Дългогодишният кмет на София Йорданка Фандъкова често откриваше учебната година, даваше старт на фестивали от всякакъв вид и на спортни събития, режеше ленти на ремонтирани и нови детски градини и на реставрирана сгради. Това обаче никога не се случваше във „Факултета“ или в кв. „Христо Ботев“, макар на местни избори секциите в тези райони да са пълни с бюлетини за ГЕРБ и ДПС.
На решаващия втори тур през 2019 г., когато Фандъкова би Мая Манолова с около 20 000 гласа, близо една трета от тях дойдоха от секции от гетата, населени с роми – най-уязвимата етническа група в България. Не че гетата са се смалили или проблемите на живеещите в тях са намалели по време на трите ѝ мандата. Тези райони се заобикалят – и от властта, и от кандидатите. Който иска гласове, няма нужда да гази из мръсотията по подобия на улици, той може да си уреди работата с местните водачи. А хората? Ами да се оправят.
За гетата никой не говори
Зад кулисите на политиката не е така възвишено, както пред камерите и в утопиите на предизборните програми, където всякакви лъжи са позволени. Избирателната активност сред ромските квартали в столицата не е висока, а за да не отблъснат по-„патриотичните“ избиратели, политиците не „адресират“ проблемите на този етнос.
Малцина се осмеляват да прекрачат в ромските махали. Рядко стъпват и в населените с компактно турско население селища, смятайки ги за принадлежащи по право на ДПС. Така предизборните кампании в България остават до голяма степен сегрегирани по етнически признак.
В пост във Фейсбук Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев, коментира, че темата с гетата досега не е била дискутирана от кандидатите за кмет на София. „Става дума за квартали, в които живее при лоши условия предимно ромско население – „Факултето“, „Христо Ботев“, „Филиповци“ и други. Особено страшно е субгетото на „Факултето“, което има прозвище „Камбоджа“ (гето в гетото, където условията са още по-лоши – б.а.). В тези квартали живеят десетки хиляди наши съграждани. В тях са гетоизирани образованието, здравеопазването, благоустройството и т.н.“, казва Иванов. Той отправя въпрос към кандидати – как смятат да „дегетоизират“ тези части на столицата, в които живее близо една трета от населението.
Проблемът с имотите и собствеността трябва да бъде решен
Според последното преброяване най-много роми живеят в Пловдив, следван от Сливен, Стара Загора и София. Но конкретно число е трудно да се назове поради спънки при преброяването през 2021 г. на хора без лични карти, съответно и без адресна регистрация, на роми, които са се вписали като българи и т.н. В гетата те са в изолация, защото гетото не означава само бедност, глад, болести и неграмотност или слабо образование, но и капсулиране, където виреят престъпност, проституция, наркотици и купища боклуци. Няма как да има ВиК мрежа, сметоизвозване и плащане на имотни данъци, ако не бъде разрешен проблемът със собствеността на постройките.
След като парите на собственици и продажността на чиновници позволява да бъдат узаконени хотели и постройки на плажа и вили в чашката на язовир „Искър“, какво пречи държавата да намери законово решение за незаконните ромски къщи – като начало на годните за обитаване? С улична мрежа и нужната инфраструктура ще се решат и проблемите с битовата хигиена и заболявания, които са разпространени в някои ромски квартали, ще бъдат ерадикирани.
За целта е необходимо Столична община, независимо кой ще я управлява, да обследва и изясни собствеността на терените, където са ромските гета – общинска, държавна или частна, каква част от построеното е узаконено, къде застрояването застъпва общински терени, отредени за публична инфраструктура. Този процес няма как да е лесен, но за да се намери решение на един проблем, първо трябва да се определи колко е голям. Който и да спечели София на местните избори, ще е от парламентарно представена политическа сила, което е опция да се търси и законодателно решение.
Потенциалът на ромската общност
Според данни от последното преброяване през 2021 г. в градовете живеят 77,5% от българския, 38,4% от турския и 51% от ромския етнос. Но при ромите от десетилетия коефициентът на детска смъртност е най-висок, продължителността на живот – най-ниска, а хората с нисък образователен статус най-много, макар и с леко подобрение в последните години.
Едно от решенията за демографската криза, но и за пазара на труда, е приобщаването на ромите, които са етническата група с най-голям дял млади хора. В свое изследване демографът доц. д-р Георги Бърдаров прогнозира, че през 2050 г. ромите ще бъдат 1.1 -1.2 милиона души от близо 5-милионно население и ако тогава имат същата образователна структура, това ще означава, че 1 милион души ще са неактивни на пазара на труда. Към тях трябва да се добави и неизвестен процент отпаднали от него, тъй като уменията им ще бъдат автоматизирани с навлизането на изкуствения интелект, България вече е ужасно закъсняла с осигуряването на икономически активна и квалифицирана работна сила.
Но гетовизацията е излязла извън ромските райони и засяга и крайни квартали в София, които също се капсулират. И те също попаднаха извън фокуса на Столична община през последните години. Неравномерното развитие на столицата, при което инвестиции се съсредоточават в едни райони за сметка на други, също е тема за предизборни дебати. Освен детските градини, паркингите, велоалеите, разбитите тротоари и липсата на контрол, които са дежурни въпроси за дебат от години.
Преди 11 години, по повод пет заболели от СПИН деца и няколко възрастни в ромско гето в Орландовци, кметът Фандъкова разпореди да се провери социалния и здравен статус на живеещите в ромските гета в София. „Екипи ще посещават на място, за да помагат на хората и да им дадат възможност да вземат живота си в ръце“, обеща тогава председателят на групата съветници от ГЕРБ в СОС Малина Едрева. Но освен че бяха преброени „капсулите“, друго не се случи. А само с двете си ръце хората в гетата не биха могли да се справят.