Вероятно месеци наред експерти, икономисти и правителствени регулатори ще нищят причините, които доведоха до срива на американската Silicon Valley Bank (SVB) – 16-а по големина банкова институция в САЩ.
Сегашната ситуация доведе до сериозно напрежение в банковия сектор и притеснения, че голямата криза от 2008 г. може да се повтори, при това на фона на изключително разклатено положение в световната икономика, проблеми с инфлацията почти по целия свят, както и цялостна несигурност заради общия геополитически климат.
На този фон някои специалисти посочват крипто пазарите като скрития катализатор за сегашните сътресения в американския банков сектор.
2022 г. определено беше доста турбулентна за волатилните пазари на дигитални валути и беше белязана от няколко тежки фалита, които доведоха до затриването на трилиони долари.
Защитниците на криптото от години твърдят, че секторът е „самореферентен“ и не зависи от конвенционалните финанси, а присъщата нестабилност на валутите в сектора може да бъде ограничена с инвестициите и развитието на сектора.
Според критиците му обаче случилото се през миналата година на криптопазарите е сравнимо с вирусна инфекция, която се е предала и върху технологичния сектор. За това говори и бившият конгресмен от САЩ Барни Франк, който е сред авторите на законовите правила за банковия сектор, които САЩ въведе след кризата от 2008 г.
През 2015 г. той се присъединява към борда на директорите на Signature Bank – по-малка финансова институция, известна с това, че е отворена към работа с компании за криптовалути. В края на миналата седмица тя стана третата банка след SVB и Silvergate Bank, която беше затворена от щатските регулатори и поета от Департамента за финансови услуги на Ню Йорк.
„Мисля, че ако не беше FTX и изключителната нервност относно криптото, това нямаше да се случи. Това не беше нещо, което можеше да бъде предвидено от регулаторите“, коментира Франк пред Politico.
Сривът на криптоборсата FTX от ноември миналата година, придружен от обвиненията за „финансови престъпления“ срещу главния ѝ изпълнителен директор Сам Банкман-Фрайд, се превърна в най-ниската точка за пазара на дигитални валути през миналата година. А трусовете от този случай се усетиха и извън света на дигиталните пари.
Инвеститорите започнаха да изтеглят средствата си, докато нарастващите лихвени проценти заради инфлацията накараха още мнозина да предприемат по-консервативен подход в инвестициите си.
Всичко това разкри нестабилните основи, върху които се крепеше цялата индустрия на криптовалутите, а с това бяха заличени около 2/3 от пазарната стойност на сектора, който през 2021 г. беше достигнал до 3 трилиона долара.
Множество компании, инвестиционни фондове и компании, отпускащи заеми в крипто бяха ударени тежко от създалата се ситуация.
Истината е, че през миналата година FTX беше само „черешката на тортата“.
Преди това през май се срина и TerraUSD – „алгоритмичен стейбълкойн“, който разчита на финансов инженеринг и специални програми, за да запази стойността си наравно с щатския долар. Именно тази идея за стабилна криптовалута води до набирането на капитал от 200 млн. долара, като мнозина използваха виртуалния актив като сигурно убежище за средствата си между различни операции на криптопазара.
Проблемът дойде от това, че за да се поддържа тази постоянна цена от 1:1 с долара, дигиталната валута не държи резерви от парични средства, облигации или други активи, които да бъдат покритие на стейбълкойна, а използва автоматична търговия с криптовалутата Luna, за да пази цената си.
Всичко това работеше добре, докато в един момент през май месец не се срина. Едно сътресение с новината за седем криптопортфейла, които скоростно се отървават от активите си в TerraUSD, предизвика масово изтегляне на активи, което не можеше вече да бъде компенсирано с балансиращата търговия с Luna.
Особено тежък удар претърпя голям крипто хедж фонд, наречен Three Arrows Capital (3AC). Паричните мениджъри бяха инвестирали 200 милиона долара в Luna, а сривът на TerraUSD доведе до фалита и на 3AC.
По ефекта на доминото, крахът на хедж фонда създаде сериозни главоболия за компании, отпускащи заеми в крипто, които сами се оказаха изправени пред огромни загуби. Тогава спасението за тях дойде от страна на FTX, която по това време беше третата по големина криптоборса.
Макар за няколко месеца ситуацията да беше овладяна, последвалият през ноември фалит на FTX и появилите се информации, че криптоборсата е използвала пари на клиенти, за да финансира свои рискови залози на други места, за пореден път разтърси сектора.
Идеята в случая е, че последвалата „крипто зима“ може да е засегнала значимо и банковия сектор.
Silvergate Bank е известна с това, че е фокусирана до голяма степен върху операции с криптовалути, отчете загуба от над 1 милиард долара през последните три месеца на 2022 г., като причина за това беше именно колапса на FTX.
А след като през февруари прокурорите от отдела за измами на Министерството на правосъдието на САЩ започнаха разследване върху сделките на Silvergate с FTX и Alameda Research, това сякаш подпечата съдбата на банката.
Макар SVB да няма пряка връзка с FTX, тя не е имунизирана срещу ефектите от срива на криптоборсата. Значима част от нейните клиенти обаче са пострадали от фалита на FTX, срива на криптото и преди всичко вдигането на лихвените проценти, което доведе до това да започнат да изтеглят малко по малко средствата си.
В крайна сметка източването на депозити принуди SVB да ликвидира подводни активи, за да компенсира загубите от изтеглените депозити, но това доведе до паника и още по-масирано изтегляне на пари от банката.
И все пак – ако криптото наистина има роля за фалитите на банки сега, то колко голяма е тя? Според някои експерти – не особено.
Според българския икономист Даниел Василев ролята на трусовете в криптосектора от миналата година и фалита на FTX е силно преувеличена.
„Ако фалитът на FTX беше причината за сегашната ситуация, това трябваше вече да се е случило преди месеци. Ако си изтеглиш парите, това едва ли ще даде отражение 5 месеца по-късно“, коментира той.
По думите му причината за сегашната ситуация може да се търси преди всичко в политиката на Федералния резерв на САЩ и вдигането на лихвения процент през миналата година след години на ниски стойности и по-свободни условия за кредитиране.
Според Василев именно тази разлика, която до миналата година е позволявала създаването на редица балони при имотите, акциите и криптовалутите, а след това е довела до рязко вдигане на цените за обслужването на кредити е в основата и на сегашната криза с фалита на SVB и по-малките банки Silvergate Bank и Signature Bank.
Редица анализатори посочват именно този момент като ключов в случая – SVB са подсигурявали депозитите с американски държавни облигации и ипотечни ценни книжа, като това е било около 65% от портфолиото на банката (при средно от около 25%).
Тъй като банката не може да спре клиентите си да теглят от парите си, тя е принудена да възстановява средствата с продажба на активите си. При по-висок лихвен процент обаче направените инвестиции в ценни книжа се продават сега на загуба.
Именно този дисбаланс води и до краха на системата и принуждава регулаторите да се намесят и да поемат контрол.
Намесата на властите обаче не се разглежда еднозначно от всички. Макар някои да смятат, че ходовете на правителството ще стабилизират ситуацията, според други това е само повърхностна лепенка върху много по-дълбока рана.
Даниел Василев е категоричен, че сегашната реакция на американските власти и обявените мерки ще направят банковата система само по-слаба и уязвима на още повече морален риск, а големите банки в страната ще станат само още по-големи. А инфлацията в САЩ ще бъде тласната още повече.
Много експерти са на мнение, че банките, които не са управлявани достатъчно благоразумно, трябва да бъдат оставени да фалират, като това ще доведе до временни трусове, но цялостно ще заздрави сектора.
И най-малкото – ще послужи за урок на мнозина.
Автор: Webcafe
Източник: Webcafe.bg