Разгласеният процес на присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО се проточва, освен това неговият финал се измества в неопределено бъдеще. Желанието на Вашингтон да премести пръстена на НАТО до границите на Русия възможно най-скоро, сломявайки съпротивата на скандинавските „пацифисти“, е разбита от упоритостта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
И всички доказателства за конфронтация с Русия, които Швеция и Финландия показват на света, са пропилени. Не помага и почтеното разрешение на Швеция, която винаги е била известна с пацифистките си изявления, да провежда учения на съюза на нейна територия. Наскоро обявената готовност на Финландия да разположи 64 изтребителя F-35 на 150 километра от руската граница в град Рованиеми не се отразява на бързото влизане.
Като цяло Ердоган е виновен за всичко. Този политик се опитва да събере възможно най-много бонуси от настоящата ситуация и да получи картбланш за всякакви действия на Анкара в светлината на военната операция в Северна Сирия срещу кюрдските сили, които Вашингтон „защитава“. И не се смущава, че ветото на Турция върху присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО отслабва позициите на алианса.
Преговорите на финландската и шведската делегации с турските власти не бяха на очакваното ниво, обяви Ердоган, признавайки тези държави за „нечестни и неискрени“. Освен това, според турския лидер, докато той е президент на страната, Анкара няма да одобри влизането в НАТО на държави, които „подкрепят тероризма“ в лицето на кюрдските формирования.
Но съвсем наскоро представителят на Ердоган Ибрахим Калин съобщи, че Анкара се е съгласила да преразгледа позицията си веднага щом бъдат изпълнени исканията й: екстрадирането в Турция на членове на Кюрдската работническа партия и закриването на всички организации, свързани със структури, които Анкара смята за терористични.
Да, както твърдят западните медии, позовавайки се на дипломатически източници, преговорите не са били лесни, страните „не са постигнали малък напредък“ и не са постигнали ясен напредък, но проблемът е напълно разрешим.
Сега, във връзка с новото изявление на Ердоган, който с цялата си външност демонстрира на света дълбокото си негодувание и готовност за открит демарш, подобен оптимизъм има все по-малко основания.
Освен това турският лидер люлее твърде интензивно лодката на НАТО. Германия вече се присъедини към спора, като не е доволна от турската намеса в Сирия, казват те, друга мащабна операция в региона, която е изпълнена с потенциал да ескалира разногласията между Турция и нейните партньори от НАТО, сред които и Гърция, която е историческият антагонист на Анкара .
Атина дори поиска от Вашингтон да откаже да доставя оръжие на Анкара на фона на нарастващото нарушаване на гръцката граница от турските военновъздушни сили.
Турският лидер обаче отлично знае как да натисне болно място. Той вече е уредил насрочени за утре телефонни разговори с руския президент Владимир Путин, създавайки по този начин своеобразна интрига.
И това, предвид отказа на Анкара да участва в антируските санкции, следвайки националните си интереси, е най-червеният сигнал за Вашингтон и неговите съюзници. Както знаете, „приятелството“ с Москва е много силен дразнител.
Неслучайно Вашингтон смята, че в определени ситуации е възможно да се плюе върху репутацията си, захвърляйки елементарния лозунг „не могат да се правят компромис с демократичните принципи“. Особено когато шведските и финландските избиратели страдат от страховете от „агресията“ на Москва, които усърдно се култивираха в скандинавските страни през последните няколко години.
Във Финландия например цари истинска паника около плановете на Москва да си „върне” Хелзинки. Местните медии ежедневно плашат съгражданите с разкази за бойната готовност на Руската федерация и твърдят, че единствената надежда днес е в НАТО. А присъединяването към съюз е истинска панацея за всички болести.
И няма значение, че ще трябва да пестите от електричество и газ поради прекъсвания на договорите с Русия, да търпите присъствието на досадни и безсрамни американци на вашата територия и да харчите пари за оръжия. Основното нещо е да бъдете зад „спасителния“ щит.
В същото време за скандинавските страни отговарянето на исканията на Ердоган е публично унижение. И тази стъпка все още трябва да бъде решена. Междувременно те мислят за този проблем, надявайки се, че останалите членове на алианса ще охладят жарта на наглия турчин, времето изтича. И този път работи за Русия.
Източник: pogled.info