Точно преди 109 години, в нощта срещу 15 април 1912 г. корабът Титаник остава завинаги в историята. Най-големият и величествен пътнически кораб, построен някога, извършва първото си и последно пътуване от Саутхемптън, Англия, до Ню Йорк, САЩ.
Титаник се сблъсква с айсберг в ледените води на Северния Атлантик, а при потъването му загиват 1500 души. Оттогава до днес за него се разказват какви ли не истории, но кои от тях са истина и кои – плод на въображението?
Историкът Пол Лоудън-Браун анализира за Би Би Си пет от митовете, които продължават да съществуват за прочутото корабокрушение:
1. „Непотопяемият“ кораб
След като ледените води покриват Титаник в ранната сутрин на 15 април 1912 г., се раждат митовете за неговия дизайн, конструкция и плаването на океанския кораб.
Както всички популярни истории, това, което знаем за случилото се е помрачено от начина, по който се разказва легендата през годините.
Носи се мълва, че строителите, корабостроителниците „Harland & Wolff“ в Белфаст и собственикът на Титаник, корабоплавателната компания „White Star Line“, твърдели, че е „непотопяем“.
Всъщност обаче, те казват, че корабът е „практически непотопяем“, тоест „почти“. Именно това не особено удачно изявление преследва както строителя, така и собственика на Титаник в продължение на години.
Титаник не е нито най-добрият, нито най-напредналият технически кораб за времето си, а е единствено голям и това е рекорд.
Масивният кораб и неговият брат, Олимпик, са проектирани да се конкурират с океанските кораби Лузитания и Мавритания, въведени в експлоатация през 1907 г. за конкурентната корабоплавателна компания „Cunard Line“.
Те са проектирани и построени, за да чупят рекорди и двата са печелили „Синята лента“ в определени моменти в кариерата си, наградата за най-бързо презокеанско преминаване.
Вместо това Титаник и Олимпик могат да бъдат описани като самолетите Джъмбо Boeing 747 на своето време.
Като гиганти, пътуващи с умерена скорост и с достатъчно място за големи товари, те представляват голяма търговска заплаха за по-малките и по-скъпи за експлоатация кораби на „Cunard“.
2. Ахилесовата му пета
Създаването на кораби с такъв размер било предизвикателство. Знаейки това, „Harland & Wolff“ приемат доказани и следователно надеждни методи за изграждането на Титаник.
По този начин те не рискуват при избора на двигатели и залагат на по-голяма версия на вече експериментално използваните през 1909 г. с „Лаурентик“, друг от корабите на корабната компания „White Star Line“.
Корпусът и палубата на Титаник също са разширени версии на проекти, които са били прецизирани в продължение на няколко десетилетия. А кърмата му е точно копие на тази на ветроходен кораб от 18 век, но от кована стомана: отличен пример за липсата на техническо развитие.
В сравнение с конструкцията на кормилото на корабите „Cunard Line“, тази на Титаник е значително по-малка.
Създателите му не вземат предвид мащаба на кораба и малко се замислят как с неговите 260 метра дължина може да се обърне при извънредна ситуация или да избегне сблъсък с айсберг. Това се оказва и ахилесовата пета на Титаник.
3. Пътувал е с висока скорост
По замисъл Титаник никога не би се състезавал по скорост или маневреност с корабите на „Cunard“, но това няма значение за „White Star Line“.
Често се чува, че Титаник се опитва да постави рекорд в първото си пътуване, опитвайки се да стигне до Ню Йорк предсрочно, но това не е вярно.
Не всички котли на Титаник са запалени и освен това той плава по южния път – най-дългият през Атлантическия океан, именно за да избегне айсбергите, което за съжаление не успява да стори.
Но дори ако всички котли бяха в експлоатация, максималната скорост, която кораба може да достигне е 21 възела, далеч от 26 възела, редовно регистрирани от „Cunard Line“.
Титаник не се опитва да премине с пълна скорост поради риск от потенциална повреда на двигателя и пътниците му биха се чувствали неудобно да пристигат ден преди резервацията им за хотел или влак в Ню Йорк.
4. Страха на шефа
Дж. Брус Исмай, президент и управляващ директор на „White Star Line“ е пътник на кораба. Митовете за него са много, но почти всички се фокусират върху това да го маркират като страхливец, избягал от потъващия кораб, докато други пътници, особено жени и деца, са оставени на произвола на съдбата.
В действителност Исмай съдейства за качването и спускането на няколко спасителни лодки и се представя по-добре от много от екипажа и пътниците. Той се качва в една от лодките, когато наблизо няма други пътници, които да се спасят.
В разследването си за случилото се свидетели посочват, че му е било наредено да влезе в спасителната лодка. В разследването си съдия Джон Чарлз Бигъм казва: „Ако не беше излязъл, той просто щеше да добави още един, своя, към броя на загубените животи“. Вината на Исмай е, че е оцелял и като следствие е осъден от моралния кодекс на американската преса.
Той е осъден от общественото мнение в САЩ, но когато се връща във Великобритания е аплодиран, докато слиза по мостика в Ливърпул. Британската преса се отнася към епизода по много по-малко критичен начин.
В друго, по-сериозно обвинение се твърди, че Исмай е наредил на капитан Едуард Дж. Смит, командирът на Титаник, да „извърши рекордно пътуване“, което косвено е причинило сблъсъка с айсберга.
Едва ли опитен морски капитан като Смит, при последното си пътуване преди пенсиониране и най-високоплатеният командир от търговския флот, би отстъпил на Исмай по въпросите на корабоплаването.
Никакви твърди доказателства никога не са излизали наяве в това отношение и освен разговори с различните ръководители на отдели на кораба, във всичко друго той се е държал като много други пътници. Не е обаче това образът, който е останал за него.
5. Геройството на капитан Смит
Пресата разказва как някои загиват като герои в корабокрушението и капитан Смит се помни точно така. Все още е парадоксално, че човекът, пряко отговорен за трагедията на Титаник, се помни по този начин, докато Исмай, който се опитва да спаси животи според доказателствата, влизе в историята като страхливец.
Смит обаче проваля пътниците и екипажа на Титаник. Той игнорира предупрежденията за обледеняване, не успява да намали скоростта, когато е информиран за опасност по пътя и позволява на спасителните лодки да плават частично пълни, добавяйки ненужно поне 500 имена в списъка на загиналите.
Но кой всъщност е виновен за трагедията?
Търговският съвет на британското правителство позволява на Титаник да плава без достатъчно спасителни лодки. Правителството просто не е запознато с напредъка в морското инженерство и установеният от него регламент, който гласи, че на кораби с до 10 000 бруто регистър тона трябва да има 16 спасителни лодки.
Титаникът разполага с 46 329 тбр и е проектиран да побере 3511 пътници, освен екипажа. Но има спасителни лодки само за 962 души. Всъщност, „White Star“ добавя четири допълнителни сгъваеми лодки, увеличавайки капацитета до 1178.
И ако Смит не се беше провалил в ангажимента си, тези лодки щяха да бъдат запълнени. Първата, който отплава, прави това с 12 души от 40-те, които може да вземе на борда. По този начин Титаник стои като паметник на прекомерната увереност в технологиите и напомняне за това колко слаби сме в лицето на природните сили.
Но това трябва да бъде и спомен за епохата, в която милиони емигранти предприемат пътуването през Атлантическия океан в търсене на нов живот, в нов свят, паметник на уникално събитие в историята.