Разликата в доходите между най-богатите и най-бедните в България е над осем пъти. Средно този показател за държавите от ЕС е 5,5 пъти, което прави страната ни рекордьор в негативната класация. Това става ясно от годишният доклад за заетостта на ЕК, предава БНР.
Това е поредното доказателство за нарастващото разслоение и изтъняването на средната класа, казва икономическият експерт от КНСБ Любослав Костов.
Неравенството в доходите се измерва по методологията на Евростат. „Ако погледнем доходите на 10-те процента най-богати спрямо 10% най-бедни, разликата там е 15 пъти. Това е рекордно високо равнище – по-висока даже от това в Северна Македония“, заявява Костов.
В предишния доклад разликата в доходите между най-богатите и най-бедните е малко на 7 пъти. „Ако се върнем в периода на 2010-2013 г разликата е била около 6,5 пъти, което е близо до средното за Европа. Проблема е през последното десетилетие“, заяви експертът.
Оставаме единствената страна в ЕС, в която над 30% от населението е в риск от бедност и социално изключване. Наред с неравенствата България получава негативна оценка и по редица други показатели.
На първи прочит България „свети в червено“ по редица показатели, според този доклад на ЕК, казва икономическият експерт от КНСБ Любослав Костов.
„Това, че свети в червено означава, че ситуацията е критична или ни е дадена възможно най-слабата оценка в цели 6 категории, което е най-много спрямо останалите страни от ЕС. Тези 6 показатели са – преждевременно напускане на образованието, неравенство в доходите; риск от бедност и социално изключване, младите хора, които нито учат, нито работят, влиянието на социалните трансфери върху намалението на бедността, индивидуално ниво на базови дигитални умения. По всички тези показатели страната ни е на последно място в ЕС“.
По думите му единствено Румъния и Испания се доближават до нас по критики, но те светят в червено в други индикатори, които нямат социален характер. У нас обаче всички червени индикатори са социални. Румъния е най-добре представилата се страна в ръста на разполагаемия доход на домакинствата.
В документа се анализира въздействието на пандемията от Covid-19 върху заетостта и социалното положение в Европа. Докладът се състои от три основни глави. Първата представя обобщен преглед на основните тенденции в социалната сфера и трудовите пазари в ЕС, както и основните предизвикателства пред тях. Втората глава акцентира върху количественото изражение на ключовите социални показатели. Третата глава е посветена на заетостта и икономическите политики в социалната сфера, които бяха проведени до момента от всички страни от Европейския съюз през 2020-а година.