Досущ като във всяка легенда, мълвата твърди, че съкровището на Вълчан войвода е обвито с проклятие, което дебне иманярите.
Вълчан войвода умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си съратник – поп Мартин. Наследниците му, които живеят в днешна Румъния, също неведнъж са обикаляли из Странджа в опит да открият съкровището. Легендата мълви, че указанията за точното местонахождение на имането са написани върху карта от овча кожа, която хайдутинът завещал на роднините си. Ставало въпрос за няколко пещери из планината, намиращи се на българска и турска територия. Неизвестно как обаче безценният „документ“ мистериозно изчезнал.
Много иманяри днес смятат, че едно от главните скривалища на съкровището на Вълчан войвода е в Снеженицата – гориста местност с голяма пещера в землището на село Карадере в Турция. Предполага се, че там са заровени владишка корона и златен кръст, принадлежали на гръцки владика от Одрин. Духовникът бил убит от Вълчан и дружината му, защото го заподозрели, че е доносник на турците.
Покойният вече доцент по генетика Ангел Калинов от Пловдив пък твърдял, че част от съкровището на Вълчан войвода е скрито под скалите на Белинташ. Преди време доцентът заяви, че цяла България е опасана от подземни тунели, в които се крият древни съкровища.
Твърди се, че през 20-те години на миналия век френска експедиция успяла да влезе в тунелите под Белинташ и повече не се появила.
През 70-те години пък БКП пратила екип да рови за имането на хайдутина. Седмици наред те обикаляли с металотърсач гората около блатото Аркутино и разпитвали местните жители. Стигнали до рибаря бай Яне, който твърдял, че когато бил дете, някогашен съратник на хайдутина му разкрил къде е имането. Старецът завел търсачите до мястото. На следващата сутрин открил там само голям трап, а от търсачите нямало и следа.