ООН: Човечеството трябва да намали наполовина консумацията на месо

Най-четени

Оперираха в „Пирогов“ простреляното дете

18-месечното дете от Враца, което бе простреляно в главата, е оперирано в най-голямата спешна болница "Пирогов", съобщиха от лечебното...

Среща при Главчев заради атаката на Иран срещу Израел: Няма непосредствена опасност за сигурността на България

Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на България. Това беше докладвано на служебния министър-председател Димитър Главчев, който тази сутрин...

Автоматична Чернова

Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не. Това каза Стефан Цанев по време...

Намаляването наполовина на консумацията на месо и млечни продукти е един от начините, чрез които обществото може да намали замърсяването на въздуха, реките и почвата с азот, като същевременно ограничи приноса му за промяната на климата, предават ДПА и БТА, цитирайки доклад на ООН.

Азотът е безвреден газ в атмосферата, но в комбинация с кислород или водород се превръща в замърсител, който уврежда околната среда, убива дивата природа и трови белите дробове. Освен това се превръща в парников газ, който е 300 пъти по-силен от въглеродния диоксид.

Растенията се нуждаят от азот, за да се развиват, така че земеделските стопани използват тези химически съединения по полетата си, за да помогнат на своите култури, но в процеса на работа се създават огромни количества отпадъци.

При сегашните практики 80 на сто от разпръснатия азот не се усвоява от растенията, а изтича в околната среда, се казва в доклада.

Миналата година в Обединеното кралство по този начин са били изхвърлени торове на стойност 3,5 милиарда британски лири (4,45 милиарда щатски долара), което се равнява на общия размер на субсидиите за земеделие там, отбелязва ДПА.

ООН има за цел да намали азотните отпадъци с 50 на сто до 2030 г. и изследователи смятат, че най-добрият начин за постигане на тази цел е всички групи да предприемат умерени действия заедно, а не тежестта да падне върху един сектор.

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти до около 500 грама седмично, промяната на земеделските практики и използването на нови технологии, всичко това подкрепено от правителствени политики, е най-добрият начин да се забави изтичането на токсични вещества, които замърсяват реките и въздуха, който дишаме, твърдят изследователите.

Това обаче означава, че човек не трябва да изяжда повече от две пържоли или една кофичка от кисело мляко седмично.

„Нека си признаем, че постигането на целта за 2030 г. е изключително амбициозно“, казва проф. Марк Сътън, съавтор на доклада и експерт по околна среда в Центъра по екология и хидрология на Обединеното кралство. „Ако искаме да я постигнем, какви са различните начини за това?… Всички ние трябва да се замислим за избора си на храна. Той влияе върху замърсяването на водата и климатичните промени. Така че всички трябва да дадем своя принос“.

Учените от цяла Европа, ръководени от британския център, анализират 144 сценария, включващи различни нива на амбициозност в определени сектори. Те обаче се спират на 12, които отговарят на целта за 50% намаляване на азотните отпадъци.

Установено е, че намаляването на месото и млечните продукти наполовина, за разлика от веганството, работи най-добре в комбинация с други мерки. Сред тях са по-малко разхищение на храни от страна на търговците на дребно и потребителите, стимулиране на населението от страната правителствата да правят по-устойчив избор на храни и др.

Животновъдството е причина за 80% от емисиите на азотни парникови газове в Европа, като въздействието на говеждото месо е 25 пъти по-голямо от това на зърнените култури.

Ако хората консумират по-малко говеждо месо, това означава, че ще се намали броят на кравите. Това пък ще доведе до повече пространство за отглеждане на храна за хората, а не за животните. В момента 40 на сто от земеделската земя в Европа се използва за изхранване на добитъка.

Растителните диети изискват по-малко земя и торове, намаляват потреблението на енергия и увеличават устойчивостта ни към настоящите многобройни кризи: хранителна, енергийна и климатична, казва д-р Адриан Леип, учен в областта на околната среда в Европейската комисия и водещ редактор на доклада.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Оперираха в „Пирогов“ простреляното дете

18-месечното дете от Враца, което бе простреляно в главата, е оперирано в най-голямата спешна болница "Пирогов", съобщиха от лечебното...

Среща при Главчев заради атаката на Иран срещу Израел: Няма непосредствена опасност за сигурността на България

Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на България. Това беше докладвано на служебния министър-председател Димитър Главчев, който тази сутрин свика работно съвещание заради атаката...

Автоматична Чернова

Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не. Това каза Стефан Цанев по време на представянето на книгата си...

Георги Киряков: Възможно е страната да се тика умишлено към несигурност

"Това е поредната предизборна кампания, в която се използват различни от естествените демократични техники за убеждаване на избиратели и публики. Тип кампания, в която...

Видео: Таксиметров шофьор блъска нарочно майка с дете и изобщо не спира

Таксиметров шофьор блъска нарочно майка с дете в столичен квартал, а след това бяга от местопроизшествието. Кадрите от инцидента, станал в жк "Толстой" в...

Вижте още