КНСБ: Никой няма да ни пусне в еврозоната с мизерна минимална заплата под 500 евро

Най-четени

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа...

Иван Кръстев: Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“

"Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз", казва Иван Кръстев пред швейцарския НЦЦ. Целта на руския президент...

На 9 юни гласуваме със синя и зелена бюлетина

За първи път след повече от 20 години ще имаме цветни хартиени бюлетини на вота "2 в 1" на...

КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 700 лв. още от 1 ноември тази година и до 764 лв. от 1 януари 2022 г. Според президента на синдиката Пламен Димитров тези две стъпки са безалтернативни.

 

„Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата, по-малка от 500 евро“, заяви Димитров. По думите на лидера на КНСБ формално няма такова изискване, но реално прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са регистрирали ръст от по 20% на минималното възнаграждение в предходните няколко години.

Според КНСБ спорът за минималната работна заплата в България продължава да се води с фалшиви аргументи. При нас увеличението ѝ винаги е имало положително въздействие върху заетостта, смятат експертите на синдиката.

 

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов подчерта, че никъде по света срещу минимална заплата не се слага знак за тъждествено равенство с производителност на труда. „Този дебат го има само в България, но дори и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, твърдението на работодателите, че производителността на труда не отговаря на искането за доходите, е невярно, тъй като от есенната прогноза на финансовото министерство става ясно, че българският работник (като се изключат пандемичните години) е най-производителният спрямо предходните седем години и затова в момента синдикатите имат най-голямо основание да искат увеличение“, заяви Костов. Той посочи, че всички данни на статистиката показват също, че при увеличаване на минималната заплата в България расте заетостта, а безработицата намалява.

КНСБ иска още стабилна политика по доходите и ускорен ръст на заплатите в бюджетния сектор – средногодишно с 12.5% в образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н., както и с 15-20% в институциите, работещи на терен – АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и др.

Синдикатът ще настоява още да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, като те да станат поне 700 000, а размерът на помощта също да се увеличи.

 

Всички плащания в сферата на социалното подпомагане трябва да са съобразени с линията на бедност – 460 лв. по методиката на Евростат, иска още КНСБ.

Близо 2.3 млн. българи тази зима ще ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства, заявиха Димитров и Костов. Те посочиха, че подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко – около 345 000, а размерът на помощта е едва 525 лв. за целия сезон.

От КНСБ припомниха, че по данни на SILC за 2020 г. хората под прага на бедност в България са 23.8% (1.66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души.

Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надхвърли 6%. Затова от синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, като на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината. Синдикатът иска още да се увеличи тежестта на годините осигурителен стаж в пенсионната формула, тъй като според КНСБ предвиденото увеличение на пенсиите с последните промени не е достатъчно възрастните хора да покрият основните си разходи.

 

Незабавно да се предоставят компенсации на българския бизнес с оглед драстичния ръст на цените на енергоносителите, искат още от КНСБ.

Синдикатът настоява още да се повишат приходите в бюджета чрез вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани до 760 лв., както и на максималния осигурителен доход поне до 3600 лв., а на останалите прагове по професии – ръст с 12.5 на сто. Вноската за безработица пък трябва да се увеличи с 0.5%.

Източник: Mediapool.bg

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа...

Иван Кръстев: Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“

"Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз", казва Иван Кръстев пред швейцарския НЦЦ. Целта на руския президент е друга, смята българският политолог. Дали...

На 9 юни гласуваме със синя и зелена бюлетина

За първи път след повече от 20 години ще имаме цветни хартиени бюлетини на вота "2 в 1" на 9 юни. Това стана ясно...

Ще повлияе ли на България самоубийствената политика на РС Македония?

С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и ЕС, Скопие е на път да превърне еврочленството си в химера, да обтегне докрай...

Пореден скандал тресе „Евровизия“

Европейската комисия заяви днес, че ще иска обяснение от организаторите на 68-ото издание на песенния конкурс "Евровизия", завършил в нощта на събота срещу неделя...

Вижте още