В последната година и половина рокадите и чистките по ръководствата на цялата държавна машина се случват с такива скорост и оборот, че вероятно и оцелелите служители от по-ниските нива вече не помнят кой им е началник.
Откакто получи правомощията си, за по-малко от месец, служебното правителство смени ръководствата на митниците, НАП, полицията, фонд „Земеделие“, „Булгаргаз“, оръжейни компании, 25 областни управители, без да броим смените в ръководствата на самите министерства, и нищо чудно да продължи в това темпо до изборите.
Засегнатите обявиха това за чистка, кабинетът на Гълъб Донев не дава особени обяснения, а протестите по повод едно от най-важните решения, които се очакват от служебното правителство – за доставките на газ, не са пред Министерски съвет, а пред Президентството, което, по Конституция, няма правомощия в сферата на изпълнителната власт и не подписва договори за енергийни носители.
Затова и мнозина задават въпроса редно ли е кабинет, назначен, за да осигури нужното за и до провеждането на избори, да обръща с хастара нагоре цялата държавна администрация? И дори – според някои – да решава бъдещето на страната за години напред според това как ще постъпи с най-щекотливия въпрос – откъде и най-вече от кого да купи газ…
Редно ли е кабинет с живот няколко месеца, назначен от президент с предимно представителни функции, и най-вече кабинет, непосочен според волята на гласоподавателите, да разчиства всичко и да се държи, сякаш ще управлява поне един мандат?
По закон – да. Това е правителство, което има всички правомощия на редовното, дадени му, за да може да изпълнява функциите си.
Ако служебният министър на финансите например реши, че Националната агенция по приходите не си върши работата, има всички основания да смени ръководството ѝ. Може да промени и всички наредби на МФ, стига да не нарушават законите, по силата на които са писани.
Разликата с редовно правителство е, че няма парламент и съответно – Министерският съвет не може да инициира законодателни промени. В управлението на България има страшно много кусури, но то все още се провежда по силата на закони, т.е. когото и да сложи служебният кабинет начело на структура А или Б, той не може да промени нищо фундаментално.
Със сигурност част от избирателите – например тези, които са гласували за партиите от предишния кабинет – не смятат за обществено приемливо служебните министри и евентуално президентът Румен Радев да ревизират политиката на доскорошната власт. Нито те, нито който и да било е гласувал за Гълъб Донев и съответно не следва той да взема важни решения от тяхно име.
Но когато става дума за принципа – абсолютно същото правеше и предишният служебен кабинет с министри Кирил Петков и Асен Василев. Дотолкова, че те кръстиха последвалия си политически проект „Продължаваме промяната“, т.е. промяната, която започнаха като служебни министри, неизбрани от никого.
Далеч по-същественият проблем е друг. Той не е в разчистването на „вашите“, за да сложим „нашите“ и обратно, а в самото постоянно разчистване.
Когато начело на една агенция или министерство дойде нов човек, работата там спира за месеци напред – в най-добрия случай. Като за начало той се заема да сменя хора надолу в йерархията. Дори и да не го направи, му трябват седмици, за да навлезе в работата.
В някои случаи новият началник никога не е работил в държавна администрация, а тя, от своя страна, се случва да влезе в сблъсък с началството. Отнема известно време новото ръководство да намери пресечна точка с подчинените си и да схване принципа на работа.
Има и немалко случаи, в които новият министър дори не е наясно със законовата база, по която трябва да се труди, затова и нещата започват буквално от А и Б.
Следва и обичайната ревизия на вършеното от старите, за което също отиват няколко месеца, плюс писане на програми, планове и стратегии. Само първото – отмяна на стари решения и нормативни актове, може да обсеби почти изцяло дейността на цяло едно ведомство.
И докато трае процесът на адаптация, обикновено работата в съответната администрация почти замира и се бавят и затлачват дори формални решения, които трябва да се вземат ежедневно.
И всичко това с ясното съзнание, че този човек е тук за няколко месеца, че следващите може да гледат всеки негов подпис под лупа и накрая всичко да приключи с проверка на прокуратурата. Т.е. всеки гледа да се пази от резки ходове и предпочита да тупа топката, вместо действително да свърши нещо.
Съвсем логично последната грижа на новия човек е да създаде устойчив механизъм на работа, така че тя да върви без значение има ли началник, какъв е и от къде.
Защото той просто е там за малко, чака идването на нова власт, когато всичко това ще се повтори и някой друг ще дойде на високия пост. А подопечната му администрация се занимава основно със собственото си оцеляване, а не с това да си върши работата.
При това десетки държавни структури са в този цикъл от година и половина. Нищо чудно предстоящите предсрочни избори да не дадат решение, и да бъдат последвани от още едни, с което хаосът да се задълбочи.
В практическо измерение това означава, че хиляди бизнеси чакат някой да им плати или разпише документ, хиляди граждани чакат промяна в наредба, за да имат или нямат достъп до нещо, а в крайна сметка може да се окаже, че имаме проблем с газа не по политически причини, а по съвсем прозаични – няма кой да подготви навреме и качествено елементарна документация.
А това вече е нещо, което не сме избирали и за което едва ли някой би пуснал вота си.
Автор: Ана Атанасова
Източник: webcafe.bg