В многословието за коалиционна вярност на ДБ с ПП Радан Кънев даде формулата, около която създаването на правителство може да се окаже възможно – експертно, програмно, максимално далеч от политическа идентичност правителство, което да бъде косвено подкрепено от двете първи политически сили – очевидно, не за дълъг период от време (последното е мое допълнение).
Този вариант изглежда наистина оптимален предвид останалите две други възможности.
Първата – нов служебен кабинет и скорошни шести поред избори, на които единственият печеливш отново ще бъде „Възраждане“.
Втората – правителство във вариант, близък до „хартиена коалиция“, най-вероятно между ГЕРБ, ДПС и ИТН, което би утвърдило личната политическа уния на Бойко Борисов и Румен Радев и би предоставило временни политически гаранции за властовото оцеляване на основните олигархични кръгове, прегрупирали се около президентската власт след рухването на властовата ос между Сарая и ГЕРБ.
Имах неколкократната възможност да изразя мнението си, че дезинтеграцията на олигархичната система на управление в България няма да се осъществи чрез еднократна победа на „промяната“ над „статуквото“.
Последните изборни резултати още веднъж илюстрират правдоподобността на тази теза.
Ще бъдат необходими поредица от стъпки, които да стесняват периметъра на олигархичен контрол върху държавата – правосъдната реформа е важен елемент, но само един елемент от тях. Очакването на всеки поредни избори „промяната“ радикално да отхвърли „статуквото“ е илюзия, която непрекъснато разширява шансовете на олигархичната структура на властта – стопанска и политическа – за оцеляване и преутвърждаване.
Искрено се надявам политическите фигури, които виждат и разбират тази логика на нещата да успеят да се договорят за един най-малък общ знаменател на парламентарно мнозинство и излъчено от него функциониращо правителство.
О, да, президентът няма да хареса това. Олигархичният кръг около него – също. Но именно едно такова мнозинство и правителство ще може да даде първоначална скорост на процеса на промяна в българската държава.
Промяна, сложена на пауза от две години с помощта на илюзиите, с които се прехранват тези, на които се възлага надеждата да я осъществят.
Автор: Огнян Минчев, Фейсбук