Предполагаемата смърт на Евгений Пригожин, загадъчния лидер на групата „Вагнер“, разтърси международната общност. Частен самолет, превозващ 10 души, се разби трагично в Тверска област, северно от Москва. Сред пътниците, посочени в списъка е Евгений Пригожин, известният лидер на групата „Вагнер“.
Самолетът е пътувал от Москва за Санкт Петербург, когато спираловидно излиза от контрол и пада в полето. В резултат на катастрофата загиват всички хора на борда, включително членовете на екипажа и седемте пътници, един от които е Пригожин. Точната причина за катастрофата остава неясна и разследването продължава. Смущаващи видеозаписи заснемат самолета, който се спуска по спирала, но не е подаден сигнал за бедствие или аварийна ситуация. Въпреки предположенията, че катастрофата е умишлен акт или резултат от ракетен удар, до момента не са представени убедителни доказателства, освен свидетелствата на различни очевидци. Обстоятелствата около инцидента само задълбочават мистерията около предполагаемата смърт на Пригожин.
Роденият през 1961 г. Пригожин бързо придобива известност благодарение на близките си връзки с руското правителство, по-специално с президента Владимир Путин. Той трупа състояние чрез държавни поръчки и навлиза в сферата на частните военни поръчки. Групата „Вагнер“, основана от Пригожин през 2014 г., бързо се превръща в забележителен участник в конфликти по целия свят. Въпреки че руското правителство отрича каквато и да е официална връзка с нея, бойците ù често са изпращани в подкрепа на съюзниците на Москва, включително в Сирия, Либия и Централноафриканската република. Съединените щати дори налагат санкции на Групата „Вагнер“, обвинявайки я в чудовищни действия, докато Пригожин категорично отхвърли тези обвинения.
След неговият бунт и поход срещу Москва неотдавна, възникнаха въпроси относно местонахождението на Пригожин и бъдещето на групата „Вагнер“. Появиха се противоречиви съобщения, като някои предполагаха, че Пригожин е напуснал Беларус скоро след споразумението, докато други твърдяха, че е останал в страната. Последната му известна публична поява е във видеоклип, пуснат от неразкрито място в Африка, където се твърди, че Групата на „Вагнер“ набира нови членове. Но въпросите бяха за кратко, защото на пръв поглед изглежда, че дългата ръка на Путин демонстрира как безцеремонно се справя с каквато и да е форма на неподчинение, дори когато зад това е заложена на карта цялата изключително важна дейност на Вагнер, най-вече в Африка. А и екзекуцията се случва точно по време на срещата на БРИКС, малко след проваленото кацане на Луната и точно в деня в който Индия за разлика от Русия успя. В този момент Путин се нуждае да покаже сила и увереност, за да съхрани малкото останало лице на режима си.
Предполагаемата смърт на Евгений Пригожин напомня, че в тоталните системи, място за свободни личности няма, защото всичко е подчинено на огромният държавен апарат. Кой беше Евгений Пригожин, как стигна до толкова много власт, и то в ръцете на един бивш затворник и продавач на хотдог в Русия и какво се случи на единственият вдигнал 50 000 на Бунт срещу Путин, навярно ще остане завито в мистерия, въпреки че толкова много се знае.
Кой е Евгений Пригожин и какви са отношенията му с Путин?
Роден през 1961 г. в град Ленинград – сега Санкт Петербург, Пригожин има труден старт в живота, тъй като губи баща си в ранна възраст. В тийнейджърските си години се насочва към престъпността, първоначално към кражбите, но бързо преминава към по-тежки престъпления. През 1981 г., на 20-годишна възраст, е осъден на 12 години затвор за кражба и измама. През 80-те години на миналия век е вкаран в затвора за това, че е нападнал жена на улицата. Прекарал е доста години в затворническата система на Съветския съюз. Според документа Пригожин „редовно“ нарушава условията на затвора до 1985 г., когато в изолатора започнал да „чете интензивно“. През 1988 г. Върховният съд на Русия намалява присъдата му на 10 години, като отбелязва, че той е „започнал да се поправя“. За да печели пари, той иска да бъде преместен в жилищна колония за работа с дървен материал, което в документа се характеризира като „изключително тежък труд“. Пригожин е помилван през 1988 г. и освободен през 1990 г. Той излиза от затвора по време на перестройката и гласността – периодът през 90-те години, когато Русия се отваря към света след години на изолация по времето на комунизма. Тогава той започва да продава хотдог на български пазар в Ленинград заедно с майка си и доведения си баща.
След освобождаването си, през 1990 г., Пригожин започва, но не завършва фармацевтична специалност. Жени се, има три деца и през по-голямата част от 90-те години управлява мрежа от хранителни магазини, се посочва в документа. В биографията на Пригожин се посочва, че посещението му в САЩ през 1993 г. го вдъхновява да стартира верига за бързо хранене в Русия, в резултат на което открива мрежа от над 100 павилиона за хотдог и печели първия си милион долара. През следващите години Пригожин открива фабрика за производство на храни, бар и елитен ресторант на използван кораб, който според документа „веднага се превръща в най-модерното място в Санкт Петербург“.
В крайна сметка той консолидира своите предприятия под името „Конкорд мениджмънт и консултиране“ – мрежа от ресторанти, компании за бързо хранене и строителни фирми, работещи по търговски обекти. През 2000 г. започва да обслужва руските политически лидери, точно когато Путин се възкачва на президентския пост.
„Месарят на Путин“ и присъединяването към елита
„Към момента на президентските избори“, се казва в документа, „Евгений Пригожин е успешен бизнесмен и един от най-добрите в своя бизнес сегмент“. Обобщението на професионалните му постижения включват списък от три страници със световни високопоставени личности, за които е организирал вечери и приеми, и включва бележка, че „лично е обслужвал държавни глави“. Сред гостите са бившите президенти на САЩ Джордж Буш и Бил Клинтън, министър-председателя на Великобритания Тони Блеър и тогавашния принц на Уелс Чарлз, както и президенти и кралски особи от десетки други държави. Сред поводите, обслужвани от Пригожин, са рожденият ден на Путин през 2003 г. и встъпването в длъжност на Дмитрий Медведев през 2008 г., който наследява Путин на президентския пост. През същата година, според документа, Concord е „признат за най-добрата руска марка“.
В документа се отбелязва, че до 2012 г., когато Путин се завръща на президентския пост на избори, белязани от обвинения в измами, Пригожин е „политически безразличен“. Документът предполага, че това се е променило, след като „клеветнически статии“ от независимия руски вестник „Новая газета“ са застрашили бизнеса на Пригожин и „са го принудили да продаде лични активи, за да го възстанови“.
Пригожин е награден с орден „За заслуги към Отечеството“, наред с други руски отличия. През 2016 г., отбелязва се още, той е включен в списъка със санкции на САЩ, а през 2018 г. заедно с Concord Management and Consulting е обвинен от специалния съветник Робърт Мюлер в намеса в президентските избори в САЩ. По искане на САЩ Интерпол издава червена бюлетина с искане за ареста му, която отмени две години по-късно, като отбеляза, че „обвинението изглежда има политически характер“.
Неговите компании печелят изгодни държавни поръчки, включително за осигуряване на училищен обяд, а само в Москва компанията му „Конкорд“ печели сделки за милиони долари. В крайна сметка Пригожин става доставчик на храна за редица руски държавни концерни, включително за армията – сделка, за която хвърленият в затвора критик на Путин Алексей Навални твърди, че нарушава правилата за провеждане на конкурси.
Освен в ресторантьорския бизнес Пригожин инвестира и в мащабни строителни проекти. До 2015 г. компанията на бизнесмена „Конкорд“ е построила елитния жилищен комплекс „Северний Версай“ в квартал Лахта. Всяко от близо петте дузини имения е построено в стила на петербургската архитектура от XVIII и XIX век. Не е минало без конфликти – някои петербургчани смятат, че действията на предприемача затварят свободния проход към Лахтинския разлив. През 2016 г. „Конкорд“ построява жилищния комплекс „Лахта Плаза“ в близост до парка на 300-годишнината. Комплексът се състои от няколко жилищни сгради с бизнес апартаменти. Освен това е съобщено, че структурите на Пригожин са участвали в организирането на почистването в казармите и училищата на Министерството на отбраната, както и в изграждането на военни бази в Белгородска и Омска област. Неговите компании са отговаряли и за поддръжката на военни лагери в други региони на страната. През 2019 г. най-важният актив в бизнеса на Пригожин – компанията Concord Catering Complex – се сдобива с нов съсобственик. Екатерина Росликова, адвокат от Томск, получава 50%. Каква е тя на Евгений, в откритите източници не се съобщава. По това време състоянието на Пригожин се оценява на 14,6 млрд. рубли. Името на Евгений Пригожин се свързва с Агенцията за интернет изследвания, открита през 2013 г. в Санкт Петербург. Служителите на компанията твърдят, че задачите им включват писане на проправителствени коментари, критикуващи опозицията, в различни интернет ресурси. Компанията на бизнесмена е популярно наречена „фабрика за тролове“. Агенцията дори бе обвинена в намеса в политиката на САЩ – твърди се, че служителите са публикували провокативна информация в американските социални мрежи, която е повлияла на президентските избори през 2016 г., в резултат на които Доналд Тръмп става новият президент на САЩ.
Създаването на групата „Вагнер“
Някога сенчест частен военен изпълнител (ЧВК) за когото се знае малко, а ролята на Пригожин се пази в строга тайна. Експертите смятат, че тя вероятно е била създадена, за да позволи правдоподобно отричане на военното участие на Русия в Украйна и Сирия. Според американския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) тя е частна собственост, но нейното управление и операции са „дълбоко преплетени“ с руската военна и разузнавателна общност.
Групата привлича вниманието на света през 2014 г. по време на конфликта в Донбас, където подкрепя проруските сепаратисти при преврата, както и заради подли атаки, разузнаване и събиране на разузнавателна информация по време на анексирането на Крим. Смята се, че „Вагнер“ е действала и в държави в Африка – включително Мали, Мозамбик и Судан – където ЕС я обвинява в нарушаване на човешките права. Преди това Пригожин отрича каквито и да било връзки с „Вагнер“ и дори започва съдебни действия срещу западни журналисти, които се опитват да направят такава връзка.
Кетъринга в Африка
Групата „Вагнер“ се превръща в един от най-влиятелните инструменти на руската външна политика. Тя изиграва значителна роля на бойните полета в Сирия и Украйна, а напоследък работи за разширяване на влиянието си в Африка. От 2017 г. насам групата действа в няколко африкански държави, като често предоставя на клиентите си пряка военна подкрепа и свързаните с нея услуги по сигурността, наред с пропагандните усилия.
Въпреки че ЧВК са незаконни според руското законодателство, Кремъл използва „Вагнер“, за да прокарва външнополитическите си интереси в Африка. „Основната цел на Русия в Африка на този етап е наистина да изгради дипломатическа подкрепа, която се надява да използва на места като ООН“, казва Томас Греъм от CFR. „Групата на „Вагнер“ се включва в Африка по свои собствени причини, [например] за печелене на частни пари. Но напоследък Кремъл смята, че това е полезно допълнение към това, което се опитва да прави по дипломатически път.“ През януари 2023 г. правителството на САЩ определя Вагнер като значима транснационална престъпна организация.
Къде в Африка действа тя?
Групата „Вагнер“ е установила дейност в няколко африкански държави, където много от операциите ѝ са насочени към въпросите на сигурността. Тя често предоставя услуги за сигурност и паравоенна помощ и провежда кампании за дезинформация за проблемни режими в замяна на отстъпки за ресурси и дипломатическа подкрепа. „Вагнер“ е най-активна в Централноафриканската република (ЦАР), Либия, Мали и Судан, които имат несигурни отношения със Запада, поради колониалното наследство и присъщите политически различия.
С какво се занимава в Африка?
Услугите на „Вагнер“ варират в зависимост от нуждите на клиентите ù, които включват бунтовнически групи и режими, а финансирането варира от директни плащания до концесии на ресурси. Бойни операции. Войските на „Вагнер“ са подкрепяли африканските правителства в бойни операции срещу бунтовнически групи и обратно. През 2018 г. около хиляда войници на Вагнер влизат в ЦАР, за да защитят правителството на президента Фаустин-Аршан Туадера срещу бунтовническите атаки срещу столицата Банги. В замяна на това дъщерните дружества на Wagner получават неограничени права за дърводобив и контрол върху доходоносната златна мина Ндасима. По подобен начин през 2019 г. сили на Wagner Group са разположени в Мозамбик, за да помогнат в борбата със само провъзгласилата се Ислямска държава в северната провинция Кабо Делгадо. Групата обаче не успява да овладее бунта и се изтегля от района след няколко месеца.
Подкрепа в областта на сигурността и обучението. „Вагнер“ действа като служба за сигурност за уязвими режими. Групата е служила като част от личната охрана на Туадера и е помага за обучението на армията на ЦАР, за да се подготви за евентуални опити за преврат. От 2017 г. насам „Вагнер“ действа в Судан, като обучава судански войски, охранява минерални ресурси и потиска несъгласието с правителството на президента Омар ал-Башир, всичко това в замяна на износ на злато за Русия. В много случаи подкрепата на „Вагнер“ се допълва от официална руска военна помощ, като например в Мали, където въоръжените сили получават бойни и наблюдателни самолети от Москва.
Централноафриканската република (ЦАР) е една от най-важните дестинации за руските ресурсни операции. „Вагнер“ е активен в ЦАР от началото на 2018 г., като се фокусира върху добива на злато и диаманти, както и върху дървесината. Групата получава разрешителни за добив на злато в големите рудници в ЦАР, сред които се отличава „Ндасима“. „Ндасима“ е един от най-големите златни рудници в ЦАР и се намира на около 60 км северно от града Бамбари. Групата „Вагнер“ управлява операциите в рудника чрез своята фронтова фирма „Мидас Ресорсиз“. Въпреки че е трудно да се оцени точното количество добито злато, се предполага, че „Вагнер“ може да постигне годишни печалби от до един милиард долара само от дейността си в ЦАР.
Освен Централноафриканската република, „Вагнер“ е активна и в други африкански страни. Групата е включена в дейности, свързани с добива на други природни ресурси като диаманти, нефт, газ, дървесина и други.
В Мали, „Вагнер“ се занимава с добива на злато. Групата получава разрешителни за добив на злато в големите рудници в страната и започва операции там от 2017 г. Дейността на „Вагнер“ в Мали се извършва в сътрудничество с местните власти и е свързана с геополитическите интереси на Русия в региона.
Освен Мали, „Вагнер“ е активна и в Судан и Либия. В Судан групата има интереси в добива на нефт и газ, които са от особена важност за руската икономика. В Либия „Вагнер“ се занимава със снабдяването на лидери на местни въоръжени групировки с оръжие и оборудване, като същевременно се възползва от възможността за добив на нефт.
Кампании за дезинформация.
Пригожин е собственик и на Агенцията за интернет изследвания (IRA), онлайн „ферма за тролове“, и на Асоциацията за свободни изследвания и международно сътрудничество (AFRIC), които са под санкции на САЩ и работят заедно с „Вагнер“. Преди това IRA е възлагала работа на лица в Гана и Нигерия, които са се опитвали да разпалят политическите разделения в САЩ преди президентските избори през 2016 г., докато AFRIC спонсора „фалшиво наблюдение на избори“ в няколко африкански държави, включително Мозамбик и Зимбабве. Пригожин е обвиняван и в кооптиране на панафрикански движения с цел разпространяване на антифренски и антизападни послания.
Войната в Украйна или края на либерализма в Русия и възхода на Национализма
От началото на войната в Украйна, Пригожин обвинява висшето руско военно ръководство, включително министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, в корупция и некадърност, които са водят до сериозни неуспехи на бойните полета в Украйна. Но Пригожин не е непременно критичен към руската армия като цяло. Всъщност той хвали някои командири, включително Сергей Суровикин, заместник-командир на силите, действащи в Украйна, и призова те да бъдат повишени на по-отговорни длъжности.
На 23 юни 2023 г. в канала Telegram на пресслужбата на Пригожин се появява половинчасов видеозапис, в който началникът на ЧВК „Вагнер“ отново критикува действията на ръководството на Министерството на отбраната. По-конкретно той заявява, че „истинската цел на войната с Украйна е желанието на министъра на отбраната Сергей Шойгу да получи званието маршал и втората звезда на Герой на Русия“, че „войната с Украйна е била необходима на олигарсите“ и че „военното ръководство мами Путин“. Скоро медиите съобщиха, че Пригожин е написал заявление до Следствения комитет срещу министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, като с 50 000 въоръжени бойци се отправя към Москва да иска от Путин справедливост.
По време на бунта на Пригожин е предложена сделка от беларуския президент Александър Лукашенко, с която се оттеглят обвиненията срещу Пригожин и му се осигурява безопасно пътуване до Беларус в замяна на оттеглянето на силите му, потушава непосредствената криза. Въпреки че бунта не е срещу Путин, а напротив търси неговата справедливост и въпреки че Пригожин отстъпва, това не може да заличи уронването на престижа на Путин. В държава построена на принципите на мафията, в която единственият закон е на силния, Путин е лишен от каквато и да е опция за реакция, въпреки че историята с Бунта на Пригожин има толкова романтични нотки и препратки към историята.
Бунта на Обречените в Япония и Пътя към WWII
На 26 февруари 1936 г. се състои един от най-сериозните опити за държавен преврат в съвременната история на Япония. Група млади офицери от Японската имперска армия на възраст от 20 до 30 години водени от своите надворници правят обречен бунт, не срещу Императора, а срещу старият ред, който не позволява на Япония да се модернизира. Този инцидент става известен като „Февруарско въстание“ и е считан за най-големият опит за държавен преврат в съвременната японска история. Въпреки че превратът е провален, той има дългосрочни последици за Япония и дори за световната история. Тяхната саможертва, до голяма степен трябва да се възприеме от Императора като демонстрация пред него на тяхната убеденост във възгледите им, за които те са готови да заплатят с живота си. Опит, който не успява, защото самият Император е продукт на старата феодална политическа система.
В началото на 20-ти век Япония е страна, която претърпява сериозни промени. След излизането от средновековието, Япония започва да се развива като модерна нация. Въпреки това, военната структура и политическата система продължават да бъдат основани на стари традиции и йерархични принципи. През 19-ти век Япония се открива за света и започва да установява контакти с други държави. Този процес на откриване и модернизация е силно повлиян от западните идеи и технологии. От друга страна, обществото и политическата система на Япония остават изключително консервативни.
През 30-те години, Япония се намира в период на икономическа криза, както и останалият свят. Голяма част от населението е засегнато от безработица и бедност. Същевременно, политическите партии и правителството не успяват да предложат ефективни решения на проблемите. Това води до увеличаване на социалното неравенство и неудовлетвореността в обществото. Младите националисти виждат тези проблеми като възможност да вземат властта и да променят състоянието на Япония. Те се обединяват около идеята за „Възраждане“ – масивна промяна в нацията. Те са против политическата корупция и капитализма и искат да възстановят традиционните ценности и влияние на императора. Въпреки амбициозните млади националисти, превратът се проваля. След атаките и убийствата, армията бързо възстановява реда и арестува участниците. Един от ключовите фактори за провала на преврата е решителността на император Хирохито, който е яростен, че хора, на които той има доверие, са убити или ранени. Императорът нарежда на армията да потуши въстанието и да накаже участниците. След провала на преврата, младите националисти са осъдени на смърт или тежки присъди след военен съд. Въпреки това, въздействието на преврата продължава да се усеща в Япония.
Февруарското въстание има дългосрочни последици за Япония. Вместо да доведе до промяна и реформи, то засилва влиянието на армията в политиката. Армията продължава да се намесва в политическите въпроси и да налага своите интереси. Това в крайна сметка води до влизането на Япония във Втората световна война и нарастващото напрежение с другите държави. Превратът пропуска възможността за преразглеждане на връзката между политиката и военната власт. Той е кръстопът в модерната японска история и оказа влияние върху събитията, които последват. Младите националисти се борят за промяна и възраждане на традиционните ценности, но техният опит е преодолян от силите на старата политическа феодална система. Последва второ самоубийство на радикалните военни – влизането във Втората Световна Война. Самоубийствен акт, който в действителност успява до голяма степен да доведе до справяне с традиционализма и феодализма в Япония и да ù позволи да съумее да адаптира всички силни страни на САЩ и Западна Европа.
Икона на Обречените Националисти
В Русия, радикалният национализъм има нова икона и това е лидерът на частната военна компания „Вагнер“. Дали армията ще съумее да тласне Русия в Световна Война? Надали, защото за разлика от Япония, в Русия тя е беззъба, като това го демонстрира и Министъра на Отбраната Шайгу, който след петъчно – съботния метеж в понеделник се появява на работното си място, на фронта, като порядъчен бюрократ.
Обществото в Русия, демонстрира тотален фалит. Фрагментираност на реакциите и липса на каквито и да е опозиционни сили. Метежниците от „Вагнер“, за разлика от Турция (където хората се изправиха срещу военните, опитали се да свалят Ердоган), в Русия бяха посрещани като герои от жителите на Ростов, но в същото време докато тълпи се блъскаха за селфита с маскираните наемници, други ги критикуваха, че трябва да са на фронта защото Русия има нужда от тях. И това се случва в град който бе взет като заложник от „Вагнер“. След този обществен краш-тест, Путин може да бъде на 100% спокоен, че този режим има дълго бъдеще, поне колкото Съветския режим. С малката разлика, че за разлика от тогава, на чело на страната са изключително прагматични, безскрупулни и лишен от каквито и да е морални и идеологически подбуди елити, криещ се зад най-смъртоносната идеология – ултра национализма. Подробност, която чертае много тъмни дни за Европа и за Света.
Евгени Пригожин определено не е Робин Худ, образ какъвто се опитваше да му създадат, той е отговорен за смъртта на десетки хиляди в Украйна, Сирия и Африка. Но въпреки всичко със сигурност остава най-харизматичната фигура в днешна Русия, човек тръгнал от дъното и продължаваш да говори на езика на милионите обикновени руснаци, тънещи в мизерия благодарение на един самозабравил се елит. Определено ако има фигура в новата Руска история, събирателен образ на живота на обикновения руски човек с неговите перипетии, компромиси, успехи и стремежи, то това е Евгени Пригожин.
Автор: Илиян Кузманов
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка.