10 години след Черния Великден, шофьорът убиец вече е свободен

Най-четени

Loading

На 23 април 2011 година е Великден, но черен… Минути преди свещеникът в църквата в симеоновградския квартал „Злати дол“ да поздрави християните с „Христос Воскресе“, зловещи писъци раздират тъмнината, обхванала изведнъж домовете на улица „Съединение“.

Недалеч от храма, на метри от родния си дом, издъхват 19-годишният Георги Георгиев и петима от приятелите му – 18-годишната Яница Бойчева, 17-годишната Мелин Зеид, 19-годишният Трифон Трифонов, 17-годишният Красимир Марков и 17-годишният Евгени Атанасов.

Други две деца от голямата компания – 17-годишният Милен Жеков и 19-годишната Мария-Луиза Неделчева лежат на земята, потънали в кръв.

Изскочилите от близките къщи хора се натъкват на ужасяващата гледка.

„Чуха се невъобразим трясък и писъци, токът угасна. Изскочихме навън двамата със съпруга ми. На тротоара – касапница, нямам друга дума. Мъртви или издъхващи тела на деца, разхвърляни на 20 метра по плочките. На уличното платно – откъснат крак“, спомня си първата очевидка на трагедията Теменужка Сталева.

А недалеч от телата тя и съпругът й виждат и обърната по таван кола, пречупила бетонен електрически стълб и забила се в ограда.

В автомобила „Опел Вектра“ също има младежи и девойки. Зад волана е 23-годишният Данаил Георгиев, до него седи братовчед му – 19-годишният Живко Желев.

По-късно ще стане ясно, че компанията в опела била тръгнала също към църквата, но след изпито голямо количество алкохол. Колата е на бащата на Живко, но младежът преотстъпил волана на братовчед си Данаил, който не пил толкова много. Алкохолната проба обаче показва 1,3 промила в кръвта на шофьора.

Данаил седнал зад волана и подкарал опела със 133 км/ч по улица „Съединение“. Изпитият алкохол и високата скорост са основните причини младият мъж да загуби контрол върху колата. Както и неопитността – той имал книжка едва от три месеца.

Автомобилът се качва на тротоара, помита вървящите към църквата младежи, удря се в стълба, докато финално не спира в оградата на къща.

Симеоновград потъва в скръб. Живко е арестуван, Данаил е транспортиран в кома в пловдивска болница. Третият младеж в опела – 18-годишният Христо, разказва, че двамата с Живко молели Данаил да намали скоростта. Той обаче не ги послушал и натиснал педала.

След няколко месеца в болница, включително и в психиатричното отделение на затворническата болница в Ловеч, Данаил Георгиев е обявен за вменяем и са му повдигнати обвинения – за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от един човек и то след употреба на алкохол. Братовчед му Живко бе обвинен за това, че е предоставил автомобил на човек, употребил алкохол.

На 25 януари 2012 г. двамата застават пред Окръжния съд в Хасково, не се признават за виновни и запазват пълно мълчание. След 5 заседания – на 3 май с.г. – магистратите ги осъдиха. Данаил получи 12 години „лишаване от свобода“, а братовчед му – 10 години. Защитата обаче веднага обяви, че наказанието е твърде високо и неоснователно.

Обжалването е успешно само за Живко Желев. На 25 февруари 2013 г. Апелативният съд в Пловдив намалия присъдата му от 10 на 7 години затвор с мотивите, че първоинстанционният съд е надценил отегчаващите и не е съобразил превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината на 20-годишния младеж обстоятелства са приети чистото му съдебно минало, младата възраст, добрите характеристични данни, към които следва да се прибави разкаянието за стореното, изразено публично непосредствено след катастрофата, както и дълбокото му съжаление, че е дал ключовете от автомобила на братовчед си и че е станал причина да загинат негови съученици и приятели.

Така делото стига до Върховния касационен съд. На 8 януари 2014 г., малко преди третата годишнина от катастрофата, ВКС потвърждава изцяло решението на пловдивските магистрати. Данаил и Живко са приведени в затворническо общежитие в Стара Загора, за да изтърпят наказанията си.

Днес, 10 години след „Черния Великден“ и двамата вече са женени и имат деца.

Още преди 3 години – през януари 2018 г. – Живко Желев е освободен предсрочно. Младият мъж прекарва в затворническото общежитие точно 44 месеца и 10 дни. След като е пуснат от затвора, Живко не се завръща в Симеоновград. Отива в София, където живеят братовчедките му и започва работа в автосервиз. Към днешна дата младият мъж вече е семеен и има дете.

Днес почернената майка на Георги и останалите родители отново ще се съберат в мемориалния комплекс „Великденските ангели“, издигнат с дарения от цялата страна край лобното място на Красимир, Яница, Георги, Евгени, Трифон и Мелин. Повикали са и свещеник, за да отслужи панихида за най-обичните им.

„Все му казвах на Гошо – „Господ да те пази“. Но и Господ не може да пази…в това се уверих“ са последните думи на почернената майка, за която от 10 години животът е съществуване.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Нидал Алгафари: Колкото и да говорят срещу Пеевски, той е евроатлантик, запази достойнството си

Делян Пеевски, колкото и да говорят срещу него, е евроатлантик. Запази си тази позиция. Да, отнесе много шамари. Това...

Вижте още