Когато се изправим пред числата и пред фактите, изводите не са в полза на соцносталгиците „. С тази констатация започна коментара си в предаването „Политически НЕкоректно“ с водещ Силвия Великова по БНР проф. Вили Лилков, политик, изследовател на българския комунизъм, и добави:
„Разговорът със соцносталгик никога не завършва, защото въпреки всички факти, той пак те връща в начална точка. Затова аз излагам факти, а в книгите ми работя основно с документи от Държавна сигурност и оставям читателите сами да си направят изводите. Истината не предполага само да се запознаеш с фактите, трябва да ги приемеш и емоционално да ги преживееш и осъзнаеш, за да следва някаква полза от това. Много хора се запознават проформа с фактите, но остават на същата си емоционална позиция“.
Според проф. Лилков в първите години след 1989 г. обществото е било много силно разделено около датата 10 ноември, но постепенно с годините се е намерил консенсус по много от темите, свързани с тези промени, и обществото вече не е толкова разделено, за разлика от датата 9 септември, която продължава да разделя българското общество:
„Животът доказа, че промените след 89-а година бяха абсолютно необходими за страната. Докато 9 септември е отворил много широка рана и много дълбока пропаст в нашето общество. Освен това, много от нещата, които са се случили около и след тази дата, дълго време не бяха известни, а много от тях все още не са известни, и продължават да разделят обществото, най-малкото заради това, че не чухме искреното извинение на БКП за това, което е направил след 1944 година“.
Изследователят цитира Доклад от 1988 г. на Емил Христов, секретар по икономическите въпроси на ЦК на БКП, който казва, че 70% от българите са живели през 1987 г. под прага на социалния минимум от 672 лева за четиричленно семейство.
„В Доклад от декември 1989 г. Петър Младенов казва, че всяка една година, преди 89-а, е била по-лоша от предходната и че са фалшифицирани данните за т.нар. растеж на нашата икономика. Казва, че икономическата политика през последните години преди 1989 г. е била „След нас и потоп“. … Има доклади на Четвърто главно управление на ДС по въпроса как се лъже и как се манипулират данните в статистическите отдели в статистическите институти. България получава упреци от другите държави от СИВ, че информацията, която представя, пречи на нормалното планиране в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ)“, уточни проф. Лилков.
Проф. Вили Лилков подчерта ролята на Държавна сигурност във всички процеси от онези години:
„След 50-те години на 20 век ДС е била абсолютно наясно с всичко, което става в икономиката на страната. Всяко предприятие, цех, фабрика, ТКЗС е имало досие в ДС. Паралелно на информацията, която официално е вървяла към Политбюро на ЦК на БКП, която е била розова, е имало и информация за истинското състояние на предприятията – самоотлъчки, неспазване на технологичната дисциплина, огромен брак, разхищаването на средства, кражби на всички нива, фалшифицирането на данни.
ДС е наясно, когато към 80-а година започва Перестройката в Съветския съюз, какво е положението в икономиката ни и че процесите ще доведат до промени в системата. Попаднах на един много интересен документ, в който Първо главно управление на ДС прави разработка за това къде най-добре ще се пласират кадрите му в условия на Перестройка, когато трябва и някои от чужбина да се върнат в България, и банковата система е нишата, която се открива. В новите банки, още преди 1989 г., рязко нараства броят на кадри на БКП, в някои банки 35% са членове на БКП, които окупират най-ръководните длъжност. Т.е. банковата система започва да се подготвя. … Абсолютно бандитски подход, аз съм го описал в книгата „Стопанските абсурди на българския комунизъм“.
Изследователят категорично подчерта, че през 1989 г. държавата е фалирала:
„Това е третият финансов фалит на България за 45 години. Няма друга държава в северното полукълбо, която през 20 век да е претърпяла три финансови фалита. … През 15 години България фалира. Това трябва да се запомни! … Хората трябва да знаят това и трябва да знаят, че те са платили тази цена“.
Той посочи данни, че още в началото на 80-те години българското селскостопанство е тотално фалирало и е „поставено на изкуствено дишане“ от 200 млн. преводни рубли, които СССР отпуска на България ежегодно като компенсация на разликите между високите производствени цени и цените в рамките на СИВ.
В допълнение проф. Лилков цитира документи, даващи информация за огромен брой предприятия, които „бълват брак“:
„Фалира и оръжейният комплекс, който в първите години след създаването си трупа печалби, но в следващите години генерира загуби, тъй като пазарите намаляват, големите конфликти в света са потушени. Преди 89-а година огромен брой от работниците в оръжейните ни предприятия са уволнени“.
Източник: „Дневник“