„Политико“: Очаква се популистките партии да имат значителен успех на евроизборите, какво да се прави?

На национално равнище дясноцентристките партии вече отговориха на този въпрос – някои от тях поддържат санитарен кордон срещу сътрудничеството с радикалите, а други влизат в коалиции. Любопитно е обаче, че много от основните партии, които отхвърлиха съюзите с радикалите в родните си страни, изглеждат напълно доволни да се съюзяват с тях на равнище ЕС чрез европартии и политически групи в Парламента.

И така, защо е този двоен стандарт?

Вероятно защото тези партии са смятали, че избирателите им ще реагират по различен начин на подобно сътрудничество на европейско равнище. И макар че многобройните примери от вътрешнополитически мащаб показват, че те са били прави, сега на хоризонта се очертава промяна.

Да вземем за пример опита на Християндемократическия съюз (ХДС) в Германия: ХДС отдавна поддържа строга червена линия срещу сътрудничеството с крайната десница в страната. И в редките случаи, когато тази червена линия е била нарушавана, избирателите са реагирали много негативно – например отстраняването на Анегрет Крамп-Каренбауер от поста лидер на партията през 2019 г. Освен това неотдавнашните масови демонстрации срещу възхода на крайната десница в цяла Германия ни напомнят колко важна остава тази червена линия.

И все пак, същият ХДС, който третираше крайната десница като токсична във вътрешен план, в продължение на десетилетие щастливо се съюзяваше с крайнодясната и все по-авторитарна партия „Фидес“ на унгарския премиер Виктор Орбан в Европейската народна партия (ЕНП) – и на избирателите на ХДС изглежда не им пукаше.

Съществуват обаче признаци, че реакциите на избирателите към подобни нелицеприятни съюзи на ниво ЕС може би започват да се променят. И изглежда, че основните партии – и то не само дясноцентристките – все повече започват да плащат политическа цена за съюзяването си с радикалите в Брюксел и Страсбург.

Първите признаци на тази промяна дойдоха през 2021 г., когато ЕНП най-накрая се опита да отстрани Орбан, което го накара да скочи, преди да бъде тласнат. След като в продължение на десетилетие безсрамно защитаваше унгарския лидер, докато той ерозираше демокрацията в страната си, това, което накара ЕНП най-накрая да се обърне срещу него, беше, че отстъплението в Унгария стана достатъчно важно за редица партии, членуващи в ЕНП, за да видят в алианса електорална отговорност.

На следващо място, от другата страна на политическия спектър, лявоцентристката Партия на европейските социалисти (ПЕС) преустанови членството на словашката партия „Смер“ и нейния лидер с автократични наклонности Роберт Фицо през октомври 2023 г. Отстраняването дойде веднага след съобщението, че „Смер“ ще състави правителство с радикалнодясна партия.

Сравнителната бързина, с която ПЕС предприе действия, предполага, че поне някои европартии стават по-чувствителни към възможните загуби за репутацията на съюзниците с радикали и амбициозни автократи на равнище ЕС. А изследването, което наскоро публикувахме с колегите Мишел Фенцл и Пит Ригер, предоставя убедителни доказателства, че основните европартии би било добре да се противопоставят на подобни съюзи.

Въз основа на експериментално проучване, в което участваха над 8000 избиратели в Германия и Италия, нашето проучване изследва дали основните избиратели не реагират на партньорството на техните партии с радикали на равнище ЕС, защото не се интересуват от такива споразумения, или просто защото не знаят за тях.

Резултатите ни потвърждават, че повечето избиратели всъщност знаят много малко за тези съюзи – 72% от нашите респонденти дори не могат да определят към коя европартия принадлежи тяхната национална партия. Въпреки това, след като са били информирани, че партията, която подкрепят, си сътрудничи с радикално дясна или автократична партия, ние установихме, че 65% от тях биха се противопоставили на такова сътрудничество, а 41% заявиха, че е малко вероятно да гласуват за тяхната партия на следващите национални избори.

Тези констатации са поразителни, когато се съпоставят с нагласите за сътрудничество с центристка партия от същата европартия – само 9% от нашите респонденти заявиха, че биха се противопоставили на това, а едва 11% заявиха, че е малко вероятно да гласуват за партията си в резултат на такъв съюз.

Всъщност установихме, че гласоподавателите реагират на сътрудничеството на мейнстрийм партиите с радикалите в брюкселските европартии също толкова негативно, колкото и когато те си сътрудничат с тях в коалиционни правителства у дома. И макар да установихме, че мейнстрийм избирателите реагират негативно на сътрудничество с екстремистки партии от всякакъв вид, те реагират най-негативно, когато партията им се съюзява с такива от радикалната десница.

Години наред уж центристките европартии успяват да глезят домашните си автократи и радикали, без техните гласоподаватели да им обръщат особено внимание. Но тъй като проблемите с отстъплението от демокрацията и възходът на популистките партии стават все по-значими за обществеността на континента, тези избиратели започват да обръщат повече внимание на нелицеприятните партньорства на ниво ЕС – и изглежда, че това, което виждат, не им харесва.

Въпреки това последните проучвания на общественото мнение сочат, че или радикално дясната група „Идентичност и демокрация“, или крайнодясната националистическа група „Европейски консерватори и реформисти“ могат да се превърнат в третата по големина група в новия Европейски парламент. Това означава, че въпреки че центристката коалиция на ЕНП, ПЕС и либералната група Renew Europe вероятно ще запази крехко мнозинство, властта им ще бъде слаба, а популистките радикално десни сили ще оказват все по-голямо влияние върху формирането на политиката в Брюксел и Страсбург.

При този възход на крайната десница изкушението за дясноцентристките партии да се съюзяват с тях на равнище ЕС ще бъде по-голямо от всякога. Но както показва нашето изследване, те трябва да устоят на това изкушение не само от морални, но и от стратегически съображения. Общественото съзнание за подобни съюзи нараства, а основните избиратели категорично не ги одобряват.

Казано по-просто, дясноцентристките партии, които се съюзяват с популистката крайна десница в стремежа си към власт, вероятно ще платят електорална цена за това в бъдеще.

Р. Даниел Келемън е ръководител на катедра „Маккорт“ в Училището по публична политика „Маккорт“ към Университета в Джорджтаун. Джонатан Б. Слапин е професор и ръководител на катедрата по политически институции и европейско управление във Факултета по политически науки на Университета в Цюрих.