Разпространението на дезинформация – под формата на необосновани слухове и умишлено измамна пропаганда – не е нищо ново. Още в древността Антоний и Клеопатра са представени като злодеи чрез фалшиви новини, споделени от Октавиан.
Въпреки това, глобалното разпространение на социалните медии, 24-часовият новинарски цикъл и ненаситното желание на потребителите за новини – незабавно и на хапки – означава, че днес дезинформацията е по-богата и достъпна от всякога.
Фалшивите новини са свързани предимно с нашумели събития като референдума за Брекзит през 2016 г., президентските избори в САЩ през 2016 г. и пандемията. Разклатиха доверието в институциите, правителствата и дори ваксината срещу COVID.
Но ново проучване показва, че фалшивите новини не засягат всички еднакво. Хората с по-висока коефициент на емоционална интелигентност по-добре различават фалшивата от истинската новина.
Ненадеждни новини
Какво печелят разпространителите на фалшиви новини? Като цяло те биха могли да се опитат да легитимират екстремни възгледи, политически или други. Но на базово ниво отговорът често е пари.
Разпространителите на фалшиви новини се стремят да привлекат вниманието на потребителя с налудничави твърдения с надеждата, че той ще се излъже и ще кликне на линка, ще посети сайта и даже ще го сподели. След това разпространителят на фалшивата новина ще може да събира приходи чрез реклама на своя уебсайт. Колкото по-странни са твърденията, толкова по-вероятно е хората да кликват или да ги споделят. Колкото повече трафик на сайта получава доставчикът, толкова повече приходи от реклама може да събере.
През последните няколко години изследванията в областта на психологията и политологията започнаха да оценяват кой си пада по фалшивите новини и как можем да помогнем на хората да ги различат.
През 2019 г. Гордън Пеникук, изследовател по психология в Университета на Реджайна, Канада, и колегите му оценяват различни фактори, които могат да повлияят на това кои лица са повече или по-малко податливи на фалшиви новини. В проучването участват хора и новини, свързани с поляризирания политически климат в Съединените Щати. Резултатите показват, че умението да мислим аналитично е един от основните двигатели за успешното откриване на фалшиви новини.
Оценка на способността за откриване на фалшиви новини е направена и в друго проучване – този път участниците са от Великобритания и обхватът на новините е разширен – здраве, престъпност, имиграция, образование и климатични промени.
Участниците отговарят на редица въпроси относно достоверността на всяка новина. Резултатите показват, че макар и да е трудно да се различи истинската от фалшивата новина, по-вероятно е участниците да вземат правилното решение, отколкото да се заблудят.
Проучването цели да установи дали има връзка между хората с по-високи нива на емоционална интелигентност (т.е. осъзнаването и способността да контролират емоциите си и да разбират емоциите на другите) и тези, които успяват да различат фалшивите новини.
След направените тестове за емоционалната интелигентност на участниците, резултатите потвърждават, че тези с по-висок коефициент са по-добри в разпознаването на фалшивите новини.
Добрата новина е, че съществуващите изследвания показват, че емоционалната интелигентност е нещо, което може да се подобри при хората. Разработват се нови методи за обучение на хората, а това би подобрило и способността им да откриват фалшивите новини.
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА