Бедността и отчаянието водят до взимане на лоши решения. Липсата на финанси, води до нарушения в когнитивните функции.
Доктор на науките Денис Къминс, преди време разисква проблема за бедността и как тя влияе на психичните процеси.
Финансовият стрес води до низходяща спирала на лошо вземане на решения.
„Ако бях направил това вместо онова, днес щях да съм в по-добра финансова форма“
Изненадващ фактор за взимането на лоши решения се оказват бедността и липсата.
Липсата може да се изразявя с липса на пари, недостатъчно време или недостатъчно животи в игра, която обичаме да играем.
Пари
Изследователски екип, ръководен от харвардския икономист Сендхил Мюлайнатан, помолил купувачите в мол в Ню Джърси да си представят, че колата им се нуждае от ремонт, на стойност 300 долара. Те са били свободни да платят за ремонта сега, да вземат заем, за да покрият разходите за ремонта, или просто да го игнорират. След това купувачите получават серия от задачи, които трябва да изпълнят, измервайки различни аспекти на интелигентността, като логическо мислене и решаване на проблеми. Изследователите установили, че изпълнението на когнитивните задачи е еднакво, независимо от нивото на доходите. Но когато цената на ремонта е увеличена до 3000 щатски долара, се появила съвсем различна картина: Когнитивните резултати на тези в горния край на разпределението на доходите не са засегнати от увеличението. Но тези от долния край претърпяват 40% спад! Авторите тълкуват това в смисъл на: недостигът нарушава способността на хората да мислят ясно. Заплахата – дори въображаема – от голяма сума, затруднява бедните хора да се съсредоточат върху когнитивните задачи.
Mullainathan и негови колеги осигуриват на фермерите за захарна тръстика в Индия психологически тестове преди тяхната реколта и след реколтата. Земеделските производители се представят по-добре на тестовете след прибирането на реколтата, когато финансовата им хазна е изчерпана. Резултатите от тези две проучвания са докладвани в изданието на Science.
Бедността ли води до лоши решения или е обратното?
Може би бедните хора са просто по-емоционално свръхактивни. Може да стигнете дори дотам, че да твърдите, че затова са бедни – не могат да се справят със стреса и натиска, пише д-р Къминс.
Използвайки студенти от университета в Чикаго, Принстън и Харвард, Mullainathan и колеги са изследвали въздействието на редица различни видове недостиг върху вземането на решения. Участниците са разпределени на случаен принцип за различни условия на недостиг, така че изследователите не изучават разликите в ефективността между богатите и бедните. Вместо това те изучавали какво се случва с хора от подобен произход, когато са поставени в условия на изобилие или недостиг.
В редица проучвания участниците играят игри като Wheel of Fortune, Angry Birds или Family Feud. Те са разпределени на случаен принцип „бюджети“ на редица шансове, дадени да играят играта. Тези бюджети могат да съдържат много шансове („богати“) или малко („бедни“). Бюджетите са разпределени в „заплати“ в множество кръгове на играта. „Бедните“ участници получават по-малки „заплати“ от „богатите“ участници. Във всеки кръг те могат да спечелят награди. Ако завършат рунд, без да изразходват своите „заплати“, неизразходваните единици се пренасят към следващата игра.
Ето най-важната част: Някои участници имат право да заемат шансове, когато свършат, но трябва да платят разходи, за да го направят. Това е аналогично на използването на кредитна карта, когато останете без пари преди следващата ви заплата.
Първият въпрос е дали тези разлики в разпределението на ресурсите са повлияли на когнитивните резултати. За да отговорят на това, участниците са тествани на различни когнитивни задачи и задачи за внимание, след като завършват игрите. „Бедните“ участници се представят значително по-зле при когнитивните задачи, отколкото „богатите“ участници.
Следващият въпрос е дали хората взимат по-добри или по-лоши финансови решения при условия на недостиг. Проучванията връщат един и същ модел на резултатите, независимо коя игра е играна: „Бедните“ участници заемат повече, отколкото „богатите“ участници, и натрупват по-голям дълг с напредването на играта. Тъй като те плащат лихви по заемите си, техните „заплати“ намаляват по време на играта. Те също така вземат големи заеми, независимо от това дали лихвеният процент е висок или нисък. Всъщност „бедните“ участници се справят по-добре, когато нямат възможност да заемат. „Богатите“ участници, от друга страна, се представят еднакво независимо дали имат възможност да заемат или не, те вземат по-малко заеми и смекчават решенията си да заемат въз основа на лихвения процент, който ще им бъде начислен.
Последният въпрос е колко добре са се представили участниците в игрите. Като се има предвид, че „богатите“ участници имат повече шансове за победа, не е изненада, че се справят по-добре от „бедните“ участници. Но въздействието на недостига е по-коварно от това. В играта Family Feud на някои участници е позволено да видят визуализации на въпроси, които ще бъдат използвани в следващия кръг. „Бедните“ участници не се възползват от визуализациите; те изпълняваха същото, независимо дали са им дадени подсказките или не. „Богатите“ участници, от друга страна, се възползват от тях и тяхното представяне е по-добро. Изследователите стигат до заключението, че „бедните“ участници са били толкова съсредоточени върху изискванията на настоящата игра, че не са обмисляли какво ще се случи в много близко бъдеще. Вместо това недостигът кара „бедните“ хора да пренебрегват бъдещите кръгове и да заемат от тях. Резултатите от тази работа са докладвани в изданието на Science.
Заключението в крайна сметка на Мюлайнатан и психологът от Принстън Елдар Шафир обобщават тези и много други изследвания в новата си книга „Защо да имаш твърде малко, означаво толкова много „Why Having Too Little Means So Much „. Посланието на книгата е следното: Недостигът на време, храна, възможности или дори приятелство може да създаде ограничен начин на мислене у всеки. Никой не е имунизиран.