След повече от три десетилетия пунт и пластика на закон и правова държава любопитни са само детайлите. Менюто този път включи знаков строителен шеф, арестуван за това че шамаросал бивш служител. Опитал и да го принуди за подпис под документ, с който се задължава да върне едни 68 хил. лв., с които ощетил фирмата чрез договаряне на скрити комисиони. Доколкото става ясно, опитът е неуспешен, което вероятно е вбесило шефа, та посегнал физически.
Недопустимо, така казва законът. Но шеф, който да не вдигне кръвното от това, че служител, при това на ръководна позиция, върти бизнес за сметка на неговия, няма. А пък колко ошамарени виновни и подставени служители, ползвани във всевъзможни схеми при грабежите на прехода, има само Господ знае. Този шамар обаче ще да е крайно специален, щом на следващия ден прибраха автора му, чиито фирми въртят обороти за милиарди в държавата на властовите порции.
Арестът става, след като регионалният министър установява внезапно че една трета от асфалта, който маститият пътищар трябвало да положи, го няма. Как установил това министърът? Ами по гениално прост начин. Вместо да се довери на строителните контрольори, ревизори и одитори, мушнал дупка в асфалта и извадил “ядки”. Така разбрал след повече от три десетилетия в бранша онова, което знае всяко дете у нас и всеки бюрократ в Брюксел – че строителството с публични средства у нас е по правило “строителна бутафория”.
Междувременно сюжетът се движи по две писти, като разследващите ползват засега тази, която няма връзка с главния мозък. Покрай ареста за шамаросването омитат компютрите и документите от офиса на строителния бос, в които то няма как да е отразено. А веднага след това го пускат под гаранция от 20 хил. лв., при положение че за други знакови бизнес играчи искаха по няколко милиона. Нямало данни, че може да се укрие или да извърши друго престъпление, нито имал криминално минало. Което насърчава адвоката му да оцени обвинението като пискюл на “една изключително семпла битова история“.
Дали знаковият пътищар ще стяга куфарите за Дубай не е толкова интересно. Важното е ще дочакаме ли заявената от регионалния министър намеса на европрокуратурата по мега скандала “Асфалтгейт”. Или ще трябва да ръкопляскаме на нашата, че я изпревари предизборно съ замитането на чекмеджетата. Че то ако държавното ни обвинение започне да взема толкова насериозно “семплите битови скандали”, какъв ли екшън ще гледаме при разнищване на корупционна схема за милиарди?!
Източник: „Банкеръ“