През последната година ни управляваха хора, които смятаха, че правилната политика е огромен дефицит и огромен дълг и въобще не се интересуваха от влизане в еврозоната. България се нуждае от реформаторско редовно правителство, което да поеме отговорност за големите проблеми на държавата.
Това се казва в анализ за БГНЕС на икономиста Николай Василев, три пъти министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в периода от 2001 до 2009 г.
Подчертавам, ако желае, защото България искрено през последната година не желаеше да влезе в еврозоната. Тя можеше да го направи заедно с Хърватия през 2023 г., ако това наистина беше приоритет, но през последната година управляващите водеха политики, които ни отдалечиха от еврозоната, а не ни придвижиха към нея. В еврозоната България може да бъде вкарана от реформаторски правителства, които вярват в икономически реформи, които вярват в изпълнението на Маастрихтските критерии, а не които ги погазват с убеждение.
Нас ни управляваха през последната година хора, които смятаха, че правилната политика е огромен дефицит, огромен дълг и изобщо не ги интересуваше влизането в еврозоната.
Най-важното е през следващите месеци да имаме действащо правителство. Това би било изключително добре. Защото животът показа, че поредица от служебни правителства, които са с манталитет на временно явление, не могат да реформират държавата и да я управляват добре.
Те имат кратък хоризонт и малки задачи. България се нуждае от реформаторско редовно правителство, което да поеме отговорност за големите проблеми на държавата, което до момента не се случва.
Проблемите, пред които ще бъдем изправени през следващите месеци са широкоизвестни:
На първо място, краткосрочно решаването на енергийните проблеми с оглед идващата зима. Тук предстои да се намери отговор на въпроса: има ли количества газ, колко и на каква цена. В същото време ние разполагаме с ток, но каква ще бъде политиката в областта на електроенергетиката?
На второ място са въпросите, свързани с войната в Украйна.
Надявам се България да бъде управлявана от евроатлантическо мнозинство, което да постави страната ни сред групата на цивилизованите западни държави от ЕС и НАТО, а не половинчато с единия крак в Европа, а с другия в Азия.
България в момента е една от малкото държави в Европа, които имат половинчата, смесена, хибридна позиция. Това е срамно и недостойно. Самият отказ да влезем в еврозоната е част от тази половинчатост. Ако попитате западните политици и граждани къде поставят България, те ще я сложат в незападните държави заради това ѝ поведение.
На трето място са стандартните въпроси на икономическата и бюджетната политика. Традиционно съм привърженик да няма бюджетен дефицит, да има по-малко харчове, държавата да не се намесва все по-дълбоко и по-дълбоко в икономиката, както прави в момента.
Да се изтегли от икономиката чрез приватизация, концесии и създаване на конкуренция на пазара и на частния сектор. Това не се случва и съм много обезпокоен, че повечето политически участници не гледат в тази посока. В момента властва популизмът, ролята на държавата, което е нещо като комунизма.
На 28 септември на балкона на нашия офис, който се намира в идеалния център на София, ще поставим часовника на дълга. Преди няколко месеца, преди да го свалим, той беше 32 милиарда, сега е над 36 милиарда. Цяла година предупреждавахме:
България се спуска по пързалката на дефицитите и дълговете, и няма край.
Всяка година ще става по-лоша от предната. Неслучайно не са много успешни дълговите емисии, които държавата прави. Лихвените проценти стават все по-високи и това е само началото, а не краят на покачването им. Служебният министър на финансите правилно предупреди за големия фискален проблем, който се заформи в държавата.
Бих предложил на служебния финансов министър и на бъдещия редовен, да направят две неща.
1) Да дадат информация за какво държавата изхарчи 9 млрд. лв. през декември 2021 г., защото все още няма такава информация. Особено с оглед новото правителство да не реши да изхарчи 12 млрд. лв. този декември, защото може. Обществото не трябва да допуска, както предния път, да се изхарчи рекордна сума и никой никога да не каже защо и за какво.
2) Не само да констатират наличието на проблем, но и да предложат реформи, които да доведат до обръщане на тази политика. /БГНЕС