Роб Шефийлд, автор на сп. „Ролинг Стоун“ публикува на 3 юли коментарна статия за инцидентите с изпълнители на сцената, когато феновете ги замерят с каквото им падне.
Той се опитва да обясни и анализира причините довели до това, като последната „жертва“ на народната любов е Биби Рекса, с три шева, причинени от телефона на почитател, който го метнал по нея, пише Дир.бг.
„Какво става тук? Защо фенове, идиоти, хвърлят неща по време на концерти? През последните няколко седмици тези вандалщини достигнаха кризисна точка – обезпокоителна и отвратителна епидемия от агресия на фенове срещу изпълнители. В сряда Келси Балерини получи удар в лицето, когато посетител на концерт я замери с гривна – това е последният случай на нападение над певица по средата на шоу. Защо се случва това и как да го спрем?“, пише Шефийлд.
Балерини беше в Бойс, Айдахо, изпълнявайки своя кънтри-поп хит „If You Go Down (I’m Goin’ Too)“, когато гривната изникна от нищото и я удари лицето й, близо до лявото й око. Тя напусна сцената, но след това се върна, за да довърши изпълнението си.
„Не хвърляйте неща, разбирате ли? Просто искам моите представления – всяко шоу, да е безопасно място за всички. Можете ли да ми помогнете да направя това тази вечер?“, провикна се тя.
Но това не е изолиран случай. Биби Рекса се нуждаеше от три шева, след като беше ударена от хвърлен iPhone на шоу на покрива на Ню Йорк на 18 юни и публикува снимка на плашещо натъртеното си и превързано лице. Предполагаемият нападател, 27-годишен мъж, казал на полицията: „Опитвах се да видя дали мога да я ударя с телефона в края на шоуто, защото щеше да е смешно“. Той също така услужливо обяснил: „Това е тенденция в TikTok“.
Два дни по-късно Ава Макс беше нападната от мъж, който се метна на сцената на шоу в Лос Анджелис и я удари в лицето. После тя публикува следното: „Той ме удари толкова силно, че одраска вътрешността на окото ми“.
Няколко дни по-късно, в Хайд парк в Лондон, Пинк беше прекъсната по средата на песента от човек, който хвърли торба с праха на мъртвата си майка. Пинк попита: „Това майка ти ли е?“. След това остави чантата и каза: „Не знам как се чувствам относно това“.
Не може да обясни колко е гадно това. Майли Сайръс наскоро заяви, че вече не се чувства в безопасност, когато прави концерти на открито.
Балерини публикува актуализация на историята си в Instagram в четвъртък, като каза: „Здравейте. Добре съм. Някой хвърли гривна, тя ме удари в окото и повече ме изплаши, отколкото ме нарани. Всички ние имаме страхове много по-дълбоки от това, което е на повърхността, и затова излязох от сцената, за да се успокоя и да се уверя, че аз, групата и екипа, и тълпата, всички се чувстват в безопасност“.
Как стигнахме до тук?, пита Шефийлд и продължава: „Това са значими артисти, които имат какво да кажат и правят музика. Не е тяхна работа да обясняват защо идиотите не трябва да им хвърлят неща на сцената. Но има друго, още по-важно – те са човешки същества. Общото между тези инциденти е странната липса на уважение, нуждата от внимание, детското непознаване на границите. Това не е прекален ентусиазъм на феновете – това е враждебност, маскирана като фенщина“.
Колкото и мека и пухкава да изглежда играчката, която възнамерявате за хвърлите, недейте. Малко сладко плюшено животно се превръща в оръжие, ако удари някого, както се случи с Лейди Гага в Торонто миналата есен. Една гривна може да причини сериозни щети. Някой хвърли близалка по Дейвид Бауи през 2004 г. в Норвегия и почти го ослепи. Близалка. Никой не иска концертите да се превърнат в сериозни пропусквателни пунктове като на летището, където претърсват цялото тяло.
Защо сега? Голяма част от това се свежда до пандемията. Хората забравиха как да ходят и да се държат на представления, така че забравиха как да бъдат публика. Или са толкова млади, че току-що са започнали да посещават концерти, без да са се поучили от това да са част от опитна публика. Но след 18 месеца изолация цялата фен култура около музиката на живо се затвори – традициите, навиците, нравите, кодексите на честта, духът на „дръж се така, сякаш си бил там преди“. Това беше катастрофална загуба за музиката и общността около нея.
Тази вълна от агресия на феновете напомня за онези ужасяващи истории от 70-те, като прословутия инцидент от 1971 г., когато човек от тълпата на концерт в Лондон избута Франк Запа от сцената, заради което после беше в инвалидна количка и почти му счупи врата. Или когато „някакъв глупак със сигнална ракета“ изгори казиното в Монтрьо, вдъхновявайки „Deep Purple“ да напише „Smoke on the Water“. (Уважение към покойния велик Фънки Клод, който изтича обратно в горящата сграда, за да извади децата.) С течение на времето публиката постепенно се научи как да бъде готина тълпа на концерт, до коронавируса. Така че сега наоколо има много глупаци.
Винаги е имало определен етикет за поведение на концерт. В епохата на социалните медии това е трудно, тъй като все повече хора гледат на шоуто на живо като на фон за селфита, в преследване на повече лайкове.
Миналото лято рапърът Кид Кади имаше участие на фестивала „Rolling Loud“ в Маями. „Ще си тръгна“, предупреди той тълпата. „Ако ме ударят с още едно ш***** нещо, си тръгвам. Не се бъзикайте с мен.“ След това някой го удари с бутилка вода – и се похвали за това в Twitter.
Миналата година рапърът Тайлър The Creator отправи публичен призив към посетителите на концерт да спрат да хвърлят неща. „Не разбирам логиката да хвърляш глупостите си тук“, изрече Тайлър по средата на шоуто. „Не само от съображения за безопасност, но брато, не искам твоите глупости. Не е забавно. Ако се подхлъзна и си счупя крака? Престани!“.
Но това послание очевидно е било твърде фино за някои хора. Стив Лейси спря шоу в Ню Орлиънс през октомври, когато някой го удари в крака с фотоапарат. Лейси каза: „Не хвърляй боклуци по моята сцена“, след което счупи апарата и си тръгна. Розалия беше ударена в лицето с букет рози в Сан Диего. „Моля, не хвърляйте неща на сцената“, туитна тя (на испански). „Или поне ги хвърлете по противоположната страна на мястото, където съм аз“.
Хари Стайлс, който е известен с щедростта и откритостта си в изпълненията на живо, трябваше да изтърпи почитатели, които го замерят с бонбони скитълс и пилешки хапки. Никой не го вини, че не му допада.
Винаги е имало традиция за определени действия, които да насърчават феновете да хвърлят своите сутиени, бикини или цветя. Това е просто консенсусен шоубизнес. Един концерт на Том Джоунс не минава порядъчно ако не е пълен с подпийнали дами, които да го замерят с ключовете от хотелската си стая.
Когато обаче фен хвърли прилеп на сцената, Ози Озбърн реши, че това е гумена играчка, така че той игриво отхапа от предмета – след това стана първата рок звезда, която някога се е втурнала към спешното отделение за ваксина срещу бяс след доза прилепово месо.
На прочутия финален концерт на „Sex Pistols“, беше съобщено, че групата е била ударена с „лед, чаши, обувки, монети, игли и вероятно камъни“.
Но по време на пандемията за много фенове основен източник на човешки контакт бяха социалните медии, където се толерират не особено порядъчни норми на поведение. Там възпитават, че е важно да вършиш неща, които да ти носят „вайръл“ моменти. Културата на социалните медии поражда нов вид манталитет на феновете, дефиниран от парасоциално негодувание, и те смятат, че знаменитостите са им длъжни и се възмущават когато любимците им не отговарят на изискванията им. Това се отразява на простата човешка емпатия. Цялата ни култура е възприела толкова много токсични навици, че ще са необходими години, за да се отучат.
„Не е нужно да е така. Преди почти точно две години видях символично завръщане на музиката на живо, когато Медисън Скуеър Гардън отвори врати отново със супе емоционално шоу на „Foo Fighters“. Имах чувството, че всички в стаята измисляме от нулата как отново да станем фенове. Тогава го описах като „покана да започнем да си спомняме как да празнуваме заедно“, пише Шефийлд.
Но това е първото лято, когато се усеща, че концертите на живо наистина се завръщат.
Масовият възторг от шоуто на живо – това е крехка временна общност, която се събира за една нощ. Независимо дали е в мърляв бар, мазе или стадион, това е място, където отиваме, за да можем да изживеем тези възторзи в тъмното с непознати, да бъдем част от история, която не се случва, когато слушаме сами. Но тези моменти не се случват без определено ниво на взаимно доверие и уважение. И дори не могат да започнат, когато изпълнителят не може да се довери на публиката. Всички сме в тълпата по една и съща причина – да създадем това пространство, където тази радостна възбуда може да се случи. Но това не е нещо, което артистите или индустрията могат да измислят от наше име. От нас зависи да бъдем публика, на която изпълнителят може да повярва. Това всъщност е мястото, където започва музиката.