Илиян Кузманов за разширяването на БРИКС и амбициите на Китай в Африка

Една от водещите новини е че Блокът БРИКС, състоящ се от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, разшири влиянието си, като покани шест нови държави да се присъединят към редиците му. Срещата на върха през август 2023 г., проведена в Йоханесбург, Южна Африка, отбеляза исторически момент с присъединяването на Аржентина, Египет, Иран, Етиопия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В тази група изпъква една голяма супер сила и това е Китай. Ролята на Китай в групата БРИКС е от ключово значение, предвид статута му на втората по големина икономика в света. Историята на икономическия успех на страната започва в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Чрез привличане на чуждестранен капитал и улесняването на икономическия растеж, индустриалният сектор на Китай отбеляза значителна експанзия и се превърна в най-големия износител в света на стоки, изпреварвайки Германия и Съединените щати. Икономическият модел на Китай, характеризиращ се с опростяване и привличане на преки чуждестранни инвестиции създаде едно огромно производство задоволяващо почти целият свят, което преобрази световната икономика и търговия. В резултат на този свръх експорт Китай се превърна в основен купувач на суровини и храни, от което се възползват другите страни на БРИКС – Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, които разполагат с богати ресурси, необходими за индустриалния растеж на Китай. Но това бе само временно задоволяване на нуждите на Азиатската Супер Сила, която съсредоточи погледа си към Африканския континент. Връзката между Китай и Африка е многостранна и се дължи на интереса на Китай към природните ресурси и експортните пазари на Африка, докато африканските лидери се надяват на закрила и икономическо развитие чрез китайското участие. Реакциите на китайското участие в Африка обаче са разнопосочни, като правителствените служители като цяло са положително настроени, а някои сегменти на африканските общества критикуват прагматичния подход на Китай като експлоататорски и неоколониален. Модел, в който интереса свършва с това в едната страна да пътуват ресурси, а към Африка всички необходими стоки произведени в Китай. Но за да си осигури всички безопасни търговски коридори, Пекин осъзнава че пътят към Африка и Европа минава през Близкия изток. Което означава, че Китай се нуждае от интегрираността на региона във БРИКС. Като нарастващото влияние на Китай в Близкия изток е отражение на по-широките му глобални амбиции и на стратегическото значение на региона, съчетаващ ключова география и богати залежи на енергийни ресурси. Чрез инициативата си „Пояс и път“ Китай цели да подобри свързаността и да насърчи икономическото сътрудничество между Азия, Европа и Африка, превръщайки пътя в доходоносен фрагмент от Китайската геополитическо домино. Игра неимоверно свързана с плановете за развитието на БРИКС. Концепцията за БРИКС за пръв път навлиза в световния разговор в края на 2001 г., когато Goldman Sachs публикува перспективно проучване за бъдещето на тези държави. Проучването прогнозира, че Бразилия, Русия, Индия и Китай ще постигнат значителен икономически растеж и ще станат водещи световни икономики до средата на 21-ви век. Тази смела прогноза привлича вниманието на икономисти и политици от цял свят, като предизвика дебат за потенциалните последици от този нововъзникващ енергиен център. Въпреки това едва през 2009 г. страните от БРИКС се събират официално, за да обсъдят своето обединение и да проучат възможностите за сътрудничество. Днес БРИКС е модел, доминиран от Китай и до известна степен от Русия, който осигурява платформа за сходни политически режими. Модалности, които са се обединили чрез идентифициране на общи предизвикателства и преследване на общи интереси в рамките на съществуващия международен ред. Тяхното бъдеще зависи не само от силата им в преговорите, но и от способността им да преодолеят вътрешните пречки пред устойчивия икономически растеж, които са в основата на международните им позиции. Ролята на Китай в БРИКС Сред страните от БРИКС Китай се откроява като ключов играч поради огромния си размер, икономическа мощ и стратегически подход. Възходът на Китай като икономическа сила е забележителен, трансформацията на страната започва в края на 70-те години на миналия век, когато тя провежда икономически реформи и се отваря за чуждестранни инвестиции. Успехът на втората икономика в света се дължи на уникалния  модел на развитие, който съчетава елементите на социализма и капитализма. Производственият сектор на Китай се превръща във „фабриката на света“, като доминира в световните вериги за доставки в отрасли като текстил, електроника и машини. Ниската цена на труда и ефективните производствени процеси позволяват на страната да се превърне в основен износител, което стимулира икономическия ѝ растеж. Освен това фокусът на Китай върху развитието на инфраструктурата, научноизследователската и развойната дейност и технологичните иновации го извежда начело на световната икономика. Инвестициите на страната в области като високоскоростните железопътни линии, възобновяемата енергия и изкуствения интелект я позиционират като лидер в тези критични сектори. Този икономическият успех на лидиращата сила оказва значително влияние върху останалите страни от БРИКС. Китайският неутолим апетит за суровини и храни създава симбиотични отношения с държави като Бразилия, Русия и Индия, които притежават богати природни ресурси. Тази взаимна нужда и търговия насърчават силните икономически връзки между държавите от БРИКС, като допринасят за цялостния им растеж и просперитет. Но нарастващото влияние на Китай в глобалното развитие на инфраструктурата повдига важни въпроси за управлението, прозрачността и устойчивостта. Връзката с корумпирани режими и липсата на отчетност създават рискове за дългосрочното икономическо и социално развитие. Водещата роля на Китай в развиващия се свят Китайският президент Си Дзинпин се позиционира като лидер на развиващия се свят, мобилизирайки подкрепа за алтернатива на доминирания от САЩ глобален ред. По време на посещението си в Южна Африка президентът Си подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с африканските държави, отчитайки „промените и хаоса“ в света. Инвестициите на Китай в Африка, включително в развитието на инфраструктурата и добива на ресурси, засилват влиянието му в региона. Африка се превръща във възникващо бойно поле за глобално влияние, тъй като подкрепата на Китай получава дипломатическа подкрепа в международни организации като ООН. Тази подкрепа също така осигурява на Китай достъп до важни минерали, необходими за развиващите се индустрии, като например електромобилите. Мотивацията на китайската подкрепа Нарастващата ангажираност на Китай в Африка може да се разглежда като част от неговата по-широка геополитическа стратегия. Като инвестира в държави, които отдавна са пренебрегвани от Запада, Китай се стреми да оспори господството на западните сили и да демонстрира алтернативен път за развитие. Целта на президента Си е да дискредитира Запада, използвайки недоволството и разочарованието на много страни от Глобалния юг от възприеманото двуличие и лицемерие от страна на богатите държави. Инвестициите на Китай в Африка, съчетани с подкрепата му за Русия и настъпателната му позиция по въпроси като Тайван, служат за засилване на посланието му, че съществува алтернатива на глобалния ред, ръководен от САЩ. Икономическо господство: Влиянието на Китай върху Африка Икономическото присъствие на Китай в Африка далеч надхвърля това на Съединените щати. Той е най-големият търговски партньор на Африка, като през 2021 г. обемът на търговията достига 254 млрд. долара. Китай също така се превръща в най-големия доставчик на преки чуждестранни инвестиции в Африка, като подкрепя създаването на работни места и икономическия растеж. Тази икономическа доминация поражда опасения относно устойчивостта на дълга, тъй като някои африкански държави са натрупали значителен дълг от китайски заеми. Въпреки че в някои случаи Китай е преструктурирал дълга, цялостното дългово бреме остава предизвикателство. Важно е обаче да се отбележи, че африканските правителства дължат много повече на западните кредитори, отколкото на Китай. Африка като бойно поле за глобално влияние Африка се превръща в значимо поле за битка за глобално влияние, докато Китай и САЩ се борят за стратегически партньорства и ресурси. Инвестициите на Китай в Африка осигуряват дипломатическо влияние и достъп до важни минерали, а САЩ се стремят да укрепят съюзите и да насърчат визията за общи ценности. Разширяването на БРИКС в Африка допълнително подчертава значението на региона в глобалния геополитически пейзаж. Близкият изток е мостът на Китай към Африка Близкият изток – регион, в който се събират Африка, Азия и Европа, винаги е играл важна роля в световните дела. През последните години присъствието и влиянието на Китай в Близкия изток непрекъснато нараства, служейки като мост, свързващ континентите. С амбициозната си инициатива „Пояс и път“ (BRI) Китай увеличава инвестициите и политическото си участие в региона, като се стреми да изгради търговска и инфраструктурна мрежа, която да свързва Азия с Европа и Африка по древните търговски маршрути на Пътя на коприната. Ангажиментът на Китай в Близкия изток надхвърля традиционния фокус върху енергийната сигурност и икономическите връзки, като сътрудничеството му се разширява и обхваща редица сектори. Китай инвестира значителни средства в местни проекти по инициативата BRI, в развитието на инфраструктурата и в нововъзникващите технологии, като се стреми да интегрира стратегията за развитие на всяка държава със своята собствена. Този по-широк ангажимент затвърждава стратегическите връзки на Китай с държавите от Близкия изток и го позиционира като ключов играч в оформянето на бъдещето на региона. Тъй като Китай се стреми да разшири влиянието си, той също така се стреми към ограничени алтернативи в областта на сигурността в Близкия изток. Чрез инициативи като Инициативата за глобална сигурност на Си Дзинпин и Новата архитектура за сигурност в Близкия изток Китай демонстрира по-силна решимост да се включи в регионалната сигурност и политика. Тази промяна показва нарастващ стремеж да защити своите интереси и да допринесе за регионалната стабилност. Участието на Пекин в регионални конфликти, допълнително подчертава неговата променяща се роля в Близкия изток. С активното си участие в тези процеси Китай показа желанието си да се ангажира с посредничество в областта на сигурността и да допринесе за регионалния мир. Въпреки това продължава да съществува несъответствие между реториката и действията на Китай, което повдига въпроси относно ефективността на неговия подход и ангажираността му с обявените цели.  Военната ангажираност на Китай в Близкия изток също се разширява, с първата му чуждестранна военна база в Джибути и активното му участие в мироопазващи мисии на ООН в региона. Тези действия демонстрират нарастващия военен потенциал на Китай и желанието му да допринесе за регионалната сигурност.  Нарастващото влияние на Китай в Близкия изток има значителни последици за регионалната динамика, като задълбочените ангажименти с близкоизточните държави ускоряват изпълнението на проекта „Пояс и път“ и сближават регионалните правителства с Китай. Някои държави, като Саудитска Арабия, все повече пренасочват съюзите си към Китай, признавайки неговото нарастващо влияние и икономически възможности. Липсата на религиозна принадлежност на Китай към авраамическите религии обаче поставя предизвикателства пред дългосрочното му влияние в региона. В икономическо отношение Китай се превръща в основен играч в Близкия изток и надминава САЩ като най-голям търговски партньор в региона, и като най-големия чуждестранен инвеститор в някои държави от Близкия изток. Китайските инвестиции обхващат различни сектори, включително инфраструктура, телекомуникации и производство. Въпреки това продължава да съществува несъответствие между реториката и действията на Китай, което повдига въпроси относно ефективността на неговия подход и ангажираността му с поставените цели. Неотдавнашното участие на Китай като посредник между Саудитска Арабия и Иран изненада много наблюдатели, отразявайки дългогодишната му ангажираност в региона, датираща от действията му през 80-те години на ХХ в., когато подкрепя както Ирак, така и Иран по време на ирано-иракската война. Бъдещето на китайското влияние в Близкия изток все още е твърде рано да се определи, но то заслужава повишено внимание от страна на регионалните и глобалните участници. Експанзия на БРИКС в Близкия изток и Северна Африка В исторически ход групата БРИКС отправя покана да приеме в своите редици Египет, Саудитска Арабия и Иран – три държави със значително геополитическо влияние в региона на Близкия изток и Северна Африка. Покана която е стратегическа победа за Иран, който отдавна се стреми да оспори господството на Запада и е изправен пред икономически санкции. От друга страна, Египет и Саудитска Арабия разглеждат участието си в БРИКС като възможност да разнообразят икономическите си връзки и да намалят зависимостта си от Запада. Решението за разширяване на блока БРИКС идва, след като повече от 40 държави изразяват интерес да се присъединят, подчертавайки нарастващото търсене на платформа, която да представлява развиващия се свят. Шестте държави, избрани за членство, отразяват стратегическите интереси на настоящите членове на БРИКС и желанието им да създадат съюзи със значими държави в съответните региони. Бразилия, Китай и Индия са гласовити привърженици на разширяването на блока, за да се оспори още повече господството на Запада и да се насърчи многополюсен световен ред. Разширяването на БРИКС с включването на Египет, Саудитска Арабия и Иран има далечни последици за световния ред. Тези допълнения придават значителна геополитическа тежест на групата и допълнително оспорват господството на ръководените от Запада институции. Тъй като БРИКС се стреми да промени глобалната финансова и управленска система, включването на тези държави от Близкия изток означава промяна на баланса на силите встрани от традиционните западни сили. Засиленото сътрудничество между членовете на БРИКС и укрепването на икономическите връзки в рамките на групата може да има дълбоко въздействие върху световната търговия, финансовите системи и регионалната динамика. Балансирането на Саудитска Арабия: Търсене на икономически възможности и диверсификация. За Саудитска Арабия присъединяването към БРИКС представлява важна стъпка в стремежа ѝ към икономическа диверсификация и намаляване на зависимостта от приходите от петрол. Поканата на кралството да се присъедини към групата отразява желанието му да балансира отношенията си със Съединените щати и нововъзникващите сили като Китай. Засилващите се връзки на Саудитска Арабия с Китай, най-големия ѝ клиент на петрол, вече обтягат традиционния ѝ съюз със САЩ. Мотиви и възможности за Египет Египет, със своето стратегическо местоположение и растяща икономика, вижда в присъединяването си към БРИКС средство за засилване на икономическото си сътрудничество и намаляване на зависимостта си от ръководени от Запада институции като Световната банка и Международния валутен фонд. Политическите и икономическите лидери на страната виждат потенциални ползи в алтернативните платежни системи на БРИКС, развитието на финансова система без долари и създаването на обща цифрова валута. Участието на Египет в Новата банка за развитие (NDB), създадена от държавите от БРИКС за финансиране на инфраструктурни проекти, предлага възможности за инвестиции в националните приоритети за развитие. Близките търговски връзки на Египет с Русия и Индия също изиграха роля при избора му за нов член на БРИКС. Включването на страната отразява стратегическите интереси на Русия и Индия за създаване на по-тесни съюзи с държавите в Близкия изток. Включването на Обединените арабски емирства в БРИКС подчертава желанието на страната да диверсифицира съюзите си и да се отдалечи от традиционната орбита на САЩ. Като ключов играч в Близкия изток и голяма икономическа сила, ОАЕ внасят в блока икономическо влияние и геополитическа мощ. Присъединяването към БРИКС позволява на ОАЕ да установи по-тесни връзки с нововъзникващите сили и да утвърди глобалното си значение. Иран: Стратегически партньор по пътя към Африка Приемането на Иран в БРИКС може да се разглежда като значителна стратегическа победа за външната политика на страната. Като твърд поддръжник на руското нахлуване в Украйна и обект на санкциите, ръководени от САЩ, Техеран разглежда присъединяването си към БРИКС като средство за оспорване на западното господство и намаляване на икономическата си изолация. Страната отдавна се застъпва за дедоларизация на международната търговия и намира подкрепа в групата БРИКС. С присъединяването към алтернативния на Западните сили блок, аятоласите се стремят да неутрализират усилията на САЩ да го изолират и да укрепи позицията си на световната сцена. Като през последните години отношенията между Китай и Иран се разрастват значително, като Китай се превръща в най-големия търговски партньор на Иран, докато Техеран е ключов играч и съюзник на Китай по пътя към Африка. Исторически контекст: От Пътя на коприната до съвременното партньорство Корените на търговските и културните връзки между Китай и Иран могат да бъдат проследени назад във вековете, тъй като двете страни са били свързани чрез древния Път на коприната. Въпреки това, през 20-ти век отношенията им претърпяват значителни промени. Прекъсването на дипломатическите отношения между Иран и Съединените щати през 1980 г. обаче отварят вратите за Китай за задълбочаване икономическото и стратегическото сътрудничество с Иран. По това време западните държави налагат оръжейно ембарго на Иран, което го кара да се обърне към незападни държави, включително Китай, за военна подкрепа по време на ирано-иракската война. Китай се превръща в най-големия източник на оръжие за Иран по време на войната, като предоставя жизненоважно военно оборудване и позволява на Иран да продължи конфликта за неопределено време. Фаза 1: Война в Иран и Ирак и военно сътрудничество Ирано-иракската война, продължила от 1980 г. до 1988 г., изиграва ключова роля за укрепването на военните връзки между Китай и Иран. Западните държави, които преди това са продавали оръжия на Иран, налагат оръжейно ембарго на Техеран, което го принуждава да търси алтернативни източници на военно оборудване. Китай запълва тази празнина, превръщайки се в основен доставчик на оръжие за Иран. Китайското оръжие, включително противокорабни ракети, ракети земя-въздух, танкове и радари, позволяват на Иран бързо да попълни загубите си и да продължи войната. До края на конфликта Китай е доставил на Иран военно оборудване на стойност милиарди долари. Фаза 2: Китайска индустриализация и сътрудничество в областта на енергетиката След ирано-иракската война бързата индустриализация на Китай и нарастващите енергийни нужди създават нови възможности за икономическо сътрудничество с Иран. В началото на 90-те години на ХХ в. Китай преминава от износител на петрол към нетен вносител на петрол, а Иран се превръща във важен източник на енергия за подхранване на индустриалния растеж на Китай. Двустранната търговия между двете държави процъфтява, особено в енергийния сектор. Иран, който преди това разчита на западните пазари за своя износ на петрол, намира в Китай стабилен и нетърпелив купувач. Обемът на търговията между Китай и Иран се увеличава значително, като през 1997 г. достига 1 млрд. долара. Етап 3: Ерата на санкциите и подкрепата на Китай Налагането на международни санкции върху ядрения и енергийния сектор на Иран през 2010 г. поради опасения, свързани с ядрената му програма, постави нови предизвикателства пред китайско-иранските отношения. Китай се стреми да балансира търговията си с Иран, като същевременно спазва ограниченията на САЩ и ООН. Независимо от това Китай продължава да бъде изключително важен за иранската икономика, особено след като Съединените щати и техните съюзници намаляват ангажираността си с иранския пазар. Китай продължава да внася големи количества ирански петрол, дори когато санкциите се затягат. Той дискретно транспортира пратките, като преименува и променя флага на корабите, докато иранските кораби изключват системите за идентификация, за да избегнат проследяване. Икономическо сътрудничество: Най-големият търговски партньор на Иран Китай става най-големия търговски партньор на Иран, като икономическото им сътрудничество непрекъснато се увеличава през годините. Въпреки международните санкции, двустранната търговия между двете страни остава устойчива. През 2022 г. обемът на търговията достига почти 16 млрд. долара, което представлява седемпроцентно увеличение в сравнение с предходната година. През декември 2022 г. вносът на ирански петрол в Китай достига рекордно високи стойности, което показва, че Китай продължава да разчита на иранските енергийни ресурси. Освен това Китай вече е значителен инвеститор в ключови икономически сектори на Иран, особено в енергетиката и транспорта. Приблизително 100 големи китайски компании са инвестирали в Иран, като са допринесли за развитието на инфраструктурни проекти в това число на язовири, генератори на електроенергия и железопътни системи. Сътрудничество в областта на сигурността: Укрепване на връзките в областта на отбраната Китай и Иран също така засилват сътрудничеството си в областта на отбраната, като се позиционират като стратегически партньори в региона, а по време на ирано-иракската война Китай е в основен доставчик на оръжие за Иран. През последните години двете държави участват в съвместни военни учения, обучение и стратегическо сътрудничество. Китайският министър на отбраната Вей Фънхе посещава Иран през април 2022 г. с цел подобряване на стратегическото сътрудничество в областта на отбраната. Военноморското учение, проведено от Иран, Китай и Русия в Оманския залив през март 2023 г., допълнително илюстрират нарастващите им връзки в тази областта. Въпреки че Иран не закупува китайски оръжия в периода 2020-2022 г., сътрудничеството им в областта на отбраната се простира отвъд продажбите на оръжия и обхваща военната стратегия и регионалната стабилност. Дипломатическо сътрудничество: Балансиращ акт Ролята на Китай в посредничеството за установяване на дипломатически връзки между Иран и Саудитска Арабия през 2023 г. подчертава нарастващото му влияние в региона. Китай улеснява възстановяването на дипломатическите отношения и повторното откриване на посолства между двете държави, демонстрирайки способността си да се ориентира в сложната регионална динамика. Въздействието на санкциите: Преодоляване на предизвикателствата Повторното налагане на санкции срещу Иран от страна на Съединените щати през 2018 г. поставя значителни предизвикателства и пред двете държави. Макар че Китай продължава да внася ирански петрол, заплахата от финансови санкции кара китайските компании да бъдат по-предпазливи в контактите си с Иран. От друга страна, Иран се сблъсква със спад в общия си износ на петрол и се бори да намери нови купувачи в условията на санкциите. Въпреки това и Китай, и Иран търсят креативни начини да заобиколят санкциите. Иран предлага отстъпки на азиатските купувачи, а китайските компании дискретно продължиха да внасят петрол от Иран. В перспектива: Задълбочено стратегическо партньорство Задълбочаването на връзките между Китай и Иран показва траектория към по-задълбочено стратегическо партньорство. Икономическата мощ на Китай и богатите природни ресурси на Иран ги превръщат във взаимноизгодни партньори. Интересът на Китай към Иран се простира отвъд сътрудничеството в областта на енергетиката, тъй като той вижда в Иран ключов участник в своята инициатива „Пояс и път“. Стратегическото местоположение на Иран и потенциалът му като пазар за китайски стоки допълнително засилват тяхната взаимозависимост. Макар Китай да се ориентира внимателно в отношенията си с Иран, ясно е, че и двете страни имат общ интерес да се противопоставят на западното влияние и да насърчават многополюсен световен ред. Африка: Африка: битка за власт и влияние Нарастващото влияние на Китай в Африка се превръща в значима тема за обсъждане, като срещата на върха на лидерите на САЩ и Африка във Вашингтон отбеляза началото на битката за власт и влияние между двете държави. Срещата на върха е важна платформа за укрепване на отношенията между САЩ и африканските държави, а африканските лидери показват положителен отговор, като повечето приемат поканите. Ангажираността на Китай с Африка датира от подкрепата му за освободителните движения в средата на 20-ти век. През последните десетилетия търговските дейности на Китай в Африка се засилват, като се набляга на развитието на инфраструктурата и добива на ресурси. Китай систематично увеличава присъствието си в почти всяка африканска държава, изпреварвайки Съединените щати като най-голям търговски партньор на Африка и доставчик на преки чуждестранни инвестиции. Въпреки че някои китайски дейности, като например военните бази, предизвикват безпокойство, важно е да се прави разлика между чувствителни и нечувствителни икономически ангажименти. Икономическата доминация на Китай в Африка е неоспорима, тъй като той се превръща в най-големия търговски партньор на Африка, като обемът на търговията далеч надхвърля този на Съединените щати. Китайските компании са инвестирали значителни средства в развитието на инфраструктурата, създавайки възможности за работа на африканците. Въпреки че напоследък заемите на Китай за африканските държави намаляват, те остават значителни. Признаването на икономическата доминация на Китай е от решаващо значение за разбирането на динамиката на властта и влиянието в региона. Военните дейности на Китай в Африка, особено интересът му към създаване на военноморска база на атлантическото крайбрежие, предизвикват загриженост за националната сигурност на САЩ. Екваториална Гвинея се очертава като потенциално място за разполагане на базата, което подтиква САЩ да започне дискусии със страната, за да отговорят на опасенията за сигурността. Въпреки че някои китайски инфраструктурни проекти в Африка не представляват заплаха за националната сигурност, САЩ трябва да се съсредотчи върху предизвикателни дейности, свързани с телекомуникациите и стратегическите минерали. От съществено значение е да се прави разграничение между обезпокоителните военни ангажименти и нечувствителните икономически дейности. Ролята на Китай в разрешаването на конфликти в Африка е ограничена в сравнение с търговското му присъствие. Африканският съюз е поел водеща роля в дипломатическите усилия, като Съединените щати предоставят както публична, така и задкулисна подкрепа. Въпреки това, ако Китай разшири традиционната си политика на „ненамеса“ и поеме по-голяма дипломатическа роля в африканските конфликти, Съединените щати трябва да са готови да адаптират съответно подхода си. Китайският модел за Африка Целите на Китай в Африка Стратегическите интереси на Китай в Африка могат да се обобщят в четири ключови области. На първо място, той търси достъп до природни ресурси, по-специално нефт и газ, тъй като се стреми да осигури бъдещи енергийни доставки. Китай търси ресурси, включително кобалт, литий, редки земни метали, въглеводороди, както и достъп до хранителни продукти. Тези ресурси са в изобилие в Африка и са от решаващо значение за продължаващия икономически растеж на Китай. През последните две десетилетия Китай влага огромни инвестиции в инфраструктурата, енергетиката и финансовия сектор на целия континент. Китай е прави значителни инвестиции в петролните сектори на страни като Судан, Ангола и Нигерия. На второ място, Китай вижда в Африка огромен пазар за изнасяните от него стоки, което може да помогне за преструктурирането на собствената му икономика, като се откаже от трудоемките отрасли, тъй като разходите за труд в Китай нарастват. На трето място, Китай се стреми към политическа легитимност и смята, че укрепването на отношенията му с африканските държави засилва международното му влияние. Подкрепата на повечето африкански правителства за китайската политика „Един Китай“ улеснява китайската помощ и инвестиции. Накрая, Китай се стреми да допринесе за стабилността в региона, за да защити икономическите си интереси. Бързият икономически растеж на Китай е съпроводен от изграждането на мегапроекти както в Китай, така и в чужбина. Тези проекти обаче са не само средство за корупция, но и се оказват смъртоносна опасност за обществото. Неотдавнашните наводнения в южните, източните и централните райони на Китай изтъкват опасенията относно структурната стабилност на язовирите, включително и на печално известния язовир „Три ждрела“. Тези опасения повдигат въпроси относно качеството и дълготрайността на китайските инфраструктурни проекти в Африка в рамките на BRI. От друга страна, африканските правителства и военни режими очакват от Китай политическо признание, икономическо развитие чрез помощ, инвестиции, развитие на инфраструктурата и търговия. Те виждат в Китай потенциален партньор, който се ангажира с тях по начини, различни от тези на западните правителства, като избягва снизходителните поучения за добро управление и инвестира във високорискови проекти или отдалечени региони. Някои африкански държави се стремят да повторят икономическото развитие на Китай и вярват, че могат да се поучат от китайския опит в намаляването на бедността. Смесени реакции на китайското участие Африканските управляващи елити като цяло имат положително отношение към ролята на Китай в Африка. Те оценяват китайските междуправителствени договори, които често са с по-малко условия в сравнение със западните страни. Китайският принос към развитието на инфраструктурата, като пътища, железопътни линии и мостове, е видимо подобрение, което стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Тези осезаеми ползи намират отклик сред обикновените граждани. Въпреки това някои сегменти на африканските общества са критични към китайския ангажимент. Профсъюзите, групите на гражданското общество и организациите за контрол на доброто управление изразяват загриженост относно лошите условия на труд, неустойчивите екологични практики, преместването на работни места и нелоялните сделки, които се възползват от слабостите на африканските правителства. Те твърдят, че Китай поддържа неоколониални отношения, при които Африка изнася суровини в замяна на промишлени стоки. В някои случаи тази критика води до народни протести и насилие срещу китайски бизнесмени и мигранти. Участието на Китай в Африка предизвиква многобройни опасения, особено по отношение на нарушенията на правата на човека и корупцията. Според доклад на базираната в Лондон организация Business and Human Rights Resource Center, от 1690 твърдения за нарушения на правата на човека, свързани с китайски инвестиции в световен мащаб, 181 са докладвани в Африка. Тези нарушения са се случили предимно в минния и строителния сектор, където китайските компании са обвинени, че отричат твърденията или просто ги игнорират. Геостратегическа корупция: Експлоатацията на слабите институции от страна на Китай Експанзията на Китай в Африка не се ограничава само до икономически инвестиции. Тя включва и разпространението на геостратегическа корупция, при която външни държави използват корупционни методи, за да придобият дял в политиката, икономиката и обществото на дадена страна. Китай владее това изкуство, като използва влиянието си, за да си осигури изгодни договори, вътрешни финансови сделки и специални отношения с управляващите. Слабите институции и културата на корупция в много африкански държави ги правят уязвими за експлоататорските тактики на Китай. Въздействието на корупцията върху развитието в Африка Разпространението на корупцията от Китай в Африка има значителни последици за развитието на континента. Корупционните практики възпрепятстват икономическия растеж, обезкуражават чуждестранните инвестиции, подкопават общественото доверие в институциите и затвърждават неравенството. Тъй като китайските компании участват в подкупи и други корупционни дейности, местните предприятия са маргинализирани, а възможностите за устойчиво развитие намаляват. Освен това липсата на прозрачност и отчетност в ръководените от Китай проекти често задълбочава тези предизвикателства. Нарушения на правата на човека и влошаване на околната среда Наред с корупцията, присъствието на Китай в Африка е белязано от нарушения на човешките права и влошаване на състоянието на околната среда. Китайските компании са обвинявани в незачитане на трудовите права, експлоатация на работници и опасни практики. В миннодобивния сектор общностите са пострадали от замърсяване, заграбване на земи и изселване. Ниските екологични норми и незачитането на местните общности от страна на Китай доведоха до дълготрайни социални, културни и екологични щети. В Заключение Утвърждаването на Китай като световна икономическа сила го утвърждава като основния двигател на БРИКС, върху когото се гради стратегическата архитектура на блока. Възходът и разширяването на БРИКС представлява значителна промяна в глобалния икономически пейзаж. Въпреки че бъдещето на проекта БРИКС остава несигурно, неговото въздействие върху световната икономика вече се усеща. Заедно те представляват значителна част от световното производство и имат потенциала да оформят международната търговия, инвестициите и икономическия растеж. Нарастващото им влияние обаче представлява и предизвикателство за съществуващата международноправна рамка на основания на правила международен ред и значителна заплаха за международната финансова архитектура след Втората световна война. . Страните от БРИКС, водени от икономическата мощ на Китай, оспорват традиционното господство на западните икономики и се застъпват за по-справедлива и приобщаваща световна икономическа система. Успехът им в постигането на амбициозните им цели ще зависи от способността им да се справят с вътрешните предизвикателства, да насърчават сътрудничеството помежду си и да се адаптират към постоянно променящия се глобален пейзаж. Докато светът наблюдава напредъка на страните от БРИКС, е ясно, че възходът на тези нововъзникващи икономики ще определи бъдещето на глобалните икономически отношения и ще има далечни последици за обществата по света. Ерата на БРИКС започна и светът трябва да бъде готов да приеме предизвикателствата, които идват с нея. До голяма степен БРИКС следват геополитическите амбиции и модели на водещия Пекин. Прагматичните и опростени подходи в краткосрочен аспект дават бързи резултати, но в дългосрочен показват неустойчивост и пораждат изключително ерозиращи последици за регионите попаднали в сферата на влияние. Вземайки за пример амбициозната си инициатива „Пояс и път“ (BRI), чрез която Китай инвестира значителни средства в инфраструктурни проекти в различни държави се вижда, че подходът на китайското правителство към тези проекти и връзката му с корумпирани режими пораждат опасения относно въздействието върху управлението, прозрачността и дългосрочната устойчивост на тези начинания. Разпространението на корупцията и подкрепата на анти демократични режими от Китай чрез инициативата „Пояс и път“ има далечни последици. Нарушенията на правата на човека, влошаването на състоянието на околната среда и ерозията на управленските институции възпрепятстват развитието на Африка и затвърждават неравенството. Нарастващата ангажираност на Китай с Африка се обуславя от интереса му към природните ресурси и пазарите на Африка, като често става в името на огромни компромиси за сметка на народите на Африканския континент. От решаващо значение е както за Китай, така и за африканските държави да се справят с тези предизвикателства, като насърчават прозрачността, отчетността и устойчивите практики. Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка. Източници: Florian Schneider Global Perspectives on China’s Belt and Road Initiative: Asserting Agency through Regional Connectivity, 2021 Amsterdam University Press Pelagia Karpathiotaki, Yunhua Tian, Yanping Zhou, Xiaohao Huang New Dimensions of Connectivity in the Asia-Pacific, 2021 ANU Press Matti Puranen Revisiting Regionalism and the Contemporary World Order: Perspectives from the BRICS and beyond, 2019 Verlag Barbara Budrich Paulo Nogueira Batista The BRICS and the Financing Mechanisms They Created: Progress and Shortcomings, 2022 Anthem Press Degang Sun The Arab States of the Gulf and BRICS: New Strategic Partnerships in Politics and Economics, 2016 Gerlach Press Amadou Sy Africa through an Economic Lens, 2018 Brookings Institution Press The BRICS and Collective Financial StatecraftCynthia Roberts et al., Oxford Academic Books, 2017 BRICS Collective Financial Statecraft: Four CasesRoberts Cynthia et al., Oxford Academic Books, 2017 THE BRICS COUNTRIES (BRAZIL, RUSSIA, INDIA, AND CHINA) AS ANALYTICAL CATEGORY: MIRAGE OR INSIGHT? Leslie Elliott Armijo Asian Perspective Vol. 31, No. 4, Special Issue on „The BRICs Countries (Brazil, Russia, India, and China) in the Global System“ (2007), pp. 7-42 Brazil, Russia, India, China, and South Africa (BRICS) and Africa: New Projected Developmental Paradigms Tukumbi Lumumba-Kasongo Africa Development / Afrique et Développement Vol. 40, No. 3, Transforming Global Relations for a Just World/Transformer les relations internationales pour un monde juste (2015), pp. 77-95 The battle for Africa NADÈGE ROLLAND Lowy Institute 21 Jun 2021