Неочаквана съпротива от родители към МОН: „Аз детето си преди 15 септември на училище няма да пусна“

Най-четени

Ген. Кирил Радев: Оградата на границата може да спре само дивите животни, не мигрантите

Оградата на границата може да спре единствено дивите животни, не мигрантите. Това коментира ген. Кирил Радев, бивш директор на...

Приземяване и обедняване: Европейците все по-трудно свързват двата края

През второто тримесечие на 2022 г. повечето граждани в държавите-членки на ЕС, участвали в тримесечното събиране на данни за...

Кличко: Путин няма да ни открадне Коледата

Киевските власти заявиха, че планират да поставят коледни дървета из украинската столица, предаде Ройтерс. "Никой няма да отменя Нова година...

Предложението на образователното министерство за по-ранно начало на учебната година предизвика такъв отпор, че измести, макар и за кратко, фокуса от некадърните политици, ковид измамата и 40-те лв. помощ за бежанците от Украйна. Все пак цената на олиото няма да може, ако съдим по апокалиптичните кадри от хипермаркетите.

Вероятно за авторите на предложението – МОН, това не е изненада. Не за пръв път се прокарват „нововъведения“ в образованието и не за пръв път ги оплюват.

Все пак крачката е дръзка, посягат на най-милото – ваканциите.

В доста подробен и онагледен с таблици текст от министерството обясняват защо е необходимо по-ранното начало на учебната година – българчетата учат по-малко от другите европейчетата и почиват повече. В това според МОН е причината за срамните резултати, които ни поставят на последните места във международни класификации по всякакъв вид грамотност.

Веднага с лансирането на идеята, образователни синдикати, родители и ученици се обявиха категорично против. От синдикат „Образование“ към „Подкрепа“ дори цитираха анкета, според която над 90% от всички, които биха били засегнати от промените, са против. Нещо повече, оттам посочиха исторически факти, според които подобни упражнения са правени и през 50-те години на миналия век, за да сме в синхрон със съветската учебна година, която е започвала на 1 септември, но след период на мъки и дискомфорт отново сме се върнали към явно най-подходящата за страната ни дата – 15.

Защо учениците са против е ясно и няма нужда от анализи.

Защо учителите са против също е ясно, но все пак точно от техните среди се появиха мнения, които са достатъчно добре аргументирани срещу промените.

Според общото мнение на педагозите по брой учебни дни България е по-скоро в златната среда, а не сред най-пестеливите. Аргументът, че за 7 или 9 дни може да бъде наваксано пропуснатото по време на онлайн обучението, те смятат за неубедителен, да не кажем смешен. Обяснението, че намаляването на ваканцията ще даде възможност за повече ваканции възприемат като оксиморон.

Оказва се, че против ранното начало на учебната година е дори климатът в страната. Според данните най-рано (началото на август) започват учебната година във Финландия и Дания, където климатът е доста по-хладен. У нас по това време е немислимо да се предполага, че някой може активно да учи на 30-градусов пек, какъвто не е изключен в началото на септември. Според представители на бранша в повечето южни държави учебната година започва в средата на септември, което явно не е случайно. Казаното обезсмисля риторичния въпрос на министър Денков – кое е по-важно – септемврийското море или образованието. Без да навлизаме в подробности защо масова част от българското население почива не през август, когато цените на почивките удрят тавана, а през септември.

Друг аргумент на учителите е, че моментът за подобни нововъведения е неподходящ, тъй като от началото на пандемията системата е подложена на постоянни промени, което е довело до претоварване на педагозите и невъзможност да се проведе адекватен учебен процес.

Не помага и наскоро завършилата реформа в сектора с навлизането на нови учебни програми и профилирана подготовка, които все пак са в изпитателен срок и с неясна ефективност. Новости има и при зрелостните изпити, които променят формата си.

Голяма част от учителите смятат, че не броят учебни дни, а ефективността на обучението и модернизирането на учебните програми са по-неотложните задачи. Според тях сериозни проблеми има с финансирането на училищата и липсата на реални наказания за отсъствия, нарушена дисциплина и агресия. И делегираните бюджети продължават да бъдат трън в очите им. Затова дебатът за ранно начало на учебната година за тях е безсмислен.

МОН едва ли са предполагали, но предложението им доведе до небивала консолидация на мненията между учители и родители.

Последните също са категорично против. Благославяйки „безплатното образование“, заради което са принудени да попълват дефицити с N на брой извънкласни занимания, школи, курсове и частни уроци, те далеч не споделят мнението на МОН, че децата им не учат достатъчно. Напротив според родителите учениците дори са претоварени с учене – заради занималните, компенсиращата извънучебна подготовка и многото домашни, които в други страни не са традиция.

Фокусът според повечето родители трябва да бъде върху това не колко часа, а какво ще учат децата им, които очевидно не са особено мотивирани да се образоват в училищата ни.

„Неграмотността на учениците сега се дължи именно на безумните учебници с неадекватно поднесен материал.“

„Ученето е неравномерно разпределено. Децата ни имат периоди на свръх натоварване и такива, в които направо си затъпяват от нищоправене.“

„Заетостта на малките е от 8 и 10 сутринта до 17:00 следобед. Много време – малко КПД.“

„Не знам дали българските ученици учат най-малко в Европа, но безспорно учат най-много излишни неща и по най-неефективен начин.“

„А нещо за ефективността на обучението? Нещо за модернизиране на образованието, което да се доближава до света на новото поколение?“

„80% от ученето на бг учениците се случва извън училище. Съответно е по-добре да имат по-малко часове в училище, че да могат да ходят на частни уроци, спорт, езици и други неща, които училището не им осигурява като качество“

Такива част са мненията на родители, споделени в социалната мрежа.

Фокусът, разбира се, е върху ефективността на учебния процес.

В тази посока МОН обяви ревизия на учебното съдържание, почти едновременно с предложението за по-ранен старт на учебната година. Според анонса на МОН в нея ще вземат участие над 170 специалисти от цялата страна. Ще се сформират два вида групи – учители, методици и психолози ще анализират учебните програми,

Друга голяма група учители, излъчени от синдикалните организации и работодателите, от РУО ще четат учебници и ще преценяват доколко учебните програми са намерили отражение в съдържанието им.

Междувременно социологическа агенция ще анкетира учители, родители и ученици.

Докато текат анкетите на агенцията, анонимна онлайн анкета ще върви сред учениците от 3 до 10 клас в цялата страна. В нея те ще оценяват колко сложен е учебният материал по предмети, дали има достатъчно време за затвърждаване на новия материал и доколко това, което учат, ще им е полезно в живота; дали учителите им използват съвременни методи на преподаване. Анкетата е анонимна и ще продължи до края на април.

Отсега можем да предположим какъв ще е успехът на онлайн анкетата и колко сериозно ще бъде възприета сред деца, предвид, че дори едно онлайн преброяване сред възрастни не можахме да организираме както трябва.

Относно другите групи, които ще анализират програми и учебници, поводите за оптимизъм не са повече, предвид че подобни оценки са се случвали и преди, а резултатите от тях са видни на всички матури и изходни нива.

Според част от педагозите, инициативата е прах в очите, за да се лансира идеята за изтегляне на учебната година със седмица по-безболезнено.

Колкото до учебното съдържание с него открай време се затрудняват и забавляват деца и родители. Нека завършим с една задача по български език за 8 клас, в която освен „вид на глагола“ се проверява и функционалната грамотност:

„Прочетете текста и изпълнете задачите:

Обелваме картофите, сваряваме ги във вода или на пара. Измиваме добре спанака и го варим около 5 минути. Изхвърляме водата от варенето му, разбъркваме го със сварените картофи, добавяме млякото, солта, маслото, намачкваме ръчно или с миксер. Ястието е готово, сервира се студено.“

Оказва се, че е по-лесно да определиш вида на глаголите, отколкото да отгатнеш кое точно е ястието. Не защото си функционално неграмотен осмокласник.

Няма ли да е по-добре вместо да удължаваме учебната година, първо да попрегледаме издателствата и съдържанието, което предлагат? Иначе никой няма да може да убеди майката, която не иска да пусне детето си на училище преди 15 септември, че от това има смисъл.

Автор: Милена Петкова

Източник: News.bg

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Ген. Кирил Радев: Оградата на границата може да спре само дивите животни, не мигрантите

Оградата на границата може да спре единствено дивите животни, не мигрантите. Това коментира ген. Кирил Радев, бивш директор на...

Приземяване и обедняване: Европейците все по-трудно свързват двата края

През второто тримесечие на 2022 г. повечето граждани в държавите-членки на ЕС, участвали в тримесечното събиране на данни за условията на живот, съобщават за...

Кличко: Путин няма да ни открадне Коледата

Киевските власти заявиха, че планират да поставят коледни дървета из украинската столица, предаде Ройтерс. "Никой няма да отменя Нова година и Коледа. Трябва да създадем...

Свят, стъпил върху тероризма

В Понеделник на 21-ви ноември Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО) подкрепи предложенията на украинската делегация и прие единодушно резолюция, с която призна...

Имал-дал: Президентството си слага слънчеви панели за 165 000 лв.

Президенството ще похарчи 165 951 лв. без ДДС изграждане на фотоволтаична инсталация само за собствени нужди на покрива на администрацията на бул. „Княз Александър Дондуков“...

Вижте още