Как забогатяха толкова много българските едри земевладелци?
Не само от латиноамерикански писатели (Маркес, Жорж Амаду, Исабел Алиенде), но и от световните икономически хроники знаем, че едрите земевладелци (латифундистите) могат да се намесят в съдбините на една държава и да променят развитието ѝ.
Доста от нашите зърнари също са латифундисти. Според българския тълковен речник едно нормално стопанство е около 150 декара, а земя над 1000 декара вече се смята за латифундия.
Колко са едрите земевладелци?
Ето малко данни от кадастъра: 12 юридически лица в България са собственици на земеделска земя с площ между 50 хил. и 100 хил. декара, 5 физически и 6 юридически лица притежават между 30 хил. и 50 хил. декара, а 29 физически и 53 юридически лица, включително еднолични търговци, имат между 10 хиляди и 20 хиляди декара (които пак надвишават многократно показателите за латифундия). Има две фирми, които притежават по 500 000 декара, тоест приблизително с размерите на Софийското поле.
Нашите латифундисти, обаче, не са като латиноамериканските. Тамошните сами са спечелили богатството си, докато нашите са забогатели най-вече от европейски субсидии, тоест благодарение на европейските данъкоплатци. Според доклад, подаден от групата на Зелените към Европейския парламент, арендаторите в България надвишават почти двойно средния брой на тези в Европа в съотношение 72% към 45%. Това е, разбира се, за сметка на средните и дребните земеделци, чийто брой непрекъснато намалява. А пък рентите, плащани от арендаторите към собствениците на земя, показват, че отпуснатите от Европа средства за едрите български земевладелци надвишават двойно изплатената от тях аренда. Което красноречиво показва източника на богатството им. А според български анализатори 70 процента от субсидиите отиват в стотина големи зърнарски семейства. Към тях могат да се прибавят и парите от държавата.
Завладяване на държавата
Така че българските едри земевладелци явно вече са набрали достатъчно сила, за да опитат да променят в своя изгода стопанската политика на страната. И това не би трябвало да бъде изненада, доколкото отразява една историческа закономерност. В миналото по подобен начин са действали латифундистите не само в Латинска Америка (там те и сега действат така), но и в Европа (лендлордовете). И не е само в Европа, същото се е случвали и в Япония, при японските „даймио“ (едри земевладелци). Стопанските взаимоотношения в Османската империя се променя коренно, включително и в България, с появата през 18 и 19 век на едрото земевладение (чифликчийството). Просто едрите земевладелци завладяват държавата.
Отговорните политици и държавници си дават сметка, че едрото земевладение има склонност да се превръща в монопол, което води до поскъпване на хранителните (а и на други) стоки, до западане на средното и дребното земеделие, до обезлюдяване на селата и до общ спад на жизненото равнище. Затова Европейският съюз ограничи субсидиите за един производител до 300 хиляди евро. В отговор българските латифундисти приложиха една известна нашенска хитрост – раздробиха производството чрез подставени фирми и лица, за да получават отново същите пари и средства. Разбира се, българската прокуратура няма да провери доколко тази хитрост е законна, любопитно е дали Кьовеши ще направи някаква проверка.
Изходът ще е съдбоносен за България
В началото България сякаш имаше полза от едрото земеделие. В страната почти не останаха запустели земи, земята вече се обработва с най-съвременни машини (купени с европейски пари, разбира се), добивите на зърно станаха извънредно високи, стигна се до огромни печалби за някои хора. Всичко това за сметка на зеленчукопроизвоството, животновъдството и производствата с по-висока принадена стойност.
И затова изходът от протеста на латифундистите е донякъде съдбоносен за държавата. От него зависи ще се върнем ли към средновековния начин на производство, към някакъв вид съвременно чифликчийство, или ще останем в конкурентната среда на развитите държави. Затова трябва внимателно да се проследи какво е отношението на различните партии и политиците към този протест.
Социалистическата партия би трябвало да бъде първата, опълчила се срещу едрите земевладелци. Корнелия Нинова обаче не действа по този начин. Явно стремежът към властови придобивки надделява над общоприетите социалистически начала. Президентът, който често и почти винаги неуместно се намесва в политиката, също си трае. Вероятно защото бунтът на латифундистите е в ущърб на Украйна и в полза на Русия. И устатият шоумен Трифонов също никакъв го няма. Бойко Борисов с половин уста подкрепи правителството, а с другата половина заобяснява, съвсем по Борисовски, как щял бил да се справи много по-добре с положението. И откъм ДПС не се чува нищо. Дори политиците на ПП и ДБ нещо не бързат да вземат отношение. Някои от тях, между другото, не са гласували за отпадане на забраната за внос от Украйна.
Така че сега всичко зависи от твърдостта на правителството и обществената подкрепа, която то ще получи. Ако я получи.
