Когато българите излязоха на улиците миналото лято с искане за оставката на консервативния премиер Бойко Борисов, анализатори смятаха, че след почти десетилетие на поста времето му е изтекло. Това се казва в анализ на агенция Франс прес от София.
В мащабни и на моменти бурни протести, продължили месеци, хиляди излязоха, за да обвинят борбения 61-годишен бивш пожарникар в защита на олигарси и намеса в съдебната система. Към това се добавиха и куп други неприятности: имаше разрив в партията на ГЕРБ на Борисов, след като дясната му ръка напусна заради корупционен скандал и намиращ се в изгнание хазартен магнат заяви, че правителството на Борисов е искало подкупи от него.
За капак на всичко се появиха смущаващи снимки на премиера, спящ с пистолет на нощното си шкафче, и други – за които Борисов каза, че са били фалшифицирани – които уж показват пачки банкноти от 500 евро, натъпкани в нощното му шкафче.
Но след като първоначално допусна, че няма да участва в предстоящите общи избори на 4 април, Борисов остава начело на своята консервативна партия ГЕРБ.
Изглежда, че стратегията е дала резултат, като ГЕРБ е на път да се превърне в най-голямата партия.
И след почти 10 години на поста, само седмици делят Борисов от това да стане най-дълго заемалия поста министър-председател на България.
„Ако бяхме отишли на предсрочни избори, щеше да има общ фронт срещу ГЕРБ и Борисов щеше да бъде пометен“, коментира наскоро анализаторът на Галъп Интернешънъл Първан Симеонов. „Но сега протестите са до голяма степен забравени“, казва той. Анализаторът Евгений Дайнов обяснява, че с провала на протестното движение, няколко малки фракции сега се надпреварват за гласовете на демонстрантите. Пандемията от коронавирус също се притече на помощ на Борисов, държейки много българи далеч от протестите поради страх от заразяване.
Вирусът може също да помогне на правителството на Борисов по-директно.
„Ако (нивата на заразяване) са по-високи, избирателната активност ще бъде ниска, удряйки предимно опозицията; ако процентите са по-ниски, тогава управляващите ще кажат:“ Вижте, победихме коронавируса „, каза Симеонов пред Франс прес.
Първият популист
Борисов реагира на протестите и последвалия спад в традиционно високите му рейтинги на подкрепа, като престана да идва в парламента или да дава пресконференции, а вместо това се оттегля в зоната си на комфорт в социалните медии.
Там той все още можеше да бъде видян при ежедневните си пътувания да кара джип из провинцията, да се ръкува със строители на пътища, собственици на фабрики и селяни, които го аплодират и скандират името му.
„Той е не само първият популист, който е на власт много преди Орбан и Тръмп“, казва Дайнов, имайки предвид премиера на Унгария Виктор Орбан и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.
„Но той е и най-автентичният популист, тъй като е най-близо до това, че обикновените хора го възприемат като техен представител“, добави той.
Борисов винаги е подчертавал скромния си произход, а Дайнов казва, че неговите предавания от джипа му са опит както за подражание на руския президент Владимир Путин, така и да „играе на Тодор Живков“ – последния комунистически диктатор на България.
Борисов беше бодигард на Живков, който също култивира имидж на „човек от народа“, като се ръкуваше със селски работници в кинохрониките.
„Тези трикове вече не увеличават подкрепата за Борисов, но помагат за ограничаване на загубите“, според Дайнов.
Балансиращи действия
В опит да спечели повече гласове, премиерът отвори крановете за разходи през последната година, предлагайки бонуси на лекари и пенсионери и финансирайки строителни проекти в цялата страна. Наскоро Борисов се похвали пред своите последователи в социалните мрежи, че България е договорила сума от 29 милиарда евро в следващия бюджет на ЕС, най-високата сума, която е получила от блока от присъединяването си през 2007 година.
Но Дайнов казва, че тази щедрост ще стигне далече, особено когато става въпрос за бизнесмени, които са изградили уютни отношения с правителството и които може би се интересуват от достъпа до еврофондове.
„Те не са сигурни за перспективите си, защото през последните години са видели колко фаворити са се превърнали в черни дяволи“, казва той, имайки предвид няколко видни бизнесмени, които са се разделили с Борисов и сега са съдени за различни престъпления.
Външната политика също е деликатен балансиращ акт.
Години наред Борисов успява да чертае курс, поддържащ традиционните тесни връзки на България с Русия, като същевременно остава лоялен член на НАТО и ЕС.
Неуспехът на неговата администрация да ограничи корупцията и да реформира съдебната система изглежда е останал незабелязан в Брюксел.
Няколко критични изявления на високопоставени американски дипломати обаче сигнализираха, че натискът върху Борисов се засилва преди изборите.
София особено разгневи САЩ, когато реши да изгради продължение на руския тръбопровод „Турски поток”, пренебрегвайки американските усилия за ограничаване на зависимостта на Европа от руския природен газ.
Драматичното разкриване на предполагаема свързана с Русия военна шпионска верига от миналата седмица се възприема от някои като опит за успокояване на Вашингтон.
България експулсира двама руски дипломати заради аферата, но въпреки това Борисов се ангажира да води „открит и взаимноизгоден диалог с Русия“, когато приветства новия руски посланик още на следващия ден.