Любопитен поглед върху кариерата на най-добрия български тенисист Григор Димитров предложи италианският анализатор Феручо Роберти. Журналистът изрази мнение, че 30-годишният хасковлия е в постоянен регрес през последните пет сезона, като особено осезаемо е това през последните три от тях, включително настоящия.
В своята рубрика „Числата“, която води за специализирания сайт UbiTennis.com, Роберти сравнява Григор от периода до 2017 г. и този след несъмнено най-силната година в кариерата му. И изразява често споделяно мнение – както в България, така и в световни медии, че психологическата нагласа е недостатъкът, който погубва иначе безспорния талант на бившия №3 в света.
„Два – толкова са случаите, в които Григор Димитров успя да спечели четири поредни мача в общо 35 турнира, в които участва от януари 2020 г. до днес. Първите три месеца от настоящия сезон за съжаление само потвърдиха, че продължава безспирният регрес на тенисист, който е благословен с кристално чиста класа и който скоро трябва да навърши 31 години. Той обаче е неспособен да намери отново нивото си, благодарение на което се изкачи до трето място в ранглистата на АТР“, започва анализът на италианеца.
По-нататък специалистът прави дисекция на представянето на българина въз основа на статистическите показатели от участията му в турнири след преломната 2017 г. Димитров завърши онзи сезон под №3 в световната ранглиста, като пред него бяха единствено Рафаел Надал и Роджър Федерер.
„Като го гледа как играе през последните години – с неговия почти безупречен тенис от естетическа гледна точка, но и с твърде много мачове, в които прави прекалено много грешки – на човек му е трудно да повярва, че българинът е бил способен да се задържи 32 седмици в Топ 5 на световната ранглиста и 81 седмици в Топ 10. И че е спечелил осем турнира, сред които и най-престижния в календара след четирите турнира от Големия шлем – Финалите на АТР. Димитров го спечели в Лондон през 2017 г. по брилянтен начин, побеждавайки спечелвайки всичките си пет мача, което не се бе случвало на дебютант от 1978-а – тогава успя да го направи тенисист на име Джон Макенроу.
Преди 5 години беше безспорно най-добрият сезон в кариерата на Григор, който през 2017-а спечели още „Мастърс“ в Синсинати, както и още два турнира „АТР 250“ – в Бризбейн и София. Но при сегашния Димитров е останало твърде малко от предишната форма. От януари досега той загуби пет пъти от тенисисти, които не са в Топ 50, като за последен път това се случи срещу Макензи Макдоналд в Маями, в необясним мач, в който спечели само пет гейма.
Проблемът на българина не може да бъде сведен и само до възрастта му. В момента той е под №28 в ранкинга на АТР, а тази седмица има седем тенисисти, които са по-възрастни от него и които го изпреварват в ранглистата. Дори осем, ако прибавим и Пабло Кареньо Буста, който е роден само два месеца след него.
Свободното му падане, които започна на 26 години – възраст, на която обикновено се забелязва пълното спортно развитие на един тенисист, не може да бъде обяснено и с големи проблеми, тъй като българинът практически не е имал контузии, ако изключим по-скоро тежкото боледуване от COVID-19 през лятото на 2020 г.
Въпреки това след триумфа на финалния „Мастърс“ през 2017-а, Димитров игра само един финал на турнир – преди повече от 4 години в Ротердам, когато загуби от Роджър Федерер, който тогава се завърна като №1 в света. Освен последния мач на турнира в Нидерландия той има и само един важен 1/2-финал – този на US Open през 2019 г. За да го достигне, той успя да победи за първи път от осем директни мача Федерер. Това беше забележително постижение поради още една причина: в онзи момент Димитров заемаше скромното 78-о място в ранглистата на АТР, което бе най-ниската позиция на полуфиналист в Ню Йорк след тази на Джими Конърс през 1991-ва – годината, в която българинът се е родил.
На практика на върха на своята физическа зрялост през януари 2018-а – на 26 години и половина, Димитров започна сезона като третия най-добър тенисист в света. Оттогава той е играл в 74 турнира, в 27 от които е загубил още в първия кръг (36%). На всичкото отгоре освен финала в Ротердам и полуфинала в Ню Йорк, той има още само осем полуфинала, от които три са на турнири „Мастърс“ (Монте Карло 2018, Берси 2019 и Индиън Уелс 2021).
Ако направим пълна равносметка на разглеждания период, Димитров спечели само 97 срещи от 172 изиграни (56%). Много възходи и спадове белязаха втория период в кариерата му – този, който последва шампионския триумф в „О2 Арина“ в Лондон.
И ако балансът му срещу тенисисти от Топ 10 в последните 4 години е приемлив – 7 победи срещу 10 загуби, както и този срещу колегите му между 11-о и 20-о място в ранглистата – 10:4, то е изключително разочароващо представянето му срещу тенисисти, които трябва да побеждава лесно – тези извън Топ 50. В мачовете с тях той е спечели 47 пъти и е загубил 32 пъти. А това са числа, които показват, че за тенис кризата на българина, която изглежда необратима, най-голяма роля играе психическият подход, който го дърпа надолу.“
Източник: „СЕГА“