Ако някой още не е разбрал, налице е новина – ГЕРБ няма да играе за кмет на София и Пловдив. В двата най-големи града партията ще се отчете с нещо формално. 37 дни преди вота да нямаш обявен кандидат означава точно това. Дори най-великият претендент да измисли Борисов в последния момент (26 септември е финалният срок), на този претендент му трябва време – да създава, надгражда, отбива атаки, контраатакува, флиртува, пада, става… – относно послания, приятелства, врагове… ГЕРБ се отказа от това и от поне елементарна кампания.
Днешната залисия, в която се породи неуспешно очакване, че името за София най-после ще бъде оповестено, е елемент от този сюжет. Друг бе отстраняването на десетилетния пловдивски лидер Иван Тотев (уж сам се отказа).
Да махнеш в навечерието на местни избори местния
партиен председател значи, че категорично си ги отписал. А всичко това съответно показва, че на 99% се знаят отсега и новите кметове в двата града – Васил Терзиев и Ивайло Старибратов (едва ли друг, извън ГЕРБ, ще може да бие кандидатите на ПП-ДБ)
Освен това няма да е чудно, ако в крайна сметка Борисов не издигне въобще кандидати в София и Пловдив, ами подкрепи чужди или независими. Понеже много неща биха се изприказвали, следва да се разясни отсега – дори рамо за Вили Лилков в столицата, да кажем, няма да означава, че той е кандидат на ГЕРБ. Ще значи, че просто се отбива номера или се целят дребни конюнктури. Защото, за да е истински един кандидат, независимо собствен, независим или който и да е, заставането зад него става доста време преди вота – тържествено, официално, на висок глас –
предоставяйки му структури, активисти, ресурси…
Случаят очевидно е обратен – за София и Пловдив Борисов просто ще отметне нещо.
И друг път в България е имало подобни ситуации, но не чак за София и Пловдив. И не от партията, победила на последните парламентарни избори, водеща и в актуалните проучвания. Но Борисов, знаем отдавна, е иновативен. Дали накрая няма да подкрепи Терзиев и Старибратов?
За причините за отказа от борба в двата града може да се гадае. Договорки в сглобката; Усещане, че ще загуби вотовете от ПП-ДБ, та да преобърне нещата „Ето, подарих ви победата!“; Лош хороскоп, а и му е писнало от дребни партийни дела – всичко това отделно или накуп може да е фактор при Борисов. Каквато и да е причината, простият факт е, че се отказва от борба.
Но случващото се не може да не бъде разглеждано и като част от по-дълбок процес – стратегия при Борисов, свързана с начина на държавно коалиране с ПП-ДБ. „Нахранете журналистите!“, казваше навремето Надежда Михайлова.
„Нахранете ПП-ДБ с власт!“,
казва сега мъдрият татко Бойко. Разни недорасли момченца като Делян Добрев пискат, че най-силната партия е втора управленска цигулка. Но работата е проста: Кой е на топа на устата при социалните недоволства, като със зърнарите например? ПП-ДБ. Те са властта, от тях зависи. Кой се тика все отпред, да прави съдебни реформи, съответно си носи отговорностите за провала? ПП-ДБ. Кой отговаря за пътищата, отбраната, здравеопазването – народът да ги плюе при несгодите? Пак ПП-ДБ, разбира се. Властта развращава, тепърва в ПП-ДБ ще настават разврати… Има си ценя тя, народът търси вини… Успоредно може ли някой да обвини Борисов, че не е радетел за промяна, че не подпомага светлото бъдеще? Западните партньори например да рекат: „Ти не си атлантически всеотдаен!“?
Няма как, нали осигурява машинки за гласуване
в парламента; Спечели вота, но даде на ПП-ДБ всички министерства – какво повече? А докато се пържат партньорите, любвеовилно ще им „помага“ с откровения, че и ДПС са част от сглобката. Ще подлива вода. Ще говори туй, а прави онуй… Но това е политиката, сърдити не бива да има… – ето това е стратегията, измислена от татко Бойко. Казано иначе: убийство на ПП-ДБ чрез нежност – предоставяйки им власт, но и отговорността при провалите -. видоезменено старо оръжие срещу опоненти, сглупили да се прегърнат с ГЕРБ.
Нови избори, искат такива като Делян. Глупости, не сега! Нима социологическите проучвания не показват, че всеки един ден, в който ПП-ДБ се
фукат, че държат кормилото на държавата,
е от полза за ГЕРБ? Трябва ли татко Бойко да разяснява на такива като Делян, че под кормилото ГЕРБ е сложила ръка на скоростта? И всички при катастрофа винаги сочат шофьора, не спътника…
Така в цялата тази ситуация Борисов ще остане и без кметове на София и Пловдив. Нищо – кметът е лицето на един град, следователно нови отговорности за формациите на промяната. Същевременно един кмет не може да управлява без мнозинство в общинския съвет. И тук е другият тънък момент:
ГЕРБ ще хвърли силите за съветници,
за да контролира кметовете, суъпрявлявайки, но отново от втора линия, без отговорности. Задават се нови сглобки, не само в София и Пловдив, разбира се. Колкото повече сглобки, толкова повече организационно изтощаване на ПП-ДБ. Толкова повече зависимост от ГЕРБ. И толкова повече разочарование в привържениците на ПП-ДБ (срещу мъничко при ГЕРБ).
Търпение му е майката. Борисов играе точно тази игра.
Автор: Диян Божидаров, Сега
