Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла протест в Софийския апелативен съд (САС) срещу присъда на СГС, постановена по отношение на В.А. за извършени от него престъпления по чл. 115 от НК , по чл. 116, ал. 1, т.3, предл.2,алт.2,т. 4,предл.2, т. 5 и т. 12,предл.2, вр. чл. 115 от НК и по чл. 143, ал. 1,предл.1,алт.1 и алт.2 от НК.
С присъда от днес на 24-ти състав на СГС подсъдимият В.А. е признат за виновен по всички пунктове на обвинението. За престъплението по чл.115 от НК – убийство на Д.М., на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 /петнадесет/ години.
За престъплението по чл. 116, ал.1, вр. чл. 115 от НК – убийство на малолетната си дъщеря, която се намирала в безпомощно състояние, на В.А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 /двадесет/ години, а за извършената принуда по отношение на таксиметров шофьор, за която е употребил сила и заплаха, е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година.
С цитираната присъда на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години при първоначален „строг“ режим.
СГП намира така постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна със следните съображения:
Присъдата в частта относно размера на наложените наказания е явно несправедлива. Доказателствата по досъдебното производство недвусмислено сочат, че е извършено умишлено убийство на 2 лица – млада жена и детето й. По делото се установява, че деянието е извършено хладнокръвно. Подсъдимият по професия е охранител. За заемането на длъжността се изисква преминаване на лицата през психологически тест, като това обстоятелство обуславя по-висока психическа устойчивост. В.А. успешно е преминал този тест, т.е. той е бил с добра психическа устойчивост. СГП намира за неотносимо изнесеното от защитата твърдение, че В.А. е бил подлаган на постоянен тормоз от семейството на Д.М. , поради което е извършил деянието.
Подсъдимият е извършил второто деяние – убийството на собствената му дъщеря, която е била на година и една седмица, седем часа след първото убийство. Имал е достатъчно време да осмисли поведението си и да се предаде на органите на реда. Вместо това, той се е разходил в парка, а после е извършил друго престъпление – принуда по отношение на таксиметровия шофьор с пистолет. Впоследствие В.А. е легнал да спи и при пристигането на органите на реда хладнокръвно е застрелял спящата си дъщеря.
СГП намира, че така постановената присъда е в разрез с обществените интереси, с морала и основните ценности на обществото. Тя се явява несъразмерно малка и несправедлива с оглед на извършените престъпления.
В протеста си СГП е поискала САС да измени наложената присъда и на подсъдимия В.А. да бъде наложено най-тежкото предвидено в закона наказание, а именно – доживотен затвор без право на замяна.