Гигантски залежи на редки суровини откриха в Норвегия

Най-четени

Гордана Силяновска-Давкова на премиера на Софийска опера в Скопие: Културната дипломация е по-силна от традиционната

Новата президентка на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова бе сред специалните гости на премиерата на Софийската опера и балет в...

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад...

Швейцарецът Михаел Вурмзер е банкер, инвеститор и стратегически съветник. Преди години се запознава с нови бизнеспартньори от Норвегия, разказва „Дойче веле“. Те му предлагат да закупи пет лиценза за многообещаващи фосфатни залежи в Норвегия, които вече са привлекли вниманието на норвежките университети и на Норвежката геоложка служба.

Вурмзер се съгласява. След време се оказва, че това е едно от най-вълнуващите открития в Европа, привлякло интереса на ЕС и Китай. От фирмата на швейцарския инвеститор твърдят днес, че са открили най-голямото находище от този тип. Става дума за най-малко 70-80 милиарда тона руда, богата на ценни вещества.

Фосфат, ванадий и титан

През 2018 година Вурмзер и неговите партньори основават фирмата „Norge Mining“ и започват проучвания на почвата в Далане, в слабо населената югозападна част на Норвегия. Наред с фосфатите са открити още два важни минерала – ванадий и титан. Ванадият е смятан за „суровината на бъдещето“ – той се използва за производството на акумулаторни батерии с голям капацитет. Ванадиевите батери са смятани за далеч по-добри от широкоразпространените литиево-йонни батери, защото се зареждат пъти по-бързо, а и подлежат на рециклиране. Титанът пък играе важна роля в стоманодобивната промишленост, докато фосфатите са неотменими при производството на торове.

Нови градове, нови улици, нови къщи. За всичко това са нужни тонове пясък. На много места по света изчезват цели острпови и райски плажове, за да бъде осигурена достатъчно суровина за големите строителни проекти.

Първоначално се предполага, че залежите достигат 300-400 метра дълбочина, но чрез направените измервания се установява, че дълбочината е най-малко 2200 метра. Михаел Вурмзер дори се надява, че е двойно повече – 4500 метра.

„Не сме очаквали, че мащабите на залежите са толкова гигантски“, казва Вурмзер пред ДВ. Междувременно „Norge Mining“ притежава 46 лиценза за разработката на участък с площ от 420 кв.км – приблизително четири пъти по-голям от Париж. През 2012 година Норвежката геоложка служба оценява стойността на залежите на около 30 милиарда евро – но тогава преценките ѝ се базират само на находищата с дълбочина 100 метра.

Според последните сондажи, става дума за между 70 и 80 милиарда тона фосфатна руда. Това са най-големите залежи на фосфати в света – повече, отколкото в Мароко с около 50 милиарда тона и Китай с около 3 милиарда тона, обясняват от „Norge Mining“. И това дори не са точни сметки, защото изчисленията са правени само въз основа на 1500 метра дълбочина, обяснява Вурмзер. Към тях се добавят и 4,5 милиарда тона ванадий, а за титана още няма точни преценки. Независими лаборатории са установили свърхвисока концентрация на ценни суровини в рудата.

ЕС може да се възползва

Норвежките открития привлякоха и интереса на ЕС: фосфатите, ванадият и титанът са в списъка на т.нар. „критични суровини“, който ЕК води от 2011 година насам. Той включва 30 редки вещества и минерали, определени като важни за европейската икономическа и екологична политика, които обаче предимно трябва да се внасят.

До момента трите споменати суровини са се внасяли в ЕС от Китай (60%), Русия (20%) и останалото от Казахстан, Мароко и други африкански държави. А потребностите ще растат: само при ванадия с 58 процента до 2030 година.

„Norge Mining“ засега се въздържа да посочи каква част от потребностите на ЕС може да покрие – твърде рано е, подготовката за добива все още тече и поглъща по един милион евро месечно, най-вече за сондажите, казва Вурмзер. Самият добив ще започне най-рано след пет години.

И Осло осъзнава важността на проекта. Междувременно норвежкото правителство дори е планирало промяна в трасето на една магистрала, която минава през находището. Допълнителните разходи за това възлизат на около 330 милиона евро. Но от гледна точка на очакваните печалби това е сравнително малка сума, отбелязва Михаел Вурмзер. Той нарича находището в Далане „мултигенерационен проект“ и казва, че там ще могат да се добиват стратегически важни минерали в продължение на над 100 години.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Гордана Силяновска-Давкова на премиера на Софийска опера в Скопие: Културната дипломация е по-силна от традиционната

Новата президентка на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова бе сред специалните гости на премиерата на Софийската опера и балет в...

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с кола на службата край Аксаково,...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад Пит, като им е казвала...

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа и стреля. Всички охранители реагират,...

Иван Кръстев: Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“

"Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз", казва Иван Кръстев пред швейцарския НЦЦ. Целта на руския президент е друга, смята българският политолог. Дали...

Вижте още