Смешни коментари заляха социалните мрежи по повод картина на Джаксън Полък, задържана при акция на МВР, в рамките на международна операция. Това било цапаница, всеки можел да го направи и т. н.
Само че картини на Полък са надминавали цени от 100 млн. на търгове. Последно през 2016 холивудски магнат продава без търг картина на Полък за 200 млн. долара. Притежатели на негови абстрактни картини не ги предлагат често за продажба. Цените им растат непрекъснато, изпреварващи инфлацията. Защото картините от покойни вече майстори на живописта са ограничен брой и не се увеличават, както златото, примерно.
На гърба на намерената в България картина има посвещение и подпис, официално съобщиха от прокуратурата. На английски език е написано: „На моята много талантлива и скъпа приятелка Лорън Бъкол. Честит рожден ден! 16 септември 1949“.
Бъкол е холивудска звезда от 40-те и 50-те години, партнирала на екран с най-големите имена на киното в този период, наричан златен век на Холивуд. Впрочем тя има и дълга кариера до края на века, общо над 50 роли в киното, 25 роли в телевизионни сериали, последно се появява в епизод на семейство „Сопрано“ през 2006 г. и в епизод на друг тв сериал в годината на смъртта си 2014. Бъкол прави и 13 роли на сцените на Бродуей. Има много номинации и десетки награди, сред които две „Златен глобус“ (1993 и 1997), наградена е с почетен „Оскар“ (2010).
Бъкол е съпруга на друга холивудска знаменитост – Хъмфри Богарт, с когото си партнират на екрана в няколко филма. Двамата имат син и дъщеря. Това е на-дългият брак на Богарт, продължил 12 години до смъртта му през 1957. Като семейство Бъкол и Богарт имат контакти и приятелски връзки със знаменитости от киното, актьори, сценаристи и т. н., но и с широк кръг интелектуалци – писатели, журналисти, историци, музиканти и др. Напълно възможно е Бъкол да е имала лично познанство и да се е срещала с прочулия се Джаксън Полък през 50-те.
Приживе Полък е продавал картините си по 10-ина хиляди долара, което е много към 1950 г. (колкото струват 6-7 автомобила по това време). Към 1950 вече го смятат за най-големия жив американски художник. Известен и признат, умира при катастрофа с кола, управлявал пиян, през 1956 г.. Цената на картините му главоломно расте след неговата смърт.
Полък е от основоположниците на т. нар. абстрактен експресионизъм. И лично нарича метода си на рисуване „техника на капането“. Пръска върху платното с четки, пръчки, различни пръскачки и спринцовки, за да получи нещо, което масовият фейсбук-коментатор нарича цапаница.
Неговите напръскани картини струват милиони и не могат да се фалшифицират – тоест, не е възможно да се направи копие на негова картина, нарисувано с такава техника от човек. Възможно е по компютърен път на принципа на 3D принтер да се направи копие, но това лесно може да се установи.
Възможно е обаче да се имитира негова картина, да се нарисува подобна с неговата техника на капане. Само че при съвременните методи на анализ рисувана сега картина се разкрива по бои, платно и т. н.
Например през 2007 г. нюйоркска галерия продава за 17 млн. долара средно голяма картина на Полък (около 40 на 70 см), рисувана с техниката на капане. Купувачът, богат финансист от Лондон, се усъмнява в автентичността, дава за анализ и се установява, че една от боите не е произвеждана по времето, по което е рисувал Полък. Той завежда дело, спорът е уреден с извънсъдебно споразумение.
Учени от Харвард лабораторно са установили в още 4 картини, за които се смятало, че са на Полък, съдържание на пигменти, които не са били налични на пазара преди смъртта му.
Първият лабораторен анализ на картината, направен у нас, който е проверил флуоресценцията на боите, потвърждава, че те са същите като използваните от Полък. Има софтуер за такива анализи, който съдържа данни за всички известни художници – за съдържание на бои, флуоресценция, и за рисунък, мазки на четката и др. Така че засега може да се приеме за достоверно, че задържаната у нас картина е на Полък.
Вътрешният министър Демерджиев малко лекомислено се изказа, че има голям шанс картината да остане в България, защото е подарявана и крадена и няма документ за собственост за нея. Това обаче е малко вероятно, за такава картина, ако се окаже автентична, ще почнат люти съдебни битки. Особено за картина с посвещение на холивудска знаменитост.
Не е известно Лорън Бъкол, за която е посвещението на гърба на картината, да е имала финансови затруднения през целия си живот, до смъртта си през 2014 г. Малко вероятно е да е продала личния си подарък с посвещение, от един от най-прочутите американски и световни художници. При смъртта си Бъкол оставя състояние от около 26 млн. долара на своите три деца, отделно завещава по 250 хил. долара на всеки от внуците си. Картината с посвещение за нея или е открадната, или тя я е подарила на близък човек, от който вече е тръгнала по света. Или е фалшификат, легендиран с посвещение за нея, с маркировки, които да й придадат по-достоверен вид.
Картината не е обявена като открадната, не присъства в каталога на „Интерпол” с крадени ценни произведения от известни художници.
Наши колекционери са се свързали с основаната от съпругата на Полък нюйоркска фондация, която следи творчеството му и е картотекирала всичките му картини. По техни данни тази картина се води частна собственост, без да е известно чие притежание е. Сред колекционерите обаче се разпространява противоречива информация. В англоезичния печат вече говорят за намерена в София „неизвестна досега“ картина на Полък, като цитират българските власти.
Какво още се знае за задържаната в България картина?
На гърба ѝ има и печат на румънски. Това потвърждава донякъде версията, че картината е била подарена в Румъния на Николае Чаушеску през 70-те или 80-те години. Върху гърба на картината е отбелязано още, че преди 20 години е реставрирана. Това е честа практика при фалшификаторите – съчиняването на легенди, печати и маркировки. Но такова легендиране свързано с холивудска звезда е много наивно и минава само за пред колекционери от криминалния контингент, които няма да показват публично такава картина.
От средите на колекционери се разпространява следната версия:
Картината е подарена от опонент на Чаушеску, за да го умилостиви след някакъв конфликт да не предприема репресии. Преди да падне от власт Чаушеску я подарява на един от най-приближените си – генерал Нану. След смъртта на генерала, картината е наследена от неговата дъщеря, която се омъжва за грък. Така въпросната творба попада в имот на гръцкия остров Крит.
Защо досега, като е толкова скъпа, седи там в някаква къща и не е продадена от притежателите, може само да се предполага. Възможно е да е придобита без документ от предишния ѝ притежател в Щатите, подарена без документ, препродадена, докато попадне в Румъния, след това в Гърция. Тепърва ще излязат данни за това, след като се разчува за тази рядка картина. Но не е обявявана за открадната до миналата година в Гърция.
Междувременно румънски изкуствовед опроверга версията за Чаушеску пред български медии. Според него в колекцията на Чаушеску от произведения на изкуството не е имало картина на Джаксън Полък. Това не е гаранция обаче – картината може да не е била описана и да е минала бързо през ръцете на бившия румънски диктатор, той да я е подарил, защото е „цапаница”.
Открадната е миналото лято от къща на остров Крит. Обявена е кражба на няколко картини от различни автори. Сред тях имало и копия, не само оригинали.
И тук странното е, че картината влиза в България, обявена на границата, че се внася картина на Полък, според източници от МВР.
По данни от „международната акция”, картината е прехвърлена в България, където да чака докато се намери купувач. Пазена е в квартирата на художника С. Б., родом от Ямбол. По молба на гръцката полиция я издирват у нас и я намират у художника, който е задържан на 21 февруари и нашите власти мълчат по въпроса цял месец.
Има версия, че крадците са поискали откуп от собствениците, за да върнат картините. Те обаче потърсили помощ от полицията. Твърди се, че тя е била у художника в България на „склад“, чакал да му се обадят на кого да я предаде. Той я държал зад гардероб.
От нюйоркската фондация са казали неофициално, че могат да дойдат техни експерти и да се произнесат, но това струва пари.
В София има лаборатории, които разполагат със споменатия софтуер и могат да кажат до 99.99% за картина от известен художник, дали е оригинал. Едната е в Института по криминалистика, там правят и спектрален и химически анализ на бои и платно.
От една страна вероятността картината да е имитация с техниката на Полък е малка. Защото лесно ще се разкрие – картините му са известни, снимани и описани, изведнъж да се появи нова непозната, няма голям шанс. И е много наивно да създадеш менте на прочут художник, пък да му сложиш на гърба и посвещение на знаменитост, което ще предизвика интерес на известна фамилия и ще се разкрие има ли такъв подарък или не. Вероятността да е копие е по-голяма, но това бързо се доказва.
Скоро ще стане ясно автентична ли е или не. Ако е оригинал, шумът около нея тепърва ще избухне. За тази картина ще се борят претенденти за собственост върху нея още дълго.
Автор:Иван Бакалов
Източник: e-vestnik.bg