Още далеч преди войната в Украйна стана ясно, че в света започват икономически процеси, които ще доведат до постепенна, но сигурна промяна в начина, по който гледаме на парите.
С идването на епидемията от COVID-19 през февруари 2020 г., в САЩ започнаха да се печатат пари, които се изляха директно в американската икономика под формата на подкрепа за компаниите и населението. Така до наши дни доларите в обращение нараснаха с 40%. Това повиши цените в САЩ с почти 8%, което е най-бързият темп от 40 години насам.
Защото инфлацията невинаги е свързана със стагнация, тя идва и в резултат на гореща икономика – когато има много пари в обращение, хората харчат повече, на фона на по-слабо производство и нарушени вериги за доставки на суровини. Тогава производители и търговци вдигат цените заради по-високото търсене, поограниченото производство и по-бавния транспорт.
Когато светът се отърси от първоначалния COVID ступор и всички започнахме да харчим отново, за да отговори на внезапно повишилото се търсене, отново запушиха комините на китайските фабрики. Китай и Азия се нуждаеха от енергия, много енергия. Цените на петрол, газ и електричество полетяха нагоре, на фона на отказ на страните производителки на петрол като Саудитска Арабия да увеличат добива.
Това рефлектира моментално по бензиностанциите от Лондон до Лом и на цените от Лисабон до София. На този фон дойде 24 февруари 2022 г. Започна войната в Украйна.
Европейските страни, особено тези в Източна Европа, посрещнаха руското нахлуване със страх, че може да са следващите. Полша почти прекъсна търговските си връзки с Русия, може би завинаги, може би докато президент е Путин.
Германия и Италия, две от най-силните европейски икономики, планират да скъсат със зависимостта си от руския петрол и газ, в която сами се вкарваха все по-дълбоко през изминалите две десетилетия.
Енергийните доставки от Русия са особено чувствителна тема. Брюксел лесно ще се справи със спрения газ за България и Полша и правителството трябва да се пребори за компенсации от Европа. Петролно ембарго от всички европейски клиенти на Русия накуп обаче изглежда нереалистично.
Например Словакия може да е свързана със западните вериги за доставки на суровини и да изнася за Германия, но над 90% от петрола е руски. Това важи и за България.
Полша има ясен план за алтернативни доставки на газ от Норвегия, в България твърдим, че ще използваме спирането на доставките от „Газпром“, за да се превърнем в разпределителен газов хъб в региона. Как това ще се отрази обаче на цените, предстои да разберем.
В почти всички източноевропейски страни цените на енергията са фиксирани от месеци, но това не може да продължава вечно и ще дойде момент за плащане на сметката.
Таблиците на списание „Икономист“ показват, че в момента има двуцифрена инфлация в почти цяла Централна и Източна Европа. 12.3% в Полша, 12.4% в България, 15% в Естония, където цените на храни и стоки са скочили почти с 20% за година!
В Чехия всичко е с 13% по-скъпо, в България и Словакия е 12%, в Полша и Румъния е 11%. И тези процеси са толкова свързани, че няма начин чрез действия само на една страна да се успокои цялата система. Ще става още по-скъпо и още по-сложно.
Централните банки ще трябва да вдигат лихвите, ще се затегнат кредитните изисквания и това не е никак далеч като перспектива. Правителствата ще трябва да прилагат още по-силни социални мерки.
Лошата новина е, че обективният анализ показва, че цените в Европа ще продължават да растат и ако някой на местно ниво твърди, че има магическо решение, това просто няма да е истина, защото ние сме част от глобална система, от която България е само брънка от веригата.
Само дано не са прави онези икономисти, които твърдят, че тази спирала може да бележи не тази или следващата година, а цялото десетилетие.
Защото в този забързан свят, изпълнен с неизвестни, вече дори и не можеш да прогнозираш утрешния ден.
–
Б. р. – Коментара на водещия Светослав Иванов препубликуваме от бТВ предаването „120 минути“. Заглавието е на Glednatochka.com