Кървавите диаманти – скъпоценности, отнели милиони животи

Най-четени

Депутатите гласуваха единодушно за по-високи заплати на военните

Единодушно, със 195 гласа, парламентът прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Законопроектът е...

Атанас Запрянов: Ударът на Израел по Иран не застрашава страната ни

"Ограничен удар от страна на Израел върху една конкретна цел - военновъздушна база северозападно от иранския град Исфахан. Знаем,...

Депутатите гласуваха да са във ваканция преди изборите

Народното събрание няма да работи по време на предизборната кампания, решиха след двучасови спорове в пленарната зала депутатите от...

Диамантите са символът на любовта, признателността, изяществото и богатството. Всяка дама мечтае да притежава диамант в най-съвършената му форма, но малцина се замислят за това как се добиват. За много хора в богатите на диаманти страни тези искрящи камъни са по-скоро проклятие, отколкото благословия. Твърде често световните диамантени мини произвеждат не само диаманти, но и граждански войни, насилие, експлоатация на работниците, влошаване на околната среда и неописуемо човешко страдание.

 

 

В последните години е направено много за изкореняване на порочната практика за добив на кървави диаманти. В исторически план търговията с диаманти в Африка е пронизана от корупция и насилие, които много хора смятат, че са утихнали след гражданските войни от 90-те и началото на 2000-та години. Над 65% от диамантите в света идват от Африка. Годишно се добиват диаманти за над 81 милиарда долара.

Въпреки че са направени много крачки за изчистване на индустрията с кървави диаманти, съществуват множество примери, при които алчността все още е причина за експлоатацията на мъже, жени и деца. Ето защо е изключително важно потребителите да проучват и да задават въпроси, за да намерят етични бижута, а не да се доверяват сляпо на думата на бижутера.

 

 

През 2013 г. избухва гражданска война в Централноафриканската република, като двете страни се борят за диамантените ресурси на страната. Хиляди хора загиват и повече от един милион са разселени. Освен това, минали войни, подхранвани от диаманти, са отнели около 3,7 милиона живота. Милиони хора все още се справят с последствията от тези войни: изгубени приятели и членове на семейството, разбити животи, физически и емоционални белези, които ще останат за поколенията.

Един от основните резултати от общественото недоволство срещу конфликтните диаманти е Процесът в Кимбърли (KPS), създаден през 2003 г. Целта на KPS е да намали „потока от конфликтни диаманти – необработени диаманти, използвани за финансиране на войни срещу правителства.” Основният проблем с KPS е тясната дефиниция на конфликтен диамант. Той просто има за цел да прекрати приходите от диаманти, отиващи за бунтовнически групи. Въпреки това, той не прави нищо за справяне с корумпираните правителства, държавно спонсорираните милиции или неетичното отношение към хората в процеса на добиване на диаманти. Това означава, че все още има поробени, измъчвани, изнасилвани, бити или убити, за да се добият скъпоценните камъни. Някои африкански специалисти приравняват добива на диаманти и Кимбърлийския процес като робство. Те призовават хората да признаят колониизма и потисничеството на африканските миньори от европейските собственици на мини. Смята се,че  механизмът Кимбърли се използва като начин за запазване на дълголетието на търговията с диаманти, въпреки безброй опасения за човешките права.

 

 

Има приблизително 1,5 милиона миньори, които не са наети от минна компания, които добиват  20% от добитите диаманти. Тяхната дейност не е регулирана и често те са отговорни за нарушения на околната среда, здравето и човешките права.
Страни като Зимбабве са известни с убийствата, изнасилванията и осакатяванията на стотици миньори. Освен институционализираното насилие, миньорите също са изложени на по-голям риск от нараняване или смърт, тъй като им липсва оборудване и правила за безопасност. Един репортер проследява група миньори в Демократична република Конго, които добиват диаманти в река Куанго. Те използват ръчно изработени, зашити неопренови костюми и стари домашни тръби, за да доставят въздух на миньорите. В много страни могат да се видят деца в мините, опитващи се да печелят пари за семействата си, вместо да са на училище. Това е порочен кръг, от който е изключително трудно да се излезе. За съжаление, голямото възнаграждение, което миньорите търсят, е малка част от стойността на диамантите, които намират. Един диамант от 1 карат ще донесе на миньора само около 100 долара. А може да минат месеци, без да намерят дори най-малкия диамант.

Ако искате да се сдобиете с диамант и същевременно да сте сигурни, че не „подкрепяте“ черния пазар на кървави диаманти попитайте за страната на произход на диаманта и не забравяйте, че нито един диамант, идващ от земята, не може да се счита за наистина свободен от конфликти.

 

 

Източник: „ТРУД“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Депутатите гласуваха единодушно за по-високи заплати на военните

Единодушно, със 195 гласа, парламентът прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Законопроектът е...

Атанас Запрянов: Ударът на Израел по Иран не застрашава страната ни

"Ограничен удар от страна на Израел върху една конкретна цел - военновъздушна база северозападно от иранския град Исфахан. Знаем, че има удари и върху...

Депутатите гласуваха да са във ваканция преди изборите

Народното събрание няма да работи по време на предизборната кампания, решиха след двучасови спорове в пленарната зала депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Няма да...

Пламен Киров: Свалянето на служебно правителство не е невъзможно

Свалянето на служебно правителство не е невъзможно, въпреки че не би трябвало да се случва, коментира преподавателят по Конституционно право и бивш конституционен съдия...

Внимание! Опасната борова процесионка атакува

За много сигнали за нашествие на опасни гъсеници у нас информира Нова тв. Насекомото борова процесионка предизвиква тежки алергични реакции, задушаване и дори смърт....

Вижте още