Два месеца преди изборите в България и два дни след като евродепутати за пореден път отправиха въпроси към българското правителство за собствеността и финансирането на медиите в България, Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания и създател на сайта „Медийно око“, коментира в ефира на БНР как да различим политическата агитация и невярното съдържание както в традиционните медии, така и в социалните мрежи.
Нови сайтове и страници във фейсбук
Според Красимир Гаджоков създаването на нови сайтове и страници във фейсбук в навечерието на избори не е ново, но то „става опасно, когато наведнъж се появяват сайтове и страници с еднакво съдържание, което е критично към опозиционни на властта партии и сдружения, трябва да мислим за това, че са наети от някого. А ако в тези сайтове и страници езикът е абсолютно безкритичен към властта и са пълни само с хвалебствия към нея и премиера, тогава със сигурност можем да мислим, че са продукт на тази власт. “
Въпросите на евродепутатите за собствеността на медиите в Бълагрия
„Първо, регистърът, създаден в Министерство на културата по „Закона „Пеевски“, е в безобразно състояние и данните му не могат да се ползват нормално. Създадохме с колеги една търсачка „Бюро за разследваща журналистика и данни“, в която вкарахме данните от министерството и установихме, че от над 1100 сайта само 250 медии са регистрирали собствеността си в министерството. Доста ще им е трудно на европейските институции с този закон и начина, по който се спазва.“
Политическата агитация в медиите и социалните мрежи
„Политическата пропаганда и агитация най-лесно се открива в езика. Ако публикациите са изпълнени с отрицателни епитети и прилагателни, ако са каша полуистини и лъжи, които злепоставят политическите опоненти на властта или друга партия, то значи това си е чиста пропаганда. Но това издава липсата на аргументи, същност и силна теза зад това, което се опитваш да вмениш на хората. Затова и никога не може да видите в истинската разследваща журналистика прилагателни и епитети. Истинската журналистика борави с факти, данни и логични връзки, пак подкрепени с факти.“
Показването на премиера във влак – като политическа пропаганда
„Традиционните медии най-често използват такива похвати, за да прокарват политически послания. Защо им е иначе да показват премиера, например във влак? Каква заслуга има той, какво е събитието, какво е забележителното му постижение, за да е новина това? Трябва да сме критични към това умишлено усилване от страна на медиите към такива новини. Защото в тези моменти е хубаво да знаем, че всъщност това е част от задължението на едно правителство – да се грижи за инфраструктурата или за нещо друго в държавата, а не повод за хвалба. В нормалните страни очакването на хората е правителствата да се грижат тези неща да работят без проблеми и следователно няма защо да се хвалят с такива неща, които са им задължение.“
ЕП и въпросите към прокуратурата
„Прокуратурата няма смелостта да засегне човек като премиера, просто няма смелостта. Колко пъти се имитираха разпити и т.н. И въобще не е трудно да се разбере чий е гласът или кой е снимал шкафчето с пачките. И това не е частен случай на опити на прокуратурата да разследват безуспешно премиера. Нито един от тези случаи не е завършил със сериозно разследване. Това е превзета държава, където властите не са независими. И не само това, ами вероятно си влияят една на друга. А назначеният контролиращ прокурор е просто формално назначение, което да замаже очите на европейските институции.“