Премиерът Кирил Петков твърдо заяви, че ще започне нов етап в преговорите за присъединяването на западната ни съседка към ЕС и отлетя за Северна Македония, където се срещна с чисто новия министър-председател на РСМ Димитър Ковачевски.
Официална визита на българската делегация съвпадна с 30-годишнината от признаването на Република Северна Македония от нашата страна. Случайност, не ли?
30 години от тогава и 19 от изготвянето западния план за интеграция на Балканите в ЕС и НАТО са пропилени и от нас, и от тях в замерване с история, език и националности.
Първата стъпка от приятелския разговор между двамата премиери е факт. Като акт на добросъседска воля ще открием директна авиолиния София-Скопие.
С учудване разбирам, че такава изобщо нямаме, но пък можем да се похвалим с тази до Кения.
Добросъседство и обединение около общи интереси са ключовите думи от срещата между двамата премиери.
Обнадеждена съм. Две балкански държави ще се обединяват. Засега само с намерения за възстановяване на отношенията. После ще видим.
А можехме да свършим толкова работа преди това.
Ако управляващите от РСМ и България бяха следили правилно мача между Австралия и Новак Джокович, отдавна щяха да са разбрали къде се крие ключът за бараката и да не губят време в безкрайни срещи. Но политиката е далече от спорта.
Наш човек тропна бърза балканска сюита пред целия свят и привлече с неравноделни тактове около себе всички балкански народи.
Сръбският тенисист с 200 в час постигна такива резултати, до каквито и най-обиграните политици на Балканите не успяват да се доближат вече години наред относно интеграцията ни в ЕС.
Подкрепящите го теглиха една дълга и сочна благословия на мама, леля, стринка, братовчедка, учинайка, баба, дядо, баджанак и всички роднини до девето коляно на „аборигените“ оттатък океана, както и на всички против балканската мечта за живот без ваксини и останалите нереализирани форми на живот.
Събраха се и май опекоха кенгура. Като междувременно издигнаха Джокович до обединител и просветител на Балканите. Вярно, срещу „световния заговор с експерименталните течности“, но сме обединени.
На Балканите сме единни за първи път след разпада на Източния блок. Дори си измислихме общ химн на радостта – „Удри, бай Ноле!“.
Май прав ще се окаже премиера Кирил Петков, че заедно можем повече. Дано ни чуят и другите ни съседи. Тогава стой, свят, да погледаш! Голям си, но Балканите дебнат отвсякъде.
Източник: в. „Марица“