Традиционно средствата за реклама в медиите са основното разходно перо в кампаниите. За парламентарните избори през октомври 2022 г. те съставляваха 73% от всички разноски на партиите. Дали обаче формациите отново имат ресурс за реклама и достатъчен ли е той с оглед на предстоящите през есента местни избори? Публикуват ли медиите договорите с кандидатите и обявяват ли се сумите за политическа агитация? Дали рекламно съдържание се представя като редакционно такова?
На тези и други въпроси търси отговор в традиционния за Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. В него са включени официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. (Кои са те може да видите в следващата графика).
Регистрираните от ЦИК участници, включващи се в надпреварата, са общо 21. Два са и инициативните комитета, издигнали кандидат за депутат – в избирателните райони Варна – бившият депутат и партиен лидер Веселин Марешки и Ловеч – бившият кмет на Тетевен Милен Милев.
Десет дни след началото на предизборната кампания „Отворен парламент“ публикува първите резултати от мониторинга с актуалност към 13 март. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 862 956 лв. (без ДДС).
Така се оказва, че разходите за медии на участниците в кампанията са съизмерими с тези от изборите през ноември 2021 г. и са едни от най-ниските от 2014 г. насам.
Парите за реклама на партиите
Десет дни след началото на кампанията 5 формации и двата инициативни комитета не са обявили сключени договори с наблюдаваните медии. От останалите политически субекти най-голяма сума са отделили от „Възраждане“ – 195 216 лв.
Следват ги ГЕРБ-СДС със 184 809 лв. и ДПС с вложени 86 680 лв. Така трите коалиции формират около 54% от всички средства, вложени до момента за медийна реклама.
Голяма сума планира да изхарчи и коалиция „Левицата!“ – 72 581 лв. В топ 5 е и БСП – с 66 225 лв. за медийна кампания. Следва Българска социалдемокрация Евролевицата (43 316 лв.). Едва след нея се нарежда обединението „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ (34 256 лв.). „Български възход“, която бе представена в миналия парламент, е сключила договори за едва 320 лв.
Основната част от разходите на „Възраждане“ е насочена към ТВ Евроком – 85 850 лв. или 44%. При ГЕРБ-СДС има по-равномерно разпределение на средствата към различни медии – електронни, печатни и онлайн.
Медиите, привлекли най-голям ресурс
В първите 10 дни от кампанията най-много средства е привлякла обществената БНТ – 257 181 лв., следвана от телевизия Евроком – 189 010 лв. и вестник 24 часа – 93 833 лв.
Двете големи частни телевизии у нас – бТВ и Нова тв, са обявили само по един договор за отразяване. Всяка от тях е сключила споразумение с партията на Костадин Костадинов. Договорът на бТВ е на стойност 31 757 лв., а този на Нова тв – за 8514 лв.
Почти половината от доставчиците на медийни услуги към този момент (17 от наблюдаваните медии) не са публикували данни за сключени договори. Единствено ⅞ ТВ пък е декларирала безвъзмезден договор към момента – и той отново е със свързаната с нея партия „Има такъв народ“.
И в тази кампания участниците могат да се възползват от безплатни форми на отразяване. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс такова ефирно време са задължени да предоставят обществените медии – БНТ и БНР. Общото времетраене на това отразяване трябва да е „не по-малко от 240 минути“. Участията на съответните кандидати следва да са в рамките на предварително съгласувани с медиите теми.
Публикуваното споразумение на БНТ показва, че телевизията е предвидила сериозен брой форми на безплатно отразяване на кандидатите в предизборната надпревара. А ефирното време, което се вижда от споразумението, значително надхвърля разписания по закон минимум. Така например само в първия (от общо три) безплатен формат на „Панорама“ на 10.03.2023 г., времето отделено за кандидатите беше около 35 минути. Именно след това предаване генералният директор на БНТ Емил Кошлуков обясни, че „Предизборната кампания в медиите не бива да уврежда психичното здраве на нацията“.
Отново наблюдаваме медии, които не са посочили сключени договори с формации, включени в предизборната надпревара, но явно показват политическа реклама. Такива са например в. Арда Нюз, в. Борба и др.
Източник: „Клуб Z“