изокат по някой значим въпрос и толкоз. Нещо да са решили с безбройните си решения? Нещо да са забелязали по екраните – например абсолютно просташките реклами, излъчвани във време, в което и децата са пред телевизорите?
Но, както се казва, халал да са им заплатите, само и само да не пречат. В това отношение не може да им се отрече, че се стараят.
Само че сега възникна проблем с попълването на щата. Политическите сили каквото можаха – оплескаха, каквито кандидати намериха – издигнаха. Даже и без епикриза. Пардон, експертиза. Но не това е най-забавното, а фактът, че единственият замесен с що-годе сериозен медиен опит се оказа Карбовски.
Логично беше да откаже това пенсиониране, предложено му по твърде йезуитски начин. Защото може да е харесван или нехаресван, отхвърлян и дори сравняван с Пеевски, но си разбира от работата и е професионалист. Бил е в сума ти медии, много продукции е създал, а да си продуцент хич не е майтап работа, пъхал си е носа във всички смърдящи истории на съвремието и е показвал на драгия зрител живота такъв, какъвто е. Добър, лош – истински журналист е. Нещо, с което не може да се похвали нито една от прекрасните дами, регулиращи нещото, което по принцип си се регулира само.
Пък и ако се беше появил там, като нищо щяха да му спретнат някой секс скандал по тертипа на Мегз. Абе, Карбовски като не става, що не иде Мегз у СЕМ?
Разбира се, че Карбовски не става за този кух орган. За там става някой, който има съвсем бегла представа от паричните потоци, движещи медиите, както и от интересите на политиците, които без медии са си живи умрели.
За СЕМ политиците каквото можаха – направиха. Въпросът обаче не е в състава на този орган, а в замисъла, във философията на неговата работа. Бас хващам, че младите колеги във ФЖМК идея си нямат нито защо е създаден, нито какво точно прави.
По-старите обаче помнят, че навремето имаше един Комитет за радио и телевизия, чиято основна функция беше да осъществява политически контрол. Е, тогава нямаше никакви квоти или по-точно имаше само една. В онова време имаше много, ама наистина много комитети. И в тях – пълно с комити, както гласи един вехт виц.
Днес имаме съвети. Много съвети. Ама с какво са пълни – даже виц няма. Но пък има друг подходящ виц – грузински:
Гога жени сина си. Отива при съседа и го моли за овен (баран на руски). Онзи казва, че баран няма, но ще му даде съвет – да поиска от еди-кой си. Другият отново му дава съвет – да иде при трети. И така цял ден, а сватбата – утре. Гога се хваща за главата и вика: „Мне барана надо!“ А те му отговорят: „Ну, Гога, мы страна советов, не страна баранов!“.
Автор: Стефан Стефанов
Източник: Actualno.com