Автоматична Чернова

Най-четени

Гордана Силяновска-Давкова на премиера на Софийска опера в Скопие: Културната дипломация е по-силна от традиционната

Новата президентка на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова бе сред специалните гости на премиерата на Софийската опера и балет в...

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад...

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти – пет за парламент, един за президент и вицепрезидент и един местен вот. Преглед на данните от план-сметките на Министерски съвет и решенията на ЦИК показва, че подготовката и провеждането на тези избори е струвало на държавата почти 710 милиона лева, съобщиха от Института за развитие на публичната среда.

ИРПС обобщи данните от публичните документи, описващи разходите, направени за изборите в периода от 2021 г. досега.

От държавния бюджет са отделени почти 710 милиона лева за подготовката и провеждането им. В тях са включени и плащанията, предвидени за купуване, поддръжка и транспорт на устройствата за машинно гласуване, за ролките със специализирана хартия за бюлетини от машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение за изборите през 2023 г., се посочва в публикация в „Отворен парламент“ със заглавие „Три години избори ни струваха 710 млн. лв.“

Видно от графиката по-долу местните избори от есента на 2023 г. са най-скъпите в последните години – те са стрували над 188 млн. лв. Разходите за последните парламентарни избори от миналата година пък са почти 100 млн. лв.

Най-голям дял от средствата в кампаниите са за възнаграждения на членовете на секционните, районните и общинските избирателни комисии – общо 239.4 млн. лв.

Последните промени в Изборния кодекс включваха увеличение в заплащането за членовете на секционните комисии, като техните възнаграждения вече са обвързани с минималната работна заплата в страната и не могат да са по-малко от 25% от нея, се припомня в публикацията. Така например, на парламентарните избори през 2023 г. възнагражденията за СИК са били в размер на 29.5 млн. лв.

Минималната работна заплата от началото на 2024 г. пък бе увеличена с 19.6%, така че тези разходи ще нараснат вероятно поне с толкова, надвишавайки 35 млн. лв. Ако предстоящите избори не бъдат проведени „2 в 1“, заплащането за секционните комисии ще бъде двойно и ще надвишава 70 млн. лв., пресмятат още от „Отворен парламент“.

Оттам дават и пример с транспорта на машинните устройства. В момента прогнозната стойност за транспорт на машините до избирателните секции в страната и логистично им осигуряване в изборите за Европейски парламент, която ЦИК е обявила в свое решение за обявяване на обществена поръчка, е в размер на 940 800 лв. с включено ДДС. Ако изборите се проведат в различни седмици, то логично тези разходи ще се удвоят.

„С оглед на данните, можем да очакваме, че вот 2 в 1 ще струва на държавния бюджет приблизително колкото местния миналата година или проведените през ноември 2021 г. парламентарни и президентски избори. Но насрочването на вота за Европейски парламент и този за Народно събрание в различни дни допълнително и ненужно ще оскъпи процеса – не само за вече споменатото заплащане за секционните комисии и транспортни разходи, но и с допълнителни такива за откриване на секции извън страната, за доставка на изборни книжа и материали, наемане на помещения и др.“

Каква е вероятността изборите да са „2 в 1“?

В последните дни в медиите все по-често се обсъжда възможността евентуални предсрочни избори да бъдат проведени с тези за Европейски парламент на 9 юни, 2024 г. Чуват се и мнения, че времето да се извърви процедурата до издаване на президентски укази за насрочване на парламентарни избори и назначаване на служебен кабинет няма да е достатъчно. Отделно от това имало и европейски препоръки да не се провеждат избори за Европейски парламент заедно с национални такива.

В българското изборно законодателство обаче ясно е разписано, че тези две кампании могат да се проведат успоредно, като гласуването е в един и същи ден. Разписани са съответните процедури по назначаване на районните и секционните избирателни комисии, по организирането на предизборните кампании и пр.

Подобни избори „2 в 1“ няма да са прецедент за евровота през юни. Така например съседна Румъния, която също има ротационно правителство и с която вървим по сходен път що се отнася до процесите по евроинтеграция, ще проведе местни избори заедно с европейските.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Гордана Силяновска-Давкова на премиера на Софийска опера в Скопие: Културната дипломация е по-силна от традиционната

Новата президентка на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова бе сред специалните гости на премиерата на Софийската опера и балет в...

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с кола на службата край Аксаково,...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад Пит, като им е казвала...

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа и стреля. Всички охранители реагират,...

Иван Кръстев: Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“

"Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз", казва Иван Кръстев пред швейцарския НЦЦ. Целта на руския президент е друга, смята българският политолог. Дали...

Вижте още