След изборите идва пролет. Добре е да направим пролетта приятна, като гласуваме елегантно. Понеже дрямката на разума ражда чудовища!
Представете си само един парламент без фокусници, без проксита на генерали, без проксита на олигарси, без истериите на прецакани жени, без комплексите на прецакани мъже, даже без цитатите на Джон Кенеди.
Добре е в парламента да попаднат партии, не разтегачи на локуми, илюзионисти и конструктори на лични меморандуми. Крумчо Зарков гледам пак говори за лакмус, приготвил се е да рути Гешев, не беше ли литмус?
Изобщо многоезична и химична политическа класа си имаме. Литмус, куролация, алангро, алан по, интелектуална работа, ей! Сигурно е, че Копринков става и си ляга с есетата на най-дръзки политически мисители, за да може да съветва своя баш шеф по вътрешна политика, романтични преживявания, меркантилизъм и политическа шльокавица.
Модерните идеи на Копринката се въртят все около философията на спалните помещения във вече „историческото“ хотелче в село Труд, което промени хода на държавата ни. Както ни поучава Ницше, „не си наблюдавал живота добре, ако не си забелязал и ръката, която по щадящ начин убива“.
Абее, ръката на бащицата я забелязахме. Сега софрата на Копринката ще решава и енергийната стратегия на България. Копринката ще намери и експерти – Еленко Божков, балерините и секретарките му.
Държавата гори, те прибират.
Автор: Калина Андролова, Фейсбук