Сахел, простиращ се от Сенегал до Судан, е важен район в Африка, е изправен пред множество предизвикателства и има значителни последици за континента и световната общност. Географското положение, климатът и социално-политическата динамика на региона го правят сложен и изпълнен с предизвикателства. Регионът на Сахел е полусуха зона, която се характеризира с близостта си до пустинята Сахара на север и саваната на юг. Разположението му го прави уязвим към последиците от изменението на климата, като екстремни метеорологични явления, суши и опустяване. Тези екологични предизвикателства имат далечни последици за населението на Сахел и за света.
Политическата нестабилност и въоръжените конфликти измъчват много страни в региона на Сахел, като възпрепятстват тяхното развитие и изострят съществуващите предизвикателства. Наследството от колониалните граници и слабите управленски структури допринасят за разрастването на въоръжените бунтове и въстания. Страни като Мали и Нигер преживяват продължителни конфликти, при които въоръжени групировки се борят за контрол над ресурсите и оспорват правителствената власт. Произтичащото от това насилие и разселването на населението допълнително натоварват и без това крехките социални и икономически системи. Регионът на Сахел се бори с хуманитарна криза, изострена от цикъла на повтарящи се хранителни кризи. Уязвимостта на региона от суши, ненадеждни валежи и деградация на земята води до чести периоди на продоволствена несигурност. Милиони хора в Сахел са изправени пред хроничен глад и разселване поради конфликти и природни бедствия. Организацията на обединените нации и хуманитарни организации работят за предоставяне на помощ, но мащабът на кризата изисква постоянни усилия и дългосрочни решения. Изменението на климата представлява значителна заплаха за региона, като обостря съществуващите екологични предизвикателства и засилва уязвимостта на общностите. В региона се наблюдават повишаване на температурите, промяна в режима на валежите и зачестяване на екстремните метеорологични явления, които имат тежки последици за селското стопанство, водните ресурси и екосистемите. Настъпването на пустинята и деградацията на земята се ускоряват, което води до намаляване на производителността и загуба на средства за препитание за много общности. Нарастването на населението и демографските предизвикателства представляват сериозни предизвикателства за Сахел, като бързото увеличаване на населението е съчетано с ограничен достъп до услуги в областта на репродуктивното здраве и образованието. Липсата на средства за семейно планиране и високите нива на раждаемост допринасят за увеличаване на натиска върху вече натоварените ресурси. Растежът на броя на младото население представлява както възможност, така и предизвикателство за региона. Средата е благоприятна за развитие на тероризъм и насилствен екстремизъм в региона. Въоръжени групировки като „Боко Харам“ и различни фракции, свързани с „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, се възползват от политическата нестабилност, слабото управление и социално-икономическите оплаквания в региона, за да се утвърдят.
В заключение, значението на региона Сахел за Африка и световната общност не може да бъде надценено. Чрез преодоляване на основните причини за нестабилност, инвестиране в устойчиво развитие и насърчаване на регионалното сътрудничество Сахел може да преодолее предизвикателствата и да допринесе за по-проспериращо и сигурно бъдеще за своите граждани и за световната общност.
Основни Предизвикателства
Нигер: Ключов съюзник на САЩ в Африка
Държава без излаз на море и е една от най-слабо развитите страни в света, но със стратегическото си местоположение и ангажимента си към демократичното управление, превръщат Нигер във важен партньор на САЩ в усилията им за борба с тероризма и справянето с предизвикателствата пред сигурността и насърчаването на стабилността и икономическото развитие. Военното сътрудничество между САЩ и Нигер нараства значително през последните години, като САЩ са разполага около 1100 военнослужещи в Нигер, които оперират от две военни бази в страната. Тези бази служат като стартови площадки за мисии за наблюдение и разузнаване, както и като съоръжения за обучение на нигерийските и регионалните сили. Освен това САЩ са предоставят на Нигер значителна военна помощ, включително оборудване, програми за обучение и разузнавателна подкрепа.
Нигер се откроява в региона като успешен пример за демокрация, поддържайки стабилно демократично управление, въпреки че е изправен пред множество предизвикателства, включително бедност, суша и джихадистки бунтове. Мирното предаване на властта от президента Махамаду Исуфу на президента Мохамед Базум през 2021 г. показа ангажираността на Нигер към демократичните принципи и върховенството на закона. Западните съюзници, особено САЩ и Франция, дават висока оценка на демократичния напредък на Нигер и си партнират със страната по различни инициативи. САЩ са предоставят значителна помощ в области като продоволствена сигурност, борба с тероризма, управление, здравеопазване и образование.
Въпреки това Нигер продължава да се сблъсква със солидни предизвикателства, които застрашават неговата стабилност и развитие. Преобладаващата крайна бедност, честите засушавания и джихадистките бунтове поставят огромни пречки пред напредъка. Неотдавнашните политически събития, включително опитът за преврат срещу президента Мохамед Базум, пораждат опасения относно демократичната траектория на страната и потенциалното въздействие върху отношенията ѝ със западните съюзници. Изходът от тези събития ще има последици за отношенията между САЩ и Нигер и за по-широкия пейзаж на сигурността в региона на Сахел.
В заключение, ролята на Нигер като ключов съюзник на САЩ в Африка не може да бъде надценена, тъй като страната демонстрира своя ангажимент към демократичното управление и регионалната стабилност. Военното сътрудничество, предоставянето на помощ и дипломатическият ангажимент на САЩ с Нигер подчертават стратегическото значение на това партньорство. Администрацията на Байдън подчертава значението на демократичното управление и зачитането на върховенството на закона в партньорствата си с африканските държави. САЩ ще продължат да се ангажират с Нигер, за да се справят със заплахите за сигурността, да насърчават икономическото развитие и да укрепват демократичните институции.
Добив на уран в Нигер
Нигер, седмият по големина производител на уран в света, играе ключова роля на световния пазар на уран. Запасите на уран в страната остават значителни и привличат вниманието и инвестициите на международната общност. Дейностите по добив на уран в страната се съсредоточават основно около два основни обекта: минните обекти Arlit и мината Akouta. Добивните участъци Arlit се управляват от Somair, съвместно предприятие между френската държавна компания Orano и нигерската държавна компания Sopamin. Мината Akouta, която се намира югозападно от Arlit, е известна с подземния си добив от 1978 г. насам. Orano притежава значителен дял от 63,52 % в находището Imouraren, което е едно от най-големите находища на уран в света.
Зависимостта на Франция от нигерийския уран е немалка, тъй като европейската държавна енергийна компания EDF се нуждае средно от около 8000 тона природен уран годишно. Нигер се превръща в значим доставчик, осигурявайки 20 % от вноса на уран във Франция през последните години. Неотдавнашният военен преврат в Нигер поражда опасения относно стабилността на урановата индустрия в страната и потенциалното му въздействие върху световните цени. Пазарните анализатори очакват потенциално покачване на цените на урана през следващите седмици поради затегнатия баланс между предлагането и търсенето на пазара, съчетан с нарастващото търсене и 40% увеличение на спот цените от началото на годината. Френската компания за ядрени горива Orano експлоатираща уранови мини в Нигер, изрази ангажимента си да продължи добива въпреки политическата нестабилност. Агенцията за ядрена енергия на Европейския съюз, Евратом, заявява, че няма непосредствен риск за производството на ядрена енергия в Европа. Възможно е обаче да има потенциални финансови последици за Нигер, ако бъде засегнат износът му за Франция и целия Европейски съюз.
Бъдещите перспективи за урановата промишленост на Нигер остават несигурни поради продължаващата политическа нестабилност. Резултатът от военния преврат и неговото въздействие върху управлението на страната вероятно ще определят траекторията на урановия сектор. Възобновяването на дейността на мината Imouraren и потенциалното проучване на нови обекти ще зависят до голяма степен от политическата стабилност и благоприятните пазарни условия. Тъй като световното търсене на уран продължава да нараства, урановите резерви на Нигер ще останат ценен актив и ще привличат международното внимание както на утвърдени, така и на нововъзникващи участници в урановата индустрия.
Политическата нестабилност може да има значителни последици за икономическото развитие и растеж на дадена страна и Нигер не прави изключение. През последните години тя се позиционира като значителен производител и износител на петрол, като CNPC управлява проекти в рифовия басейн Агадем. Въпреки скромните си нива на производство Нигер има амбициозни планове да се превърне в основен производител и износител на петрол в региона. Очаква се експортният тръбопровод Нигер-Бенин, който ще има капацитет от 110 000 барела дневно, да промени петролната индустрия и да превърне страната в значим регионален играч.
Неотдавнашният военен преврат в Нигер създава страхове за бъдещето на петролната индустрия на страната. Анализаторите предполагат, че продължаващите политически сътресения може да не повлияят значително на завършването на експортния тръбопровод Нигер-Бенин в краткосрочен план, но въпреки това ситуацията се развива и е важно да се следят отблизо всички потенциални прекъсвания.
Петролната индустрия на Нигер
Петролната индустрия на Нигер е преживяла политически сътресения в миналото, като последният преврат бе през 2010 г. Анализаторите предупреждават, че подобен сценарий може да се развие и в Нигер, особено ако преходните власти се ориентират към авторитаризъм и установят по-тесни връзки с Русия. Регистрираната в Лондон Savannah Energy, единствената западна петролна компания в Нигер, планира да започне търговски добив на петрол през следващата година в своята разработка R3 East. Успехът и бъдещите операции на компании като Savannah Energy могат да бъдат изложени на риск, ако политическата среда стане по-враждебна към чуждестранните петролни компании.
Военният преврат повдига въпроси относно способността на Нигер да поддържа тези партньорства и усилията си за увеличаване на производството и износа на петрол. Нестабилността може да подкопае регионалното влияние и ролята на страната в борбата с тероризма. Освен това превратът би могъл да създаде вакуум в сигурността, който да позволи на терористичните организации да разширят дейността си в крайбрежната част на Западна Африка, което може да засегне нововъзникващите производители на петрол в региона, като Гана и Кот д’Ивоар. Успехът на петролната индустрия на Нигер е от решаващо значение за икономическото развитие и диверсификацията на страната. Приходите от петрол могат да допринесат значително за държавните приходи, развитието на инфраструктурата и намаляването на бедността. Политическата нестабилност обаче може да наруши инвестициите и да попречи на икономическия растеж. Несигурността, свързана с политическата ситуация в Нигер, може да обезкуражи преките чуждестранни инвестиции в петролния сектор и да попречи на икономическия напредък на страната.
Стремежът на Нигер да се превърне в значителен производител и износител на петрол е изправен пред критично изпитание след неотдавнашния военен преврат. Дългосрочните последици от политическата нестабилност върху петролната индустрия на страната и нейното регионално влияние са несигурни, а петролните компании, работещи в Нигер, могат да се сблъскат с предизвикателства, ако политическата среда стане по-враждебна към чуждестранните инвестиции.
Транссахарският газопровод: Промяна на играта за доставка на газ за Европа
Алжир, Нигер и Нигерия съживиха Транссахарския газопровод – дългоочакван проект, чиято стойност се оценява на около 13 млрд. долара. Тръбопроводът, който се простира на около 4128 км и може да транспортира до 30 млрд. куб. м газ годишно от Африка до Европа, има потенциала да осигури на Европа диверсифицирани доставки на природен газ и да предостави на няколко африкански държави достъп до този ценен енергиен източник.
Газопроводът представлява възможност за Европа да намали зависимостта си от руския газ, тъй като диверсификацията на източниците на газ е от ключово значение за повишаване на енергийната сигурност и стабилност в региона. Освен това газопроводът може да донесе икономически просперитет на участващите африкански държави, тъй като Алжир, Нигерия и Нигер притежават огромни запаси от газ. Износът на ресурсите им към Европа ще даде значителен тласък на икономиките им, ще създаде работни места, ще стимулира развитието на инфраструктурата и ще привлече чуждестранни инвестиции.
Въпреки това пред реализацията на този амбициозен проект стоят редица предизвикателства. Политическата нестабилност в участващите страни, особено в Нигер след неотдавнашния държавен преврат, представлява потенциална пречка. Министрите на енергетиката на Алжир, Нигерия и Нигер се споразумяха да ускорят работата по газопровода, като се стремят да го завършат възможно най-бързо. За да се постигне по-нататъшен напредък по проекта, министрите на енергетиката се събраха в Алжир в края на юли, за да утвърдят предложенията, представени от работната група. Това означава ангажимент от страна на участващите държави да продължат напред и да преодолеят всички пречки по пътя към реализацията на транссахарския газопровод.
В заключение, Транссахарският газопровод е обещаващо решение за Европа, която се стреми да се откаже от руския газ и да си осигури по-стабилно енергийно бъдеще.
Системни и Вторични Предизвикателства
Корупция и Системен провал
През последните години Нигер, една от най-бедните страни в света, е преследвана от твърдения за широко разпространена корупция и лошо управление на публични средства. Изтекъл в публичното пространство доклад за правителствен одит разкрива шокиращи разкрития за злоупотреби с над 100 млн. долара от международни оръжейни сделки в периода 2011-2019 г. Скандалът поражда сериозни опасения относно прозрачността и почтеността на процесите на възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната в Нигер.
Корупцията в Нигер може да се отдаде отчасти на политически и културни фактори. Неефективното правоприлагане и слабото управление са създали среда, благоприятстваща корупционните практики. Демократично управляваните държави обикновено имат по-ниски нива на корупция, което подчертава значението на отговорните институции. Корупцията е по-разпространена в страни с ниски доходи като Нигер, където социално-икономическите предизвикателства засилват изкушението за корупционни дейности.
Доходът на глава от населението в Нигер е едва 610 долара годишно, което е доста под средното за света. Дълбоката бедност и ниските разходи за живот в страната показват мащаба на социално-икономическите проблеми, пред които е изправена. Тези фактори допринасят за уязвимостта на нигерските институции и ги правят по-податливи на корупция.
Въздействието върху помощта за развитие и хуманитарната помощ е значително, тъй като Нигер получава солидна помощ за развитие и хуманитарна помощ от западните държави, включително от САЩ и Франция. Въпреки това лошото управление на публични средства и предполагаемата корупция при сделките с оръжие пораждат сериозни опасения относно въздействието върху усилията за развитие. Пренасочените средства, предназначени за важни сектори като здравеопазване, образование и инфраструктура, възпрепятстват напредъка на страната.
Пренасочването на средства, предназначени за обществени поръчки в областта на отбраната, имат преки последици за сигурността на Нигер и способността и да се бори с постоянната заплаха от тероризъм. Липсата на подходящо оборудване, обучение и ресурси за въоръжените сили излага на риск живота на нигерийските войници и подкопава ефективността на усилията за борба с бунтовниците.
Разкритията в одитния доклад предизвикаха ожесточена политическа битка в Нигер, особено в навечерието на президентските и парламентарните избори. Опозиционните политици използват скандала, за да отслабят управляващата партия и нейния кандидат Мохамед Базум. Избухват обществени протести и стачки с искания за справедливост, възстановяване на загубените средства и цялостни реформи за предотвратяване на бъдеща корупция. Корупционният скандал в Нигер разкрива дълбоко вкоренените предизвикателства, пред които е изправена страната в борбата с корупцията и лошото управление на публични средства. Необходими са спешни и всеобхватни реформи за засилване на надзора, прозрачността и отчетността в управлението. Само чрез постоянни усилия Нигер може да преодолее бича на корупцията и да проправи пътя си към едно по-проспериращо и справедливо бъдеще.
Политическата нестабилност от години измъчва няколко държави в региона на Сахел, като в Мали и Буркина Фасо наскоро бяха извършени преврати, които допълнително увеличават съществуващата нестабилност и несигурност. Пропускливите граници на Сахел и наличието на въоръжени групи и бунтовници създават благоприятна среда за насилие и конфликти.
Организацията на обединените нации играе решаваща роля за справяне с несигурността и насърчаване на стабилността в Сахел чрез своите мироопазващи мисии и партньорства с регионални организации. Усилията, като например посредничество за сключване на споразумения между засегнатите държави, подкрепа за мироопазващи операции и борба с трафика на наркотици и тероризма, са от съществено значение за смекчаване на предизвикателствата пред сигурността в региона.
Хуманитарна и екологична криза
Регионът на Сахел отдавна е измъчван от продоволствени кризи, като милиони хора са изложени на риск от глад. През 2012 г. голямата продоволствена криза застрашава живота на до 18 милиона души. Понастоящем над 11 милиона души са изправени пред сериозна несигурност, а 1,4 милиона деца са изложени на риск от недохранване. Повтарящите се засушавания и ограничения достъп до ресурси допринасят за постоянното състояние на продоволствена несигурност в региона. Хуманитарните организации алармират за недостатъчния капацитет за реагиране на нарастващата криза.
Организацията на обединените нации, чрез агенции като Световната продоволствена програма (СПП) и Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), играе жизненоважна роля за справяне с продоволствената криза в Сахел. Световната продоволствена програма предоставя хранителни помощи и програми за хранене на милиони хора през постния сезон, докато ФАО подпомага производството на храни извън сезона, опазването на почвата и водата, както и контрола и наблюдението на пустинните скакалци. Тези усилия имат за цел да намалят глада и да насърчат продоволствената сигурност в региона.
Районът на Сахел е особено уязвим от въздействието на изменението на климата, което се изразява в повишаване на температурите, непостоянни валежи и увеличаване на честотата на природните бедствия, като опустиняване, суши, наводнения и повишаване на морското равнище. Над 80 % от земята в Сахел е деградирала, което води до намаляване на водните ресурси и земеделските добиви. Изменението на климата допълнително засилва предизвикателствата, пред които е изправено населението, като изостря проблемите с бедността и продоволствената сигурност. За да се справи с екологичната криза в Сахел, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) подчертава необходимостта от регионално сътрудничество и инвестиции в мерките за адаптиране. Увеличаването на инвестициите в адаптация, прилагането на устойчиви практики за управление на земите и намаляването на емисиите от обезлесяване и намаляването на горите са решаващи стъпки за осигуряване на по-устойчиво бъдеще за Сахел. Взаимодействието между изменението на климата, средствата за препитание и конфликтите в региона на Сахел е сложно, като повишаването на температурите, сушите и други предпоставки, свързани с климата, засягат наличието на вода и селскостопанската производителност.
Мали е ясна илюстрация на сложната връзка между изменението на климата, поминъка и конфликтите в Сахел. Страната е сериозно засегната от изменението на климата, като се сблъсква с повишаване на температурите и различни форми на насилие. Бунтове, общностно насилие, джихадистки бунтове и военни преврати – всичко това допринася за нестабилността и несигурността в Мали. Изменението на климата, намаляващите средствата за препитание и ресурси, изострят цикъла на насилие.
Повишаването на температурата в Мали и други държави от региона е значително, като експертите прогнозират по-чести и по-интензивни природни бедствия. Опустиняването, засушаването и други предизвикателства, свързани с климата, застрашават ключови природни ресурси, като засягат наличието на вода и селскостопанската производителност. Силната зависимост на Сахел от природните ресурси го прави особено уязвим към неблагоприятните въздействия на изменението на климата.
Етнически конфликти и социално-икономическо развитие в региона на Сахел
Етнически групи: хауса 56 %, джерма 22 %, фулани 8,5 %, туареги 8 %, бери бери (канури) 4,3 %; араби, тубу и гурманче 1,2 %, като 90% са без електричество
Регионът на Сахел в Африка е засегнат от етнически конфликти и социално-икономически предизвикателства, които поставят пречки пред развитието и мира. Продължаващите конфликти в Нигер и Нигерия довеждат до дълбоко вкоренени напрежения, спорове за земя, конкуренция за ресурси и политически съперничества. Пропускливите граници между двете държави засилват тези предизвикателства, като регионът на Тилабери се превръща в гореща точка на насилие и несигурност, като нападенията на джихадистки групировки като „Ислямска държава в Голяма Сахара“ (ИДГС) са насочени срещу силите за сигурност и местните общности. Неотдавнашните кланета в близост до границата между Мали и Нигер допълнително ескалират напрежението, което води до страхове за ответни убийства и насилие между общностите.
Продължаващите етнически конфликти в региона на Сахел имат опустошително въздействие върху социално-икономическото развитие, като възпрепятстват усилията за намаляване на бедността, подобряване на инфраструктурата и насърчаване на икономическия растеж. Както Нигер, така и Нигерия се нареждат сред най-бедните страни в света, с високи нива на бедност и ограничен достъп до основни услуги. Конфликтите нарушават селскостопанските дейности, разселват населението и подкопават търговията, като принуждават общностите, живеещи в засегнатите от конфликти райони, да се борят за достъп до основни ресурси и да се сблъскат с повишена несигурност.
Възникването на групи за саморазправа в отговор на джихадисткото насилие е тревожна динамика в конфликтите в Сахел. Тези групи могат непреднамерено да ескалират напрежението и да допринесат за по-нататъшно насилие, както се наблюдава в Мали и Буркина Фасо. В Нигер групите за саморазправа сред общността джерма са продиктувани от схващането им за участието на етническата група пеул в престъпни дейности и подкрепа за джихадистки групи. Това междуобщностно разделение отваря вратите за ответни нападения и нарушава социалното сближаване.
За да се постигне дългосрочен мир и стабилност в региона на Сахел, е от съществено значение да се преодолеят първопричините за конфликтите, като например спорове за земя, конкуренция за ресурси и политически съперничества, които подхранват напрежението между общностите. Правителствата в Нигер и Нигерия следва да отдадат приоритет на разрешаването на конфликтите и да насърчават диалога между различните етнически групи. Инвестициите в развитието на инфраструктурата, особено в засегнатите от конфликти райони, могат да създадат възможности за заетост и да намалят привлекателността на присъединяването към въоръжени групи. Укрепването на управлението, прозрачността и отчетността също са от решаващо значение за преодоляване на основните социално-икономически различия, които допринасят за конфликтите.
В региона на Сахел в Африка, включително Нигерия и Буркина Фасо, се наблюдава силно нарастване на насилието и преследването на християни. Ислямистките екстремистки групировки, включително Боко Харам и бойците на Ислямска държава, активизират дейността си, насочена срещу християните, и установат халифат в целия регион. В Нигерия Боко Харам и ИДИЛ извършват бомбени атентати, убийства, отвличания и палежи на училища, като мишена на нападенията им са християните. Буркина Фасо също е преживяла джихадистки нападения, довели до затваряне на църкви и разселване на християни. Насилието довежда до хуманитарна криза, като хиляди християни са принудени да напуснат домовете си и да търсят убежище другаде. Няколко фактора допринасят за нарастващото преследване на християните в региона на Сахел. Един от ключовите е възходът на ислямските екстремистки групи, които се стремят да създадат ислямска държава и да наложат строгото си тълкуване на законите на Шериата. Тези групи се възползват от политическата нестабилност, бедността и недоволството в общностите, за да набират членове и да изпълняват насилствените си планове. Несигурните граници на Сахел и слабото управление позволяват на тези групи да създават крепости и да действат сравнително безнаказано.
Друг фактор е взаимодействието между религията и етническата принадлежност в региона. В страни като Нигерия и Буркина Фасо ислямът се разглежда като неразделна част от националната идентичност, а преминаването от ислям към християнство се смята за предателство. Християните от мюсюлмански произход се сблъскват с враждебност от страна на своите семейства и общности, което води до социален остракизъм, отхвърляне и насилие. Преобладаващите културни и обществени норми допълнително утежняват предизвикателствата, пред които са изправени християните, като затрудняват свободното практикуване на вярата им. Засилващото се преследване на християните в региона на Сахел има тежки последици за свободата на религията и правата на човека. Правото на свобода на религията или убежденията е основно човешко право, залегнало в международното право. В региона на Сахел обаче това право се нарушава в широк мащаб, като християните са лишени от свободата да практикуват, изразяват или променят религията си. Преследването, с което се сблъскват, не се ограничава до нападения от страна на екстремистки групи, а включва и дискриминация в областта на заетостта, ограничен достъп до образование и здравеопазване и правни пречки пред регистрацията на църквата. Тежкото положение на християните в Сахел напомня колко е важно да се защитава религиозната свобода като универсално право за всички хора, независимо от тяхната вяра.
Променящият се пейзаж на превратите в Западна Африка
Неотдавнашната вълна от военни преврати в Западна Африка поражда опасения за бъдещето на демокрацията в региона. Историческият контекст на тези събития подчертава намаляването на броя на превратите от началото на 2000 г. насам, което демонстрира напредък към демократично управление. Появява се нов модел на преврати с по-млади и по-нископоставени лидери, които са по-малко насилствени. Народната подкрепа е значителен фактор за тези преврати, а някои граждани ги приветстват като възможност за промяна и нови избори.
Отслабването на регионалните органи, като Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и Африканския съюз (АС), също са поставени под въпрос за способността им да се справят с основните предизвикателства в управлението. Схващането, че регионалните органи се фокусират повече върху последиците, а не върху първопричините за тези кризи, води до загуба на доверие и пораждат опасения относно тяхната ефективност при осигуряването на демократично управление.
Чуждестранната намеса и променящите се съюзи също са важен аспект на неотдавнашните преврати в Западна Африка. Традиционните съюзи с бившите колониални сили се оспорват от нови участници, включително руски наемнически организации. Тази промяна в съюзите може да има последици за политическия пейзаж в региона и за перспективите за връщане към гражданско управление.
Предизвикателствата пред демократичната консолидация в Западна Африка включват липсата на информирано и активно участие, разделение на властите и отчетност, както и продължаващата несигурност и влошаващите се условия на живот. Бъдещето на демокрацията в Западна Африка зависи от няколко ключови фактора, сред които нивото на развитие на демократичните институции, професионализмът и отчетността на военните и наличието на широкообхватна елитна класа, която дава приоритет на интересите на хората пред користните цели.
В заключение, неотдавнашната вълна от преврати в Западна Африка означава промяна в политическата динамика на региона. За да си осигурят стабилно и демократично бъдеще, западноафриканските държави трябва да се справят с първопричините за дефицитите в управлението, да укрепят демократичните институции и да дадат приоритет на благосъстоянието на гражданите. Необходими са колективни и решителни действия, за да се преодолеят тези предизвикателства и да се изгради проспериращо и демократично бъдеще.
Русия: По-голяма заплаха от ИДИЛ
Неотдавнашният преврат в Нигер е част от по-широк модел на руско влияние в Африка, като Москва активно разширява своя политически, военен, религиозен и икономически отпечатък на юг от Сахара, предизвиквайки загриженост сред западните сили. Подкрепяни от Русия наемници на Вагнер са участвали в различни африкански държави, включително Мали, Централноафриканската република (ЦАР), Либия и Мозамбик. Като Русия стига дори до там, да претендира че Африка е част от Руският Свят, след като Руската Православна Църква измества Константинополската Православна Църква на Африканския континент. Но въпреки всичко, засега основните притеснения на Европа и Запада са относно икономическите последици от конфликта с Русия в Африка.
Неотдавнашният преврат в Нигер, повдига въпроси относно стабилността на доставките на уран в Европа, които са от решаващо значение за захранването на европейските атомни електроцентрали. Тъй като Европа се стреми да намали зависимостта си от руския нефт и газ, ядрената енергия се очертава като жизнеспособна алтернатива, особено за страни като Франция, която получава една четвърт от енергията си от този източник. Франция разчита в голяма степен на внос на уран от различни източници, а през 2020 г. 30% от вноса на уран във Франция е бил директно от Русия или от страни в нейната сфера на влияние. Нигер, на който се падат 5% от световното производство на уран, изнася своя уран изключително за Франция.
Превратът в Нигер потенциално води до по-тесни връзки между новия военен режим и Русия, което увеличава зависимостта на Франция от руски и съюзнически източници на уран. Тази зависимост може да бъде използвана от Кремъл за нарушаване на енергийните доставки в Европа, което да доведе до потенциална криза. Сайен Гохил, анализатор във Fitch Solutions, предупреждава за риска Нигер да се откаже от зависимостта си от Франция и САЩ и вместо това да се обърне към Русия, което би имало далечни последици за ядрената енергетика в ЕС, тъй като в момента блокът получава една четвърт от енергията си от този източник.
Друга област, която буди безпокойство, е Транссахарският газопровод – проект, предназначен за пренос на природен газ от Нигерия през Нигер до Европа. След като бъде завършен, газопроводът се очаква да доставя около 30 милиарда кубически метра газ годишно в Европа, като по този начин ще диверсифицира доставките на газ на континента от Русия. Неотдавнашният преврат в Нигер обаче повдига въпроса за възможността за руска намеса в проекта. Русия, известна с напористите си действия в Африка, може да се опита да установи тесни връзки с новия военен режим и потенциално да възпрепятства напредъка на газопровода. Въпреки че Путин може да не разполага с икономически средства, за да блокира изцяло газопровода, политическите сътресения в Нигер предоставят възможност на Русия да използва своето влияние. През последните няколко години сме свидетели на няколко преврата в Западна и Централна Африка, от които Русия се възползва, за да прокара интересите си за сметка на западните сили. Мали и Буркина Фасо са под руско влияние след подобни преврати, което води до евакуация на френските войски от тези страни.
Търсенето на енергийни алтернативи от страна на Европа, особено на ядрена енергия, подчертава уязвимостта на тази енергийна стратегия. Европейските лидери си поставят за цел да прекратят зависимостта си от руски нефт и газ „доста преди 2030 г.“, което предоставя възможност на африканските държави да се включат като надеждна алтернатива. Нигерия, Ангола, Либия и Алжир, с техните богати запаси от нефт и газ, биха могли да запълнят празнината, оставена от намаления руски внос.
Разбиране на ролята на Вагнер в Африка
„Вагнер“ привлича вниманието към операциите си в африканските държави, което предизвика въпроси за техните мотиви и последиците за страните, с които си сътрудничи. Резултатите на групировката в конфликтни зони добавят допълнителен слой сложност към процеса на вземане на решения от лидерите на Нигер. Въпреки че външните партньорства могат да предложат краткосрочни ползи, трябва да се вземат предвид дългосрочните последици, за да се гарантира запазването на националната автономия и стабилност.
След неотдавнашния преврат в Нигер изпълняващата длъжността заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд отправи предупредителна нота към лидерите на военната хунта, като ги призова внимателно да обмислят рисковете, свързани със сътрудничеството с руските наемници от групата „Вагнер“. Тази статия разглежда сложността на дипломатическите решения и решенията в областта на сигурността, вземани от държавите в региона, и изследва потенциалните последици от сътрудничеството с частни военни компании като „Вагнер“. Като разглеждаме прозренията, предоставени от Нюланд, се стремим да хвърлим светлина върху деликатния баланс, пред който са изправени нигерийските лидери на преврат, докато се ориентират в регионалната динамика и същевременно защитават националните интереси.
По време на посещението си в Нигер Нюланд подчерта рисковете за националния суверенитет при сътрудничество с организации като „Вагнер“. Нейните разговори с лидерите на преврата имаха за цел да насърчат възстановяването на конституционния ред и да възпрат всякакви съюзи, които могат да компрометират интересите на Нигер. Прозренията на Нюланд подчертават значението на вземането на информирани решения, които отчитат както непосредствените ползи, така и дългосрочните последици, което де факто означава на езика на дипломацията, че „Вагнер“ са по голяма опасност за мира в Африка от Ал Кайда и ИДИЛ.
Регионът на Сахел, включващ страни като Буркина Фасо, Мали, Нигер, Сенегал, Чад и Мавритания, понастоящем е изправен пред многостранна криза. Тази криза, характеризираща се с икономически, хуманитарни и климатични предизвикателства, привлича вниманието на световните сили, включително и на Русия. В стремежа си да разшири влиянието си и да противодейства на разпадането на отношенията със Запада, Русия активно участва в необявена война в Сахел, като използва дезинформацията като основно оръжие. Чрез усъвършенствани кампании за дезинформация Русия цели да дискредитира либералната демокрация и да легитимира собствения си модел като алтернатива за справяне със заплахите за сигурността в региона.
Използване на политическите кризи и кризите в областта на сигурността от страна на Русия
Русия се възползва от продължаващите политически кризи и кризи в областта на сигурността в Сахел, за да прокарва собствените си интереси. Руската стратегия включва преди всичко култивиране на отношения с политически и военни лидери, предлагайки необвързващи партньорства в областта на сигурността. Едновременно с това Русия подхранва напрежението между местното население и неговите дългогодишни международни партньори, включително Франция. Тази стратегия се изпълнява чрез сложни кампании за дезинформация, разпространявани чрез социалните мрежи, медиите и целенасочено ангажиране на политическите фигури и гражданското общество.
За да осъществи програмата си в Сахел, Русия разчита на услугите на групата „Вагнер“ – паравоенна организация, тясно свързана с Кремъл. Наемници на „Вагнер“ са разположени в страни като Мали и Централноафриканската република. Ефективността им в борбата с джихадистките групировки и подобряването на сигурността обаче бе поставена под въпрос, тъй като те не успяха да осигурят устойчиво решение на конфликта. Въпреки недостатъците им, Русия използва кампании за дезинформация, за да създаде проруски и антифренски настроения, използвайки недоволството и сеейки раздори сред местното население.
Руската машина за дезинформация използва редица тактики за постигане на целите си. Фалшиви видеоклипове, манипулирани изображения и разпространение на фалшиви разкази се разпространяват чрез платформите на социалните медии, като са насочени както към населението като цяло, така и към политическия елит. Един забележителен пример е разпространението на фалшив видеоклип, изобразяващ масов гроб, за който се твърди, че е оставен от френската армия в Мали. Тази дезинформационна кампания има за цел да дискредитира Франция и да легитимира присъствието на Русия в региона. Въпреки че френската армия опроверга видеоклипа, той придоби популярност благодарение на съгласуваните усилия на подкрепяни от Русия фалшиви акаунти. Разпространението на руските кампании за дезинформация в Сахел застрашава стабилността и просперитета в региона. Подкопавайки доверието в западните партньори и популяризирайки алтернативен разказ, Русия се стреми да се позиционира като надежден съюзник и да дестабилизира отношенията между страните от Сахел и техните традиционни международни партньори. Това манипулиране на общественото мнение може да доведе до достойни за съжаление ситуации, включително линчуване или насочване към отделни лица въз основа на невярна информация. Освен това фокусът върху дезинформацията отклонява вниманието от преодоляването на първопричините за конфликта, като възпрепятства усилията за постигане на траен мир и сигурност. Въпреки амбициите и партньорствата на Русия с държавите от Сахел, нейните интервенции се оказват неефективни за справяне със заплахите за сигурността в региона. Наемниците на „Вагнер“, разположени в рамките на руския ангажимент, демонстрират липса на способности да се противопоставят на джихадистките групировки. Разполагането на наемниците на „Вагнер“ в Мали от декември 2021 г. насам съвпадна с рязкото нарастване на насилието, което превърна тази година в най-смъртоносната криза в Сахел. Съобщенията за нарушения на правата на човека, извънсъдебни убийства и влошаване на условията за сигурност допълнително подкопават доверието в руското участие.
Руският президент Владимир Путин се възползва от антиколониалните настроения и оплаквания в Сахел, за да укрепи влиянието на Русия. Като разпалва пламъците на недоволство сред по-младите поколения и използва възприеманата липса на подкрепа от страна на западните държави, Русия се стреми да се позиционира като антиколониална алтернатива. Шампионите на африканските социални медии играят важна роля в разпространяването на руското послание, като засилват антифренските настроения и популяризират проруските разкази. Реториката на Путин представя Русия като защитник на африканската независимост и противовес на западните сили, което допълнително подхранва напрежението.
Френското правителство, признавайки заплахата, която представляват руските кампании за дезинформация в Сахел, предприе стъпки за противодействие на това влияние. В рамките на френското външно министерство е създадено звено за медиен мониторинг, което следи и разкрива руските мрежи за дезинформация. В сътрудничество с други агенции звеното картографира акаунти и платформи, разпространяващи антифренско съдържание, като хвърля светлина върху тактиките на Русия и повишава осведомеността на страните от Сахел и техните партньори. Франция има за цел да популяризира точната информация и да противодейства на наративите, разпространявани от руските кампании за дезинформация.
Тъй като регионът на Сахел се бори със сложна криза, влиянието на руската пропагандна машина добавя още едно ниво на сложност. Кампаниите за дезинформация, целящи дискредитиране на западните партньори и популяризиране на руските разкази, застрашават стабилността и възпрепятстват усилията за преодоляване на първопричините за кризата. От съществено значение е държавите от Сахел, техните партньори и международната общност да запазят бдителност, да противодействат на дезинформацията и да дадат приоритет на устойчиви решения, които да отговорят на многостранните предизвикателства, пред които е изправен регионът. Чрез популяризиране на точна информация, насърчаване на партньорства, основани на доверие, и решаване на основните проблеми Сахел може да начертае път към стабилност и просперитет.
Преодоляване Препятствията в Африка
През последните години на африканския континент се наблюдава рязко увеличение на военните преврати, което представлява сериозна заплаха за демокрацията и стабилността. За да се противодейства на тези преврати, африканските гласове подчертават значението на увеличаването на чуждестранните инвестиции, основани на върховенството на закона, като мощен про-демократичен инструмент. Съединените щати и техните партньори могат да използват този мултиплициращ ефект в подкрепа на демокрацията, като работят с африканските про-демократични групи за създаване на благоприятна среда, която да привлича инвестиции. Това включва укрепване на върховенството на закона, създаване на стабилни регулаторни рамки, намаляване на корупцията, осигуряване на правна защита за инвеститорите и защита на правата на гражданите.
Ерозията на демокрацията в Африка се подхранва от токсична комбинация от отчаяние на младите хора и неефективно управление. Нестабилните държави често се борят да осигурят възможности за образование и заетост на младото си население, което води до липса на надежда и повишена уязвимост към екстремистки идеологии. Липсата на работни места и икономически възможности пораждат отчаяние, особено сред африканската младеж. Липсата на зачитане на върховенството на закона създава среда за системни нарушения на правата на човека, което допълнително подкопава легитимността на правителството.
Африканските лидери призоваха за увеличаване на търговията и инвестициите на Африка със Съединените щати и други държави, като подчертават необходимостта от промяна в разказа. Като водят про-демократични усилия, които насърчават инвестициите и върховенството на закона, Съединените щати и техните съюзници могат да подкрепят демократизацията и реформираното управление като инструменти, съобразени с амбициите на африканците, а не като износ от чуждестранни субекти.
Преходите след преврат са дългосрочна игра, която изисква използването на традиционни инструменти и приоритизиране на ключови области като укрепване на върховенството на закона, насърчаване на демократичните ценности и осигуряване на приобщаващо управление. Федералното министерство на външните работи на Германия възложи проект в Нигер от 2012 до 2014 г. за укрепване на правната и съдебната система в Нигер чрез обучение, достъп до правосъдие и други правни и организационни реформи. Като цяло противодействието на превратите в Африка изисква цялостен подход, който насърчава върховенството на закона, демокрацията и либерализма. Решаването на проблема с отчаянието на младите хора и неефективното управление е от съществено значение за предотвратяването на появата на екстремистки идеологии и насърчаването на демократичните ценности.
Борба с дезинформацията в Африка: Опазване на демокрацията и противодействие на операциите за оказване на влияние
Дезинформацията в Африка представлява значителна заплаха за демокрациите по света, особено в Африка, където политически субекти като Русия и частната армия на Вагнер участват в разпространението на дезинформация. Кампаниите за дезинформация често имат за цел да засилят недоволството, да се възползват от разделението и да създадат фалшива равнопоставеност между демократичните и недемократичните политически актьори. Групата „Вагнер“, частна военна компания, ръководена от руския олигарх Евгений Пригожин, изнася кампании за дезинформация във всяка африканска държава, в която оперира.
Разпространението на дезинформация в Африка има значителни последици за мира и сигурността, тъй като фалшивата информация доведе до изблици на насилие по религиозен и етнически признак в страни като Нигерия, Мали и Буркина Фасо. Въоръжени недържавни субекти, като например провинцията на „Ислямска държава в Западна Африка“ и свързаните с „Ал Кайда“, се възползват от екосистемата на дезинформацията, за да набират и организират хора, подкопавайки усилията за противодействие на екстремизма и поддържане на стабилността. Кампаниите за дезинформация представляват заплаха и за изборните процеси, като политическите субекти използват фалшиви новини и дезинформация, за да манипулират поведението на избирателите и да потискат избирателната активност.
За да се води ефективна борба с дезинформацията, трябва да се положат усилия за повишаване на медийната грамотност на гражданите, да се включат инициативи за проверка на фактите в училищните програми и да се укрепят независимите медии и организациите на гражданското общество. Следва да се оказва подкрепа на местните медийни организации и групи на гражданското общество чрез инициативи за изграждане на капацитет, възможности за финансиране и правна защита.
Международното сътрудничество и партньорствата са от съществено значение за борбата с дезинформацията в Африка. Африканският съюз и Европейският съюз могат да си сътрудничат за споделяне на най-добри практики, обмен на информация и разработване на съвместни стратегии за борба с дезинформацията. Платформите за социални медии следва да работят в тясно сътрудничество с правителствени агенции и междуправителствени организации, за да регулират и смекчат разпространението на дезинформация в своите платформи. Законодателните реформи и политическите интервенции са от решаващо значение за борбата с дезинформацията в Африка. От съществено значение е обаче да се намери баланс между справянето с дезинформацията и спазването на свободата на изразяване. Като насърчават благоприятна среда за независимите медии и гражданското общество, правителствата могат да допринесат за борбата с дезинформацията, като същевременно защитават демократичните принципи.
Борбата срещу дезинформацията в Африка е сложно и развиващо се начинание, което изисква многостранен подход и устойчив ангажимент. Укрепването на медийната грамотност, подпомагането на инициативи за проверка на фактите и насърчаването на независимите медии и гражданското общество могат да насърчат изграждането на по-информирано и устойчиво общество. Международното сътрудничество, партньорствата, законодателните реформи и политическите интервенции са от съществено значение за ефективната борба с дезинформацията и опазването на демокрацията в Африка. Тъй като дезинформацията продължава да се развива и разпространява, от решаващо значение е да останем бдителни и адаптивни в усилията си да противодействаме на тази заплаха и да защитаваме демократичните ценности.
Ролята на Организацията на обединените нации в бъдещото мироопазване
Организацията на обединените нации (ООН) е в челните редици на мироопазващите операции в Африка още от първите дни на деколонизацията. Организацията е активно ангажирана в Африка от 60-те години на миналия век, като оказва подкрепа при разрешаването на конфликти, следконфликтното възстановяване и мироопазващите мисии. Пейзажът на мироопазващите операции в Африка се променя, като страните от Южна Азия се превръщат в основни донори на войски. Въпреки това мироопазващите мисии на ООН в Африка са изправени пред множество предизвикателства, като насилие, разселване и злоупотреби.
Ролята на ООН в бъдещото мироопазване продължава да бъде от решаващо значение и организацията трябва да се адаптира към променящата се динамика и предизвикателствата на континента, за да гарантира ефективността на своите мисии. Един от ключовите аспекти на бъдещата роля на ООН в мироопазването е партньорството с африканските институции за мир и сигурност. ООН следва да работи в тясно сътрудничество с регионални организации като Африканския съюз, Южноафриканската общност за развитие и Икономическата общност на западноафриканските държави, за да се справи с предизвикателствата пред мира и сигурността в Африка.
Бъдещите приоритети на ООН за поддържане на мира в Африка включват програми за изграждане на капацитет, справяне с първопричините за конфликтите и насърчаване на човешките права и механизмите за отчетност. Силните партньорства и сътрудничеството между всички заинтересовани страни са от съществено значение за бъдещето на мироопазването в Африка.
Противодействие на влиянието на Русия в Африка: Стратегически подход
През последните години засилващото се влияние на Русия в Африка предизвиква загриженост сред западните демокрации. Руската частна военна организация „Вагнер“ разширява дейността си на континента, като подкрепя авторитарни режими и експлоатира ценни ресурси. В тази статия се разглеждат предизвикателствата, породени от дейността на Русия в Африка, и се предлага стратегически подход за противодействие на нейното влияние. Като инвестират в развитието на Африка, насърчават демократичните ценности и укрепват партньорствата, западните сили могат да създадат по-балансиран и стабилен многополюсен световен ред.
Групата „Вагнер“, е тясно свързана с руския президент Владимир Путин, се превъръща в значим играч в Африка. Работейки като помощник на руския режим, „Вагнер“ предлага военни, икономически и политически интервенции на авторитарните правителства в Африка, които често задълбочават насилието, корупцията и авторитарното управление. Нейните операции нарушават усилията на африканските държави за постигане на стабилност и преход от конфликти.
Експанзията на „Вагнер“ в Африка е особено видима в региона на Сахел, където екстремистките и етническите бунтове, заедно с политическата нестабилност, създават благоприятна почва за дейността ѝ. Групата предоставя оръжия, наемници и друга подкрепа на ръководени от военни правителства, които са изправени пред изолация и санкции от страна на международната общност. Ролята на „Вагнер“ се простира отвъд военната подкрепа, като обхваща политически агенти, специалисти в областта на минното дело и бизнеса, и дори продуценти на социални медии, като всички те работят за консолидиране на влиянието и печалбите за себе си и за Кремъл. Въздействието на дейностите на „Вагнер“ в Африка е многостранно и тревожно. Макар че групата може да осигури военна сигурност на клиентските режими в краткосрочен план, нейните интервенции често задълбочават дългосрочната корозия на държавите, отчуждават населението и подхранват екстремистки реакции. Пример за това е Централноафриканската република (ЦАР), където военните инструктори на Вагнер се превърнаха в доминиращ фактор за политическо насилие. Групата също така си осигурява концесии за добив на диаманти, злато и дървен материал с висока стойност, като отклонява приходите от местните предприятия и допринася за корупцията и икономическата експлоатация.
В Судан „Вагнер“ си партнира с диктатора Омар Ал-Башир и неговите наследници, като им предоставя съветници и подкрепа срещу демократичните движения на местно ниво. Групата придобива контрол над златоносна руда и се занимава с незаконен износ на злато, като уронва авторитета на суданското правителство и допринася за икономическата нестабилност. В Мали бойците на „Вагнер“ подкрепят управляващата военна хунта и са замесени в нарушения на правата на човека, включително екзекуции, изтезания и масови гробове.
Макар че западните отговори на действията на Русия в Африка до голяма степен бяха неефективни, все повече се признава необходимостта от по-всеобхватен и стратегически подход. Вместо да се вслушват в посланията на Кремъл или да пренебрегват африканските гласове, западните демокрации трябва да се вслушват в африканските гледни точки и да реагират въз основа на споделените ценности на демокрацията, прозрачността и икономическото развитие.
Един от ключовите компоненти на стратегическия подход е инвестирането в развитието на Африка. Като си партнират с африканските държави и подкрепят усилията им за разработване на природните им ресурси, западните сили могат да намалят зависимостта си от авторитарни държави като Русия и Китай. Тези инвестиции могат да създадат нов глобален доставчик на енергийни източници и суровини, като намалят влиянието, което Русия понастоящем има върху европейските демокрации. Освен това инвестициите в агробизнеса могат да помогнат на Африка да реализира потенциала си на основен доставчик на храни, като намалят зависимостта от Русия по отношение на вноса на зърно и укрепят продоволствената сигурност.
Друг важен елемент от противодействието на руското влияние в Африка е насърчаването на демократичните ценности. Западните демокрации следва да се ангажират активно с африканските правителства, организациите на гражданското общество и гражданските движения, за да подкрепят демократичните реформи, да укрепват институциите и да защитават правата на човека. Това включва предоставяне на помощ за изграждане на прозрачни и отговорни управленски структури, насърчаване на свободни и честни избори и подкрепа за организациите на гражданското общество, които работят за утвърждаване на демократичните ценности и гражданската активност.
За да се противопоставят ефективно на влиянието на Русия, западните сили трябва да укрепят партньорствата с африканските държави. Това включва задълбочаване на икономическото и дипломатическото сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността, както и разширяване на обмена между хората. Като насърчават взаимното доверие и сътрудничество, западните държави могат да установят дългосрочни отношения, основани на общи интереси и ценности. Това включва и увеличаване на африканското представителство в международните институции и в процесите на вземане на решения, за да се гарантира, че африканските гласове се чуват и вземат предвид.
Трябва да се противодейства на тактиките на Русия за икономическа принуда, като например използването на контрола ѝ върху ценни ресурси за манипулиране на пазарите и оказване на влияние. Западните сили трябва да работят заедно за разнообразяване на икономическите партньори на Африка и намаляване на зависимостта от авторитарни държави. Като насърчават инвестициите от различни източници, западните демокрации могат да предоставят на африканските държави алтернативи и да увеличат икономическата им устойчивост.
Противодействието на руското влияние в Африка изисква всеобхватен и стратегически подход, който дава приоритет на африканските гласове, инвестира в устойчиво развитие, насърчава демократичните ценности и укрепва партньорствата. По този начин западните сили могат да намалят зависимостта на Африка от авторитарни държави, да подкрепят икономическия растеж на континента и да допринесат за по-балансиран и стабилен световен ред. Изключително важно е западните демокрации да действат заедно, за да осигурят дългосрочна стабилност, просперитет и демократичен напредък на Африка.
Източници:
Oil Multinational Corporations, Environmental Irresponsibility and Turbulent Peace in the Niger Delta – Author(s): Benjamin Maiangwa and Daniel E. Agbiboa Source: Africa Spectrum , 2013, Vol. 48, No. 2 (2013), pp. 71-83 Published by: Sage Publications, Ltd.
Nigeria:: A Prime Example of the Resource Curse? Revisiting the Oil-Violence Link in the Niger Delta –
Ukiwo, Ukoha (2008): Nationalization versus Indigenization of the Rentier Space: Oil and Conflicts in Nigeria, in: Omeje, Kenneth (ed.): Extractive Economies and Conflicts in the Global South: Multi‐Regional Perspectives on Rentier Politics. Aldershot: Ashgate (Jan. 2008)
World Bank Conflict Prevention and reconstruction Unit (2003): Nigeria Strategic Conflict As‐ sessment Methodology, Key Findings and Lessons Learnt. Dissemination Note No.11, Washington, D.C.: World Bank, in: http://www.undp.org/cpr/documents/prevention/in tegrate/country_app/nigeria/Nigeria_‐_Leassons_Learned,_World_Bank.pdf (3.9.2009)
Sachs, Jeffery D. / Warner, Andrew M. (2001): The curse of natural resources. European Eco‐ nomic Review, Elsevier, Vol. 45
Nicole Hirt: “Dreams Don’t Come True in Eritrea”: Anomie and Family Disintegration due to the Structural Militarization of Society; January 2010
Omotola, Shola (2006): The next Gulf? Oil Politics, Environmental Apocalypse and Rising Tension in the Niger Delta (Occasional Paper Series, Vol. 1; No. 3), Durban: ACCORD, in: http://www.accord.org.za/downloads/op/op_2006_3.pdf (12.2.2009).
Lewis, Peter M. (2007): Growing apart. Oil, Politics, and Economic Change in Indonesia and Nigeria. Ann Arbor: Univ. of Michigan Press.
Le Billon, Phillipe (2001): The Political Ecology of War. Natural Resources and Armed Con‐ flict, Political Geography 20, 5, pp. 561‐584
Human Rights Watch (2003): The Warri crisis: fueling violence, November 2003, Vol. 15, No. 18(A).
Ebeku, Kaniye S.A. (2006): Oil and the Niger Delta People in International Law. Köln: Köppe Verlag.
Basedau, Matthias / Lay, Jann (2009): Resource Curse or Rentier Peace? The Ambiguous Ef‐ fects of Oil Wealth and Oil Dependence on Violent Conflict, in: Journal of Peace Research
Amnesty International (2005a): Ten years on: Injustice and violence haunt the oil delta, in: http://www.amnesty.org/en/library/asset/AFR44/022/2005/en/dom‐AFR440222005en.pdf (2.2.2009)
Uranium from Niger:: A key resource of diminishing importance for France Author(s): Bruno Tertrais Danish Institute for International Studies (2014)
- Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка.