Загуба на работни места, бизнеси на ръба на фалита, връщане на определени сфери от социалния ни живот десетилетия назад. Това оставя след себе си разрушителната сила на COVID-19 както в България, така и по целия свят.
Напълно нормално е мнозина да се притесняват не толкова за физическото си, колкото за финансовото си оцеляване.
През юли миналата година, след рекордно дълъг Европейски съвет, лидерите на страните-членки на ЕС се споразумяха за безпрецедентен пакет за справяне с COVID кризата. Стойността му е 750 млрд. евро, а името Next Generation EU.
Това е първият случай в история та ЕС, в който страните-членки взимат заем заедно и ще го изплащат заедно. Субсидиите или парите, отпуснати безвъзмездно, са близо 390 млрд. евро. Под формата на заеми ще бъдат разпределени до 360 млрд. евро. Според прогнозите на ЕК България ще получи 6,3 млрд. евро безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Трябва обаче стратегията ѝ да бъде одобрена.
В момента всяка държава е на ход и предлага национален план за използване на средствата. Стратегиите трябва да се изпратят до ЕК най-късно до 30 април. За да се гарантира прозрачност, Европейският съвет и Европейският парламент също трябва да се запознаят с тях. Т.нар. „пестеливи“ страни в съюза настояваха за това да имат думата, ако преценят, че нечий национален план не отговаря на общите европейски цели.
Има и още една реална пречка пред влизането в сила на пакета за справяне с кризата – от януари тази година е в сила критерий за спазване на принципите на правовата държава. А този критерий далеч не се харесва на всички. Особено на Унгария и Полша.
Преди парите да стигнат до страните, има цяла поредица от политически и административни ходове. ЕК не може да започне да разпределя средствата, преди 27-те да са дали зелена светлина чрез националните си парламенти. Необходима е и зелена светлина от страна на Европейския съвет. Според източници от Брюксел, това е реализуемо най-рано през лятото на тази година.
След това, вместо последният критерий, в сила ще влезе представянето на икономиката на съответната държава между 2020 и 2023 г.
За да се надява на добра оценка на плана си за изразходване на средствата, всяка страна би трябвало да има предвид основните шест приоритетни области, които ще получат подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост.
Тази седмица ново препятствие се изправи пред европейския бюджет за следващите 7 години, но и пред Пакета за възстановяване от COVID-19. В четвъртък Унгария и Полша предприеха юридически действия срещу механизма за спазване на принципите на правовата държава. От началото на годината, той е условие за получаване на пари от европейските фондове. Будапеща и Варшава оспорват и сега е твърде вероятно да се наложи решение на Европейския съд, преди процедурата да продължи своя ход