Общите щети от 10-те най-големи екологични бедствия, станали на планетата през 2020 г., възлизат на $140,9 млрд. Тези данни предостави доклад, публикуван днес от международната благотворителна организация „Christian Aid“.
Според авторите на доклада, най-големи щети (40 милиарда долара) са причинени от поредица от бури, обхванали Северна и Централна Америка това лято и есен. По-специално, става дума за ураганите „Лора“, „Сали“, „Ета“ и „Йота“. Наводненията в Китай и поредицата от горски пожари на западния бряг на САЩ са следващите по щети (съответно 32 и 20 милиарда долара). Десетте най-големи екологични бедствия включват още нашествията на скакалци в Източна Африка, горските пожари в Австралия, наводненията в Индия, Япония и Пакистан, бурята „Алекс“, ураганът „Сиара“ в Европа и циклонът „Амфан“ в Бенгалския залив.
Докладът отбелязва, че основните причини за екологичните катаклизми по света са глобалното изменение на климата и недостатъчните усилия на световната общност за борба с него чрез намаляване на емисиите на парникови газове в земната атмосфера.
„През 2021 г. е наложително да започнем нова фаза на съвместни действия за борба с тази вълна от климатични промени“, каза един от авторите на документа, Катрин Крамър, пред Би Би Си.
Като препоръки за световната общност авторите на доклада предлагат спешно да се засилят усилията за борба с емисиите на парникови газове в атмосферата, да се увеличи финансовата помощ от богатите страни за бедните като основни жертви на климатичната криза и още по-активно да се премине към възобновяеми енергийни източници. Авторите на документа възлагат също така надежди на 26-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP-26), която ще се проведе в Глазгоу през ноември 2021 г., където според тях „участващите страни ще трябва да поемат нови ангажименти относно борбата с изменението на климата“.
Борба с глобалното затопляне
В доклад на ООН, публикуван през декември, се казва, че средната глобална температура продължава да се повишава.
„Въпреки краткосрочния спад на емисиите на въглероден диоксид, причинен от пандемията от COVID-19, светът все още се движи към повишаване на температурата с повече от 3 градуса през този век, много над целта от Парижкото споразумение“, се казва в изследването. На 20 юни 2020 г. в руския Верхоянск термометърът се повиши до +38 градуса по Целзий и това стана най-високата температура, регистрирана някога в Северния полярен кръг.
Парижкото споразумение за климата беше прието във френската столица на 12 декември 2015 г. след 21-ва конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Документът прокламира целта да се предотврати надвишаването на средната годишна температура на планетата до 2 градуса по Целзий от доиндустриалните нива до 2100 г. и да се вземат мерки за поддържане на затоплянето в рамките на 1,5 градуса (в момента средната температура е с 0,75 градуса по-висока от средната годишна през 1850-1900). Към ноември 2020 г. Парижкото споразумение е ратифицирано от 188 държави и от Европейския съюз.