1. Честота на излъчването
Честотата на излъчването на нови народни представители посредством избори и на нов баш ерген със съответния харем, който от полигамно разнообразие на глупотата да се движи към моногамен избор сред същата, съвпадат отвсякъде. Полигамията на демокрацията има подобен маршрут, от много към един: избират се различни партии и накрая управлява Радев. Отдавна мина времето, в което парламентарните избори бяха веднъж на четири години; вече отдавна функционират на сезони, с настъпването на всяка пролет или всяка есен. На всичкото отгоре като че ли струват еднаква сума, съвпадат и бюджетите.
2. Лошо изразяване
Както в „Ергенът“, така и преди парламентарните изборите, алхимията между логорея и филологически кошмари упражнява мощно влияние върху избирателя/зрителя. Тоест, върху един и същ човек – последното е добре да се знае ако случайно сте изненадани от изборния резултат. В тази зависимост може да се прозре ако не конспирация, то поне еднакво добър метод, обслужващ идеята за затъпяването; когато едни хора говорят зле, навярно мислят зле и най-вероятно управляват зле. И имаме подозрението, че това не ви прави особено впечатление, така както повсеместната простотия в риалитито не ви прави също.
3. „Тая не мога да я гледам“
Ако разгледате повечето коментари в социалните мрежи по повод риалитито, и смените имената на участниците с тези на политическите кандидати, ще получите приблизително един и същ резултат. Бърз пример: „Тая не мога да я гледам“ е фраза, която се прилага както по адрес на участничките в предаването, така и към немалко политически участници.
4. Ако пропуснете един сезон, нищо няма да се промени
На въпроса дали някой познат гледа „Ергенът“ може да срещнете и следния отговор – гледах миналия сезон, този не, или пък обратното. Същият отговор може да срещнете и при гласуването – някой дал вот навремето, после пропуснал, после пак гласувал, след това му писнало, но после се зарекъл, че може пък и да гласува отново: избори бол.
5. Самите ергени
Два ергена по-късно може да забележим, че избраните образи съвпадат с политическия антагонизъм, белязал основният сблъсък на политически лидери. Имаме предвид – или завършил в чужбина не много добре разбиращ къде се намира тип, или тукашен батка, който знае къде се намира повече, отколкото трябва и се възползва от това. Но да не критикуваме момчетата излишно – те си имат достатъчно проблеми, които произтичат от точка 6.
6. Кастингът
Продуцентският разпределител на роли обича т.нар. „представителна извадка“. Тя започва с идеята, че едно предаване трябва да включва най-различни образи, които да представят различни групи от обществото. И завършва с избора на напълно откачени шматки.
Е, къде тук е разминаването с изборния процес?
Автор: Георги Петров
Източник: Actualno.com