Пет тези за размисъл. Това коментира във „Фейсбук“ Петър Москов от партия КОД.
1. Всякакво по-нататъшно пуйчене по темата „Оръжие за Украйна“ е безсмислено.
Въпросът никога не е бил за българските патрони.
Въпросът беше за българската позиция. Българската позиция е скопена, защото управлението е скопено по условие, като възможност за ясни политики по всички важни теми.
Това не е нещо, което се е случило сега, за да го посрещаме с изненада. То е автоматична последица от приемането на това, че ДСБ може да управлява с БСП и зелените либерали. Ако си приел това решение, приемаш и логичните му последици.
Резултатът е, че едните са ни обявили за враг, а другите са разбрали, че не могат да разчитат на нас. Резултатът е „ничия земя“. Ничията земя е поле за разруха, спекула, нестабилност и геополитически експерименти, включително военни такива.
2. В управляващата коалиция няма разпад. Има театър (това е старото българско име на PR-а)
Този театър се гради около разбирателството на участниците, че смислена работа няма да се свърши, така че важното е всеки да запази героична поза пред избирателите си за следващият риболов на шарани (това е старото българско име на изборите).
За да стане това управляващите затварят целият политически дебат вътре в коалицията. Те са едновременно и управляващи и опозиция на самите себе си. Те са теза и антитеза по всички важни за обществото ни проблеми. На този фон дори ГЕРБ, с целия си парламентарен, медиен и финансов ресурс (какво остава за извънпарламентарната опозиция) са просто коментатори на политически спорове, позициите в които се изговарят или са заети от различни участници в управлението.
Тъжното е, че резултатът върху живота на всички ни от тази тактическа „хитрина“ е липса на реални политики с ясна цел, галванизация на фалшиви политически алтернативи и въртене в омагьосан политически кръг.
3. Провалът на тази коалиция не е просто провал на участниците в нея.
Не е само и провал на политическата лъжа, че „орел, рак и щука“ могат да свършат работа заедно. Става въпрос за провал на нещо много по-голямо.
Това управление дойде с етикетите: Запад, „Харвард“, демокрация, отхвърляне на едноличен режим, Европа.
В планът Решетников/Радев, програмираният провал на това управление не е зануляването на Кирил, Асен, Иван или Драган.
Целта е отчуждаването на българите от ценностите и политическите и военните съюзи, които гореспоменатите етикети олицетворяват.
Каква е алтернативата в ендшпила на този план и кои са нейните носители вече е ясно, нали!
4. Не, ГЕРБ не са алтернатива на това.
Политиките, които ГЕРБ водеше и във външнополитически и в енергиен и във вътрешнополитически план бяха същите.
Просто при ГЕРБ нещата бяха по-организирани, по-опитни, по-подготвени и не носеха това ежедневно усещане за инфантилност. В идеологическо отношение ГЕРБ е просто едно единно в организационен план копие на това управление. Сюрреалистична смес от либерално, зелено и народняшко със социалистически замашки.
5. Излизането от този порочен кръг на фалшиви алтернативи минава през развитието и утвърждаването на силна дясна консервативна, патриотична политическа алтернатива от типа на полската „Право и справедливост“.
Алтернатива, чиито червени линии са ясната геополитическа ориентация, защитата на националния интерес и на изток и на запад, отхвърлянето на влиянието на ченгеждийницата, връщането към здравите основания на производствения капитализъм и скъсването със социалистическите и зелените утопии.
П.П.
На онези български политици, които ядат козунак с радостното усещане, че са заложили на „правилното посолство“, в това което предстои (защото политическия успех в България, често е резултат от правилния избор на посолство) ще кажа следното: бомбардирането на Мариупол е агресия, която не можеш да подкрепяш. Не можеш да бъдеш и неутрален. Също както бомбардирането на Белград.
Ето ви още една тема за размисъл.
Хубав ден!
Източник: Fakti.bg