Скандалът между Диана Димитрова и Юлиан Вергов се осланя на възможно най-нестабилното положение, а именно „дума срещу дума“. Доказателства трябват, доказателства. Винаги, когато има обвинение за нещо, трябват доказателства – иначе рискуваме много. Рискуваме да обвиним невинен човек. Рискуваме да спасим престъпник.
В началото, когато Диана Димитрова обяви, че е била жертва на насилие преди вече 6 години, тя показа снимки, на които ясно си личи подутото ѝ лице и синини по ръката. „Защо не си е извадила медицинско?“, питат се хората. Причините може да са много. Едната е, че не може да се очаква от току-що набита жена да мисли трезво и практично и да се сети, че трябва веднага да си изкара медицинско. Да, сигурно има жени, които ще го направят, но вероятно в повечето случаи стресът и страхът са твърде големи, за да мислиш адекватно. Другият вариант е, че може да не е искала да си изкара медицинско по някаква сериозна причина, която ние няма как да знаем. Самата Диана казва, че така е била посъветвана, за да не навреди на сериала и кариерата си, но няма доказателства за думите ѝ. Ами ако лъже?
Юлиан Вергов през цялото време мълча, оставяйки всички възможни теории да се развиват без ограничения. А когато проговори, заяви, че действително е имал конфликт с Диана, но само словесен, а причината били възмутителни чат разговори, които актрисата е провеждала с дъщеря му. „Защо не ги покаже тези чатове?“, питат се хората. Причините може да са много. Едната е, че няма как да искаме от един баща да покаже някакви неприятни съобщения, които е получавало детето му (а вероятно е и отговаряло), защото по този начин ще го нарани, ще го уязви и ще го предаде. Другият вариант е, че може да не иска да показва чатовете по някаква сериозна причина, която ние отново няма как да знаем. Ами ако лъже?
И така, нямаме доказателства. Имаме снимки, които показват следи от удари. От документите, с които делото се прекратява и които самата Диана Димитрова публикува в интернет обаче, става ясно, че свидетелските показания на колежката им Велина Павлова – художник по костюмите в сериала „Откраднат живот“, коренно се различават от тези на Димитрова. В показанията си Димитрова казва, че е помолила Павлова да излезе от гардеробната, където е бил и Вергов. Тя е излязла и двамата са останали сами, а след това се е случил побоят, от който са и нараняванията от снимките. В показанията на Павлова обаче се казва, че тя не е излязла от гардеробната, както е била помолена, и по този начин е станала пряк свидетел на случващото се. Според нея не е имало бой, а Вергов е бутнал Димитрова, тя е паднала върху щендер с дрехи и върху нея са нападали костюми от продукцията. Отново имаме дума срещу дума. Ами ако някой лъже?
Разбирате ли, че няма никакви доказателства – нито такива, които уличават Юлиан Вергов в побой, нито такива, които уличават Димитрова в лъжа. Също така няма доказателства, че двамата казват истината.
Осъзнавате ли, че темата е толкова чувствителна, болезнена и кървяща, че всички сме вперили поглед в Диана и Юлиан и се опитваме да „премерим“ кой е виновен и кой е невинен, но на базата на какво? На базата на това, което казват? На базата на това кой ни е по-симпатичен? На базата на слухове? На базата на лично преживяно, което неизбежно ни сближава с потенциалната жертва? Женска солидарност или мъжка солидарност? Това е някакъв абсурд!
Тръгнали сме в лоша посока. Преди години Николай Бареков изтърси: „Съдете ме по думите, а не по делата“, без да знае, че може да се превърне в лош пророк.
Автор: Неда Ковачева