Гигантски залежи на редки суровини откриха в Норвегия

Най-четени

Вижте събитията, с които отбелязваме Деня на Европа днес

Редица инициативи ще се състоят в страната по повод днешния Ден на Европа. В България той се отбелязва съгласно...

AstraZeneca изтегля от световния пазар ваксината си срещу Covid-19

Ваксината на AstraZeneca срещу Covid-19 Vaxverzia ще бъде изтеглена от световния пазар. От вчера ваксината не е разрешена за...

Какво спира България по пътя за еврозоната?

Дали догодина България ще стане 21-ия член на еврозоната? Страната е добре подготвена икономически, но не и политически и...

Швейцарецът Михаел Вурмзер е банкер, инвеститор и стратегически съветник. Преди години се запознава с нови бизнеспартньори от Норвегия, разказва „Дойче веле“. Те му предлагат да закупи пет лиценза за многообещаващи фосфатни залежи в Норвегия, които вече са привлекли вниманието на норвежките университети и на Норвежката геоложка служба.

Вурмзер се съгласява. След време се оказва, че това е едно от най-вълнуващите открития в Европа, привлякло интереса на ЕС и Китай. От фирмата на швейцарския инвеститор твърдят днес, че са открили най-голямото находище от този тип. Става дума за най-малко 70-80 милиарда тона руда, богата на ценни вещества.

Фосфат, ванадий и титан

През 2018 година Вурмзер и неговите партньори основават фирмата „Norge Mining“ и започват проучвания на почвата в Далане, в слабо населената югозападна част на Норвегия. Наред с фосфатите са открити още два важни минерала – ванадий и титан. Ванадият е смятан за „суровината на бъдещето“ – той се използва за производството на акумулаторни батерии с голям капацитет. Ванадиевите батери са смятани за далеч по-добри от широкоразпространените литиево-йонни батери, защото се зареждат пъти по-бързо, а и подлежат на рециклиране. Титанът пък играе важна роля в стоманодобивната промишленост, докато фосфатите са неотменими при производството на торове.

Нови градове, нови улици, нови къщи. За всичко това са нужни тонове пясък. На много места по света изчезват цели острпови и райски плажове, за да бъде осигурена достатъчно суровина за големите строителни проекти.

Първоначално се предполага, че залежите достигат 300-400 метра дълбочина, но чрез направените измервания се установява, че дълбочината е най-малко 2200 метра. Михаел Вурмзер дори се надява, че е двойно повече – 4500 метра.

„Не сме очаквали, че мащабите на залежите са толкова гигантски“, казва Вурмзер пред ДВ. Междувременно „Norge Mining“ притежава 46 лиценза за разработката на участък с площ от 420 кв.км – приблизително четири пъти по-голям от Париж. През 2012 година Норвежката геоложка служба оценява стойността на залежите на около 30 милиарда евро – но тогава преценките ѝ се базират само на находищата с дълбочина 100 метра.

Според последните сондажи, става дума за между 70 и 80 милиарда тона фосфатна руда. Това са най-големите залежи на фосфати в света – повече, отколкото в Мароко с около 50 милиарда тона и Китай с около 3 милиарда тона, обясняват от „Norge Mining“. И това дори не са точни сметки, защото изчисленията са правени само въз основа на 1500 метра дълбочина, обяснява Вурмзер. Към тях се добавят и 4,5 милиарда тона ванадий, а за титана още няма точни преценки. Независими лаборатории са установили свърхвисока концентрация на ценни суровини в рудата.

ЕС може да се възползва

Норвежките открития привлякоха и интереса на ЕС: фосфатите, ванадият и титанът са в списъка на т.нар. „критични суровини“, който ЕК води от 2011 година насам. Той включва 30 редки вещества и минерали, определени като важни за европейската икономическа и екологична политика, които обаче предимно трябва да се внасят.

До момента трите споменати суровини са се внасяли в ЕС от Китай (60%), Русия (20%) и останалото от Казахстан, Мароко и други африкански държави. А потребностите ще растат: само при ванадия с 58 процента до 2030 година.

„Norge Mining“ засега се въздържа да посочи каква част от потребностите на ЕС може да покрие – твърде рано е, подготовката за добива все още тече и поглъща по един милион евро месечно, най-вече за сондажите, казва Вурмзер. Самият добив ще започне най-рано след пет години.

И Осло осъзнава важността на проекта. Междувременно норвежкото правителство дори е планирало промяна в трасето на една магистрала, която минава през находището. Допълнителните разходи за това възлизат на около 330 милиона евро. Но от гледна точка на очакваните печалби това е сравнително малка сума, отбелязва Михаел Вурмзер. Той нарича находището в Далане „мултигенерационен проект“ и казва, че там ще могат да се добиват стратегически важни минерали в продължение на над 100 години.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Вижте събитията, с които отбелязваме Деня на Европа днес

Редица инициативи ще се състоят в страната по повод днешния Ден на Европа. В България той се отбелязва съгласно...

AstraZeneca изтегля от световния пазар ваксината си срещу Covid-19

Ваксината на AstraZeneca срещу Covid-19 Vaxverzia ще бъде изтеглена от световния пазар. От вчера ваксината не е разрешена за употреба в Европейския съюз, след...

Какво спира България по пътя за еврозоната?

Дали догодина България ще стане 21-ия член на еврозоната? Страната е добре подготвена икономически, но не и политически и институционално, пише журналистката Зилке Ветах...

От началото на годината: Близо 800 заразени с коклюш

От началото на годината регистрираните случаи на коклюш в страната са 797, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести. В седмицата...

Разпети петък е най-скръбният ден за християните

Днешният Велики, или Разпети петък, от Страстната седмица, е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме за страданията, съденето, за разпъването на кръста,...

Вижте още