„Никой не се е подписвал да бъде месо“. Как руснаците отказват да воюват и какво ги очаква? (ВИДЕО)

Най-четени

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени?...

Постоянно се появяват съобщения, че военнослужещи и служители на руската гвардия (бел. ред. – това е еквивалент на българската жандармерия и основната ѝ цел е борба с безредици, не участие във военни действия) отказват да отидат да се бият в Украйна. На някои от тях помага адвокат Максим Гребенюк, автор на страницата „Военен омбудсман“. Той обяснява защо без обявяване на военно положение и при липса на писмена заповед е невъзможно да се образува наказателно дело за такъв отказ, но човекът може да бъде уволнен от служба и това се случва. 

За месец и половина война неведнъж се появиха съобщения, че военни или служители на руската гвардия отказват да участват във военни действия на територията на Украйна.

Например в началото на февруари Фарид Читав, командир на взвод на оперативна рота на ОМОН „Пластун“, и 11 негови подчинени преминали учението „Заслон-2022“ в Крим, а на 25 февруари командването им предложило да отидат в Украйна. Гвардейците отговорили, че това е незаконно. След това били върнати в Краснодар, а след служебна проверка – уволнени. Всички омоновци завели дела за неправомерно уволнение, но по-късно девет от тях оттеглили жалбите си.

 

На 12 март украинското издание „Грати“ написа, че около 80 руски наборници и войници по договор от морската пехота са отказали да се бият – те се озовали в бойна зона в района на Херсон, някои попаднали под минометен обстрел, след което мнозина написали доклад за отказ за участие в „специалната операция“ (бел. ред. – така Путин и Кремъл наричат войната в Украйна).

 

В края на март се отказали да воюват част от войниците по договор от 4-та гвардейска военна база в Цхинвал, където служат както руснаци, така и жители на самопровъзгласилата се Южна Осетия. Около 300 души се завърнаха в непризнатата република от Украйна. Това вероятно се случи поради факта, че един от войниците е бил взривен от мина и генералът забранил да се вземе тялото му.

На 4 април стана известно, че още в началото на войната са отказали да участват в битките 11 омоновци от Хакасия – те също били на учения в западната част на Русия и в Беларус, като боеприпаси имали само оръжия за потушаване протести – щитове и палки – освен това попаднали под обстрел от тежки оръжия. Седем били ранени, един е в неизвестност, съобщава кореспондент на местното издание „Нов фокус“.

 

И накрая, на 6 април „Псковская губерния“ написа за 60 военни, които след първите дни на войната били отведени в Беларус, след което се върнали на мястото си на дислокация – в Псков. Сега повечето от тях са уволнени, а някои са заплашени с наказателни дела.

С какво заплашват подобни откази, дали военните и служителите на руската гвардия могат да бъдат уволнени или да им бъде заведено наказателно дело, пред изданието „Медиазона“ разказва Максим Гребенюк, автор на обществената услуга „Военен омбудсман“, която съветва онези, които не искат да воюват.

Максим Гребенюк е работил в Северния флот като помощник-командир на бригада от морската пехота. Още по време на службата той получил диплома по право, а през 2012 г. се преместил във военната прокуратура – първо е помощник военен прокурор в гарнизона в Амурска област, след това служи в Чечения и Севастопол, а от 2016 до 2020 г., след присъединяването на Крим към Русия – в Джанкой. В началото на тази година Гребенюк е получил статут на адвокат в Приморския край.

През декември 2020 г. Гребенюк създава публичната страница „Военен омбудсман“ във „ВКонтакте“, която все още поддържа. „Помагам само на воеен персонал, защото военното право е малко по-различно от гражданското“, обяснява той. Сега неговата страница има почти 12 000 абонати.

Помощта на „военния омбудсман“ може да бъде както безплатна, така и платена – например цена от 100 000 рубли (около 2143 лв. по днешен курс) е определена за пълна експертна и правна подкрепа за освобождаване от служба. Но на 26 февруари, непосредствено след началото на войната, Гребенюк пише: „Обявявам безплатна правна помощ на военнослужещи, озовали се в трудна правна ситуация поради последните събития“.

„Направих извод, че персоналът се изпраща на сигурна смърт“

От началото на войната са получени около 40 жалби, адвокатът съветва военните по телефона или в чатове. Всички те не искат да участват в инвазията в Украйна, но се страхуват от уволнение или наказателно преследване.

Всеки, който не иска да отиде в Украйна, трябва да напише доклад за това. Гребенюк знае от бившите си колеги, че сега в кабинетите на прокурори и следователи в граничните райони се е натрупала „маса от рапорти за отказали се, вече има купища до тавана“.

„Прокурорите и следователите не знаят какво да правят с тях – казва Гребенюк. – Невъзможно е да се образува дело, да не се изпращат материали никъде – също не може, следователно нищо не правят. Те участват само в сплашването на военнослужещи – ако не отидеш, тогава ще започнем дело.“

Един от военнослужещите например пише, че няколко дни преди началото на войната той започнал да изпълнява задачи в група офицери на ФСБ като шофьор на автомобил „Урал“. Няколко седмици по-късно той няколко пъти попаднал под артилерийски обстрел, а седмица по-късно лидерът на групата предложил на войника да се премести още по-далеч „в небезопасната зона“. Шофьорът отказал, като отбелязал в доклада, че смята за неуместно да остане на новото място „с цел за да спаси живота и здравето си“.

Друг военен, също шофьор, пише в доклад, че няколко дни преди войната е изпратен в командировка „за изпълнение на специални задачи“, попаднал под обстрел, „видял загуба на военна техника и личен състав“, от което „направих извод, че този личен състав е изпратен на фронтовата линия на военните действия на сигурна смърт“.

Няколко седмици по-късно той се обърнал към командира и казал, че смята участието си за „нецелесъобразно“, „не иска да се върне на фронтовата линия след отстъпление“.

„Те често се движат там в автомобили „Урал“, покрити с брезент, и куршумите, грубо казано, свистят по кабината, по каросерията – коментира Гребенюк. – И военнослужещите, които вече са имали опит в Чеченската република, които, да не кажа, че са някакви страхливци, мнозина разбират, така просто не може – никой не се е подписал да бъде месо. Ето защо много хора отказват.“

Не се завеждат дела за отказ, плашат всички с уволнение

В руския наказателен кодекс за военнослужещите има цели 22 члена от глава 33 от НК – престъпления срещу военната служба. Но само по един от тях може да се подведе под наказателна отговорност за отказ за воюване в Украйна, смята Гребенюк – член 332 от НК, „неизпълнение на заповед, причинило значителна вреда на интересите на службата“.

Досега нито едно дело по този член не е образувано след 24 февруари, знае бившият прокурор от колегите си: „Проблемът е, че няма заповеди за участие във военни действия на чужда територия, защото не сме въвели военно положение. Просто военнослужещите са поставени пред факта – отиваме там, там откриваме огън. Тяхното мнение – дали са готови или не – се търси само на етапа на окомплектуването. Тези, които казват, че са готови, получават заповед. А който не е готов – изобщо не получава такава.“

Освен това, отбелязва адвокатът, този член предполага, че неспазването на заповедта е нанесло „значителна щета на интересите на службата“, а в отсъствието на военно положение доказването на това е невъзможно. „Нашето законодателство все пак е създадено в мирно време. Следователно значителна вреда е например, когато военните защитават воинска част на своя територия, напускат я и тя изгаря. А в този случай как ще има значителни щети? Освен това ни се показва чрез медиите, че всичко е наред, че всичко върви по план, всички възложени задачи са изпълнени и ако се заведе дело, ще е необходимо да се обясни коя бойна задача е била осуетена. Военнослужещият ще получи копие с описанието на щетите и ще може да го пусне в медиите, а това не е от полза за нас“, твърди адвокатът.

Гребенюк смята за мъртъв член 332 от Наказателния кодекс – той практически не се прилага. „В моята практика е имало само един случай – в Чечения, когато Крим беше пълен с войски, а военните в Чечения получиха много повече и не искаха да отидат в Евпатория – спомня си адвокатът. – Дадоха им заповед, те демонстративно отказаха, точно пред строя. Там заведоха дело, но това признание – кралицата на доказателствата – сработи. А в случай на военна операция можете също да получите оправдателна присъда, защото не виждам как в този случай е възможно да се докаже вреда на интересите на службата. Но просто не завеждат дела.“

Гребенюк констатира, че ако, въпреки сплашването от наказателно дело, „военнослужещият прояви твърдост, той бързо бива уволнен за неизпълнение на условията на договора“. В една от руските части след такъв отказ командването на руската гвардия запознало около 500 военнослужещи с проект на заповед за уволнение.

В него се казва, че ще бъдат уволнени във връзка със „самоволен отказ да продължат участието си в изпълнението на служебни и бойни задачи“ – това се случва около седмица след началото на войната в един от регионите, граничещи с Украйна. Преди това поделението участва в ученията „Заслон-2022“. Към Гребенюк се обърнали трима руски гвардейци.

 

„Като цяло ролята на гвардейците в спецоперацията е да вземат под охрана обектите, взети от Министерството на отбраната – електроцентрали и т.н., те са леко въоръжени и не са готови за условия на военни действия. Но след това се оказва, че са попаднали в сблъсък с тежко въоръжени части на въоръжените сили на Украйна. Досега трима души са се свързали с мен – единият иска да напусне, стига да не се заведе дело, другите двама не искат и да отидат, и да бъдат уволнени, защото имат военна ипотека. Чакаме как ще свърши всичко това“, казва Гребенюк.

Досега никой от това звено не е уволнен и всички отказали се са изпратени в отпуск. Не е известно колко гвардейци са променили мнението си под заплахата от уволнение и отишли да воюват.

Адвокатът смята, че би било по-честно, ако все пак в Русия се въведе военно положение. „Тогава всичко би било последователно – действат военновременните закони, членът за неизпълнение на заповед е по-строг и по-структуриран – твърди той. – А така сме в мирно време и конструкцията на члена не позволява наказателно преследване за това, че някъде в чужбина, по време на някаква специална операция, някой не е изпълнил заповед, която дори не е била оформена документално.“

Източник: Actualno.com

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от МВР. На електронен адрес във висшето...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как...

Един от възможните служебни премиери подаде оставка

Един от възможните варианти за служебен премиер - заместник-омбудсман Елена Чернева-Маркова, подава оставка. Това стана ясно, след като от председателя на парламента Росен Желязков, който...

Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“ 

Актьорът Александър Сано е водещият на новото приключенско риалити „Островът на 100-те гривни“, което ще завладее тази есен зрителите на bTV. На едно от...

Вижте още