Ако у нас се раздаваха награди за политика, за приза в категория „Още от същото“ щеше да има най-много номинирани. Две години политиците ни се мятат като риби на сухо, оплетени в кризата, която сами сътвориха. И всеки път като търсят изход, поемат в една и съща посока, със смешната надежда, че в един момент нещата ще се натъкмят от само себе си. Не е за чудене, че нищо не се получава.
Тази седмица призът в категорията го отмъкна коалицията на ПП и ДБ, след като обяви плановете си в случай, че президентът Румен Радев й връчи втория мандат. Почти седмица преди това хората на Бойко Борисов натискаха дясното обединение – да оповести имената на кандидат-министрите, или да загуби шансовете да получи парламентарна подкрепа от ГЕРБ-СДС. В такава ситуация, най-добрият вариант за ПП и ДБ беше да си мълчат. Герберите искаха да получат уверение, че ако се стигне до кабинет с втория мандат, те ще получат министерски кресла в него. А десните не могат да им обещаят подобно нещо. Ако го направят, на следващите избори ще потънат! Кой ще гласува за тях, ако допуснат хората на Борисов във властта, след всичките им приказки за борба с „модела на ГЕРБ“? Е, добре, избегнаха този най-лош сценарий.
И с уверена крачка се набутаха в следващия най-лош
Това стана като се вкараха в същата задънена улица, в която влязоха и в предния парламент. Тогава Радев връчи на ПП втория мандат, след като кандидат-премиерът на ГЕРБ-СДС Николай Габровски се провали с първия. Асен Василев и Кирил Петков предложиха кабинет, начело със съпартиеца им Николай Денков. ДБ ги подкрепи. Направиха един списък с управленски приоритети, който кръстиха програмна декларация, и тръгнаха да дирят парламентарна подкрепа с формулата: който подкрепи програмата ни, ще подкрепи и правителството ни. И нищо не се получи. Герберите отрязаха Денков с грубиянското подмятане, че е „кукла на конци“. Пренебрегнаха го и останалите парламентарни формации. Така вторият мандат пропадна, президентът подхвърли (за пореден път) третия на БСП, социалистите (както винаги) се провалиха, и тръгнахме отново на избори. За най-голямо удоволствие на „Възраждане“, която единствено спечели от ситуацията като се издигна до трета политическа сила.
Да видим сега какво е положението. ПП и ДБ отново предлагат Денков за премиер. Кандидатите му за министри са хора, близки или директно обвързани до десницата. Това е доста самонадеяно – да предлагаш само свои хора, когато нямаш достатъчно депутати, за да ги направиш министри без чужда помощ. Пак написаха управленска програма. И сега отново ще тръгнат да чукат от врата на врата в парламента, за да питат дали няма някой да я подкрепи, а с нея и правителството им. Един път минаха по този път – добре, сигурно се налагаше. Втори път обаче вече
изглежда като безпомощност и липса на политически опит.
Разликата в сравнение с предния парламент е само в това, че сега ПП и ДБ предварително си обявиха избраниците за министри. А така само стопиха съвсем и без това нищожните си шансове друга политическа сила да застане до тях. Така де, кой ще се наеме да крепи кабинет само срещу обещанието да се изпълнява една съвместно договорена управленска програма? Другите политически сили искат министерства и за себе си – ГЕРБ-СДС и ДПС непрекъснато повтарят, че съвместното управление (на споделената отговорност, както обичат да се изразяват герберите) е единственият изход от политическата криза. Десните обаче виждат в това хитра уловка, с която опонентите им целят да „изперат“ имиджа си, при това за сметка на ПП и ДБ. Затова Денков нееднократно повтори, че преговори ще се водят само по управленската програма, но няма да се сключват коалиционни споразумения, нито да се правят промени в така обявения персонален състав на правителството.
Работата е там, че
ПП и ДБ са прекалено слаби, за да водят такава игра
За Борисов ситуацията не е чак толкова драматична. Той е показал, че може да направи коалиция с всеки. Ако реши, ще протегне ръка и на „Възраждане“ – неслучайно веднага след изборите заговори, че националистите трябва да се третират с уважение. А ПП и ДБ останаха без съюзници – даже с БСП се скараха. Междувременно, силата на десницата отслабва и няма никакви признаци, че това ще се промени при едни нови избори. Неслучайно Борисов с едва прикрито чувство за превъзходство говори, че той е най-добрият приятел на десните.
ПП и ДБ се мъчеха да се измъкнат от капана на Борисов, но накрая се вкараха в друг като обявиха избраниците си за министри – хора, които нито една друга формация няма да е склонна да избере. Кой ги биеше по главата да разкрият имената? Нищо не ги принуждаваше да го правят на този етап. Нали първоначално говореха, че първо ще намерят подкрепа за програмата и, след като я осигурят, ще говорят за министри? Всъщност, десните можеха спокойно да си мълчат и да чакат дали първият мандат няма да се провали. Тогава Борисов щеше да бъде притиснат до стената – или да приеме такова правителство, каквото му се предлага, или да прати страната на избори. ПП и ДБ обаче сглупиха, обявиха си кабинета и сега трябва да търпят Борисов да ги обвинява, че „взривяват“ държавата. И май не мислят, че при нови избори, които изглеждат все по-вероятни, не ги очаква нищо добро.
Автор: Людмил Илиев, „Сега“