Допълнителните въпроси от ЕС са поредният предупредителен сигнал от Брюксел за спазването на върховенството на закона в България. Това е становището на евродепутата Елена Йончева от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основните права.
На 28 август 2020 г. и на 8 януари 2021 г. групата организира изслушвания на представители на български институции. И в двата случая премиерът Бойко Борисов отказа да се яви. Това не си е позволявал нито един министър-председател, коментира Йончева.
Тя припомня, че на първото заседание от името на България са отговаряли вицепремиерът Екатерина Захариева и зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова. На второто заседание е присъствал единствено зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов.
От ЕП и след заседанието през август м.г. евродепутатите подготвиха уточняващи въпроси, но отговорите не удовлетвориха групата.
Новите допълнителни писмени въпроси са общо 14. От тях осем са насочени към вицепремиера и към министъра на правосъдието Десислава Ахладова, а останалите към главния прокурор Иван Гешев и неговите заместници.
От външния министър Екатерина Захариева и правосъдният й колега Десислава Ахладова се очаква да представят детайли от правителствената програма, приета в отговор на критиките в евродоклада.
Те трябва да кажат дали са консултирали предварително мерките с юридически или с неправителствени организации, както и как ще се проведе общественото им обсъждане. Попитани са дали се планират промени, за да се ограничи огромната власт на главния прокурор върху работата на останалите прокурори.
Как смятат да подобрят плурализма в медиите и да гарантират сигурността на журналистите, както и дали ще предприемат действия, за да увеличат прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите искат правителството да им предостави списък на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.
Сред въпросите е и как правителство приема провала на опита да се създаде нова Конституция като оправдание за съдебна реформа. От Венецианската комисия разкритикуваха не само повечето предложения, но и самия подход – без обществени консултации, без широки дебати, питат от Брюксел. Евродепутатите припомнят, че проектът за конституция не получи подкрепа нито от опозицията, нито от неправителствения сектор и в края на 2020 г. пропадна окончателно.
Според представителите на Европейския парламент явно България няма намерение да отмени „златните паспорти“ – предлагането на гражданство срещу инвестиции. Те се питат дали страната ни не смята да прекрати „златните визи“.
Евродепутатите питат правителството дали има готовност да допусне независим одит на машините за изборите.
Прокуратурата трябва да каже докъде е стигнало разследването на т.нар. Барселонагейт за предполагаемо пране на пари, в което е замесен премиерът Бойко Борисов, пише Йончева, която бе заплашена заради настояването си за разследване на премиера Борисов.
„В Испания тече разследване и българските институции очакват информация по него, но междувременно какво се прави в София, предвид, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те искат да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в публичното пространство видео и аудио записи, както и снимки на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в контекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има разследване, на какъв етап е то“, питат евродепутатите, цитирани от Йончева.
От Брюксел искат и подробности от работата на прокуратурата по отношение на аудиозаписа с гласа на премиера, разпространен през юни 2020 г.
След като заключението е, че записът е автентичен, но не е извършено престъпление, означава ли това, че техническата експертиза в България доказва, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. Те питат и дали от прокуратурата ще предоставят техническата експертиза и действията, предприети по този конкретен казус. Установили ли сте хората, с които премиерът говори, проверявате ли опит за търговия с влияние, са други от въпросите.
Европейските депутати очакват прокуратурата да коментира регистъра със случаи на прекомерен натиск върху работата й. От ЕП търсят конкретен отговор на въпроса от кого е назначен главният прокурор и пред кого се отчита.
Продължаващите въпроси към страната ни от мониторинговата група означава, че европейските депутати нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, коментира Елена Йончева.
По думите й в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място, но заради ситуацията с COVID-19 засега се използват другите инструменти за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, на чиято база в Европейския парламент да оценят спазването на върховенството на закона в държавите-членки.
Припомняме, евродепутатите Елена Йончева (БСП/ПЕС) и Радан Кънев (ДБ/ЕНП) предизвикаха дебат в Европарламента. Двамата внесоха общо искане, подкрепено и от 55 евродепутати, институционалната криза в България да бъде обсъдена в Европарламента.
Дебатът в пленарната зала на европейския парламент за върховенството на закона България бе насрочен за октомври. На 8 октомври ЕП одобри резолюция за върховенството на закона в България. След резолюцията Йончева очаква и механизъм, който да ни помогне.
Също на 8 октомври българският евродепутат Елена Йончева бе избрана за член на Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона в Европейския парламент.